Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой каза, че политическите игри в Европа са по-безболезнени или политиците по-разсъдливи

Автор: Велико Димитров / 23.05.2007
Оцени тази статия:

Вземащите решения по държавни въпроси далеч не са перфектни в работата си, не на последно място поради факта, че не всички (или по-скоро много малка част) имат представа какво представлява икономиката на обществения сектор. И дори и да имат, няма гаранция, че биха взимали точно тези решения, които в най-голяма степен отговарят на икономическите принципи и логика. Това важи за политиците, както у нас, така и навсякъде другаде, като в България, разбира се, това е по-ясно изразено (или по-скоро по-неясно, тъй като дебатите са все още твърде политизирани и икономическите аргументи почти не намират място в тях). Въпреки това сега европейски магистрати и политици са на път да вземат много погрешно решение.

През идните месеци предстои да бъде даден отговор на европейско ниво на няколко много важни въпроса, които със сигурност ще намерят пряко или косвено отражение и в България:

  • На кое ниво трябва да се определя минималната работна заплата - европейско или национално;
  • Европейските закони в тази си част, в която са задължителни, могат ли да ограничават правата на работниците и синдикатите за колективно договаряне и други съвместни действия;
  • Могат ли страните-членки да предприемат действия, с които да предотвратяват т.н. "социален дъмпинг"

Поводът да бъдат повдигнати точно тези въпроси е т.н. случай "Ваксхолм": през 2004 г. латвийска строителна компания е наета да построи училище в шведския град Ваксхолм, използвайки предимно собствени ресурси, в т.ч. и работна ръка. В същото време шведски синдикат започва да притиска компанията да подпише документите за колективно договаряне в страната, което в случая означава и поемане на задължение за изплащане на много по-високи заплати. Латвийската компания отказва с аргумента, че не може да осигури толкова високо заплащане на работниците, които са латвийци и се предполага този въпрос да бъде съобразен с националното законодателство, а не шведското. Конфликтът ескалира, шведските синдикати блокират действията на компанията и тя в крайна сметка е доведена до фалит. Следва дело в Съда на европейските общности в Люксембург, по което до преди ден се очакваше становище, то е вече факт и е следното: "синдикатите имат правото, "мотивирани от съображения, които са в обществен интерес" да задължават компании, които използват работници от други европейски страни да прилагат националните стандарти за заплащане". Становището в този случай (в частност) е в полза на шведските синдикати, а като цяло против свободния пазар на услуги и до някъде на свободното движение на хора в съюза като цяло. Наистина становището не е обвързващо, но практиката показва, че окончателното решение на съда в най-голямата част от случаите е подобно.

Логично е компании от по-бедните страни да не могат да осигурят толкова високо заплащане, колкото тези от по-богатите, съответно първите не трябва да бъдат принуждавани да го правят. И ако бъдат принудени, то те много трудно ще преодолеят следното различие:

Таблица 1 - БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност

 

2007

ЕС25

100%

ЕС15

107,1%

Латвия

57,0%

Източник: Евростат

От друга страна, политиците в Европа не трябва да говорят колко много желаят изравняване на доходите ако в същото време предприемат мерки това да не се случи. Трябва да се отбележи, че латвийската компания е спечелила договора за изграждане на училището след конкурс, за което със сигурност са спомогнали и заложените по-ниски заплати на работниците. Важното в случая е, че това не е дарение, а спечелена поръчка в следствие на определени конкурентни предимства и свободния пазарен принцип (който е единственият механизъм, по който определени различия могат да бъдат преодолени в случай, че бъдат заслужени). В този смисъл, винаги е лицемерие (европейско или което и да е друго) да се говори за подпомагане на развиващите се страни чрез опрощаване на дългове, подаръци като преносими компютри за няколко стотин хиляди африкански деца, хуманитарна помощ или формиране на различен тип фондове и в същото време да се поставят различни тарифни и нетарифни бариери пред продукцията, която тези страни могат да произведат (банани, тениски, маратонки, училища, ...), изнесат и съответно получат доход.

Ако решението на съда в Люксембург подкрепи изложеното становище, то не би трябвало вече да се говори за общ пазар на услуги в ЕС.