Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой понася негативните икономически ефекти от сушата?

Автор: Адриана Младенова / 18.05.2007
Оцени тази статия:

След като туристическият сектор пострада от необичайно топлото време през годината, на свой ред са земеделските производители. Според изчисления на браншовите организации на зърнопроизводителите преките загуби на земеделците от сушата възлизат поне на 750 млн. лв. Толкова са били изразходвани за сеитба и обработки на земята и посевите. При оценяване на загубите, обаче, не е отчетен ефектът от по-високите приходи от получените добиви, тъй като ограниченото предлагане на зърнени култури ще доведе до закономерно повишаване на цената им, т.е. пазарът ще компенсира част от загубите на земеделските производители. През 2003 г. поради влошените метереологични условия в страната произведеното количество зърнени култури беше значително по-малко от предходните години и тогава цената на пшеницата достигна 350 лв./тон през пиковите месеци, докато през другите години се задържа на нива 160-170 лв./тон. Така че може да се очаква и тази година значително нарастване на цените на растениевъдната продукция и повишаване на вноса. Тъй като зърнените култури са базова суровина, ограниченото предлагане ще повлияе върху цялата верига от хранителни продукти и животновъдството. Ще се увеличи цената на млякото и месото заради поскъпналия фураж. Тъй като млякото е нееластична стока в краткосрочен период (предвид ограниченото предлагане на краве мляко, което зависи от предоставената квота от ЕС), по-високите разходи ще бъдат прехвърлени на потребителите и преработвателите чрез по-високи цени. През предходната година около 40% от общия размер на произведеното в страната зърно се използва за фураж на животните. Очевидно не само земеделските производители, но всички потребители в страната ще бъдат засегнати от сушата и ще понесат в някаква степен последиците от неблагоприятните метеорологични условия за аграрния сектор чрез по-високи цени на хляб, месо и други хранителни продукти.

Трябва ли държавата да се намесва?

Позицията на министър-председателя и на земеделския министър относно оплакванията на земеделците е следната: "Ситуацията е тревожна и са възможни сериозни икономически последствия, но в никакъв случай не може да се говори за бедствие. [..] Сред обсъдените идеи бяха разсрочване на задължения по краткосрочни кредити от Държавен фонд „Земеделие", по-бързо възстановяване на акцизите за горива, ползвани за селскостопанска дейност, възможно подпомагане със средства от държавния бюджет и др."

Ако държавата обещае да раздаде допълнителни компенсации от държавния бюджет заради сушата, това на практика означава, че данъкоплатците ще бъдат натоварени допълнително с данък "суша", тъй като парите, които държавата изземва под формата на данъци, ще бъдат преразпределени към аграрния сектор. Това преразпределение трябва да стане за сметка на някое друго перо или сектор, който се финансира от бюджета. Това означава, че всяка евентуална намеса на държавата поради ниските реколти в страната си има цена и тя трябва да се вземе предвид и да се дискутира в общественото пространство.

В земеделието времето и климатичните условия са основният рисков фактор. В развитите страни съществуват начини земеделските производители да редуцират този риск чрез различни механизми на управление на риска - използване на опции, застраховане, инвестиране в генетично модифицирани растения, които издържат на суша и т.н. В България, обаче, тези механизми няма да се развият, докато държавата създава внушението, че трябва да се грижи за групата на земеделските производители приоритетно.

Тази седмица стана ясно, че заради забавяне на приемане на наредба за субсидиране на енергийните култури, голяма част от производителите няма да имат техническото време да попълнят всички формуляри и да спазят изискванията на наредбата за оставащия срок от 6 дни, за да получат очакваните субсидии, които са в размер на 45 евро за хектар. По този начин земеделците остават излъгани, защото през годината са били засяти пет пъти повече площи с рапица от обичайния размер на площите, но заради забавяне на приемане на наредбата, могат да загубят очакваните средства - това е типичен пример как обещанията за субсидии и интервенцията на държавата канализира поведението на предприемачите и бизнеса в граници, които могат значително да се отклонят от действителните нужди на икономиката или ресурсите да не се използват по най-ефективния начин. Има и друг проблем - когато икономическите субекти основават бизнес начинанията си на решенията на правителствени органи и зависят пряко или косвено от техните действия, те стават уязвими и податливи на политическа манипулация, зависими от държавата и в същото време действията на държавата са непредвидими, защото не са подчинени на пазарна логика в голяма част от случаите.

През последните години земеделският сектор получава голям брой субсидии и помощи както от държавния бюджет, така и по линия на предприсъединителните фондове на ЕС. Положителна връзка, обаче, между вливаните пари в сектора и икономическото му развитие, не може да се намери. Селското стопанство има отрицателен принос в реалния растеж на брутната добавена стойност на страната през последните две години (виж таблица 1).

През 2007 г. се очаква земеделските производители да получат от ЕС под формата за директни плащания на единица обработваема площ субсидии в размер на 392 млн. лв. През 2006 г. са били предвидени 280 млн. лв. за финансиране на земеделците от ДФ "Земеделие" под формата на капиталови субсидии, помощи, нисколихвени кредити. Част от тези инструменти ще продължат да действат и след приемане на страната в ЕС. Само преди седмици ДФЗ обяви, че за безвъзмездно подпомагане на млекопроизводители са предвидени 8,5 млн. лв. през 2007 г. Видно е, че селското стопанство в страната (както и в ЕС) е един от най-субсидираните сектори на икономиката, но ефектите от тази политика тази политика върху потребителите в страната остават неясни.

Таблица 1: Реална промяна на БДС в аграрния сектор

Източник: НСИ