Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой какво решава. Държавна здравна система може да ви отнеме правото на избор*

Автор: Ричард Ран** / 04.09.2009
Оцени тази статия:
 

Смятате ли, че на педофилите трябва да се дава Виагра за сметка на данъкоплатците? Въпреки че това изглежда като абсурден въпрос, точно това се случи във Великобритания с тяхната Национална здравна служба (НЗС).

Миналата седмица се появиха доклади, че педофил, изнасилвал 11-годишно момиче, е бил пощаден от затвор и на всичкото отгоре продължавал да получава Виагра с любезното разрешение на английския данъкоплатец. На 23 август London Sunday Times докладваха, че за последните 5 години НЗС е похарчила повече от $2,5 милиона „за операции за смяна на пола на транссексуални". По-рано тази година се разбра, че НЗС е платила $6000 за имплантите в гърдите на 17-годишно момиче, „защото завиждала на съученички", което я карало да се чувства потисната. Сузи Скуайър от British Taxpayers' Alliance каза в реакция на тези скандали: „НЗС едвам успява да предостави основни и животоспасяващи операции. Лекарствата против рак трябва да са по-важни (от импланти за гърди)".

Злоупотребата с пари на данъкоплатците, разкрита от г-жа Скуайър и колегите й, е пряк резултат от това, че английските управници имат властта да решават какви медицински процедури са и не са позволени по НЗС.

Ако САЩ създаде държавна здравна система, или като монополна система с един платец като в Канада, или такава, която позволява на хората да получават здравно обслужване извън държавната система (при положение, че плащат и за държавната система, и за частната алтернатива), е сигурно, че ще се случат същите злоупотреби и проблеми като във Великобритания и Канада.

Причината е проста: държавната здравна система ще има на разположение ограничени средства и затова чиновници ще решават кой какво ще получава и кога. Някои решения ще бъдат мъдри, други глупави, прахоснически или просто смахнати, защото хора, които харчат парите на други хора, обикновено въобще не са внимателни.

За разлика от повечето други стоки, търсенето за здравни услуги е нестихващо, особено със застаряването на хората. Всяко правителство, което се опитва да предостави „безплатно здравеопазване" за всичките си граждани за каквото те са счели, че е здравен проблем, не след дълго ще фалира. За да избегне това, всички правителства ограничават здравните услуги - с цени, опашки или лошо обслужване. Много членове на Конгреса и президента - след като първо го призна - сега отричат, че ще е необходима някаква форма на ограничение. Президентът Обама по-рано предложи ограничение на формите на лечение, особено за по-възрастните - както това се прави в програмата Медикеър.

Медикеър в момента ограничава потреблението чрез цените, като дава таван, който докторите и болниците могат да получат за различни услуги. Затова и много доктори отпаднаха от Медикеър - и то основателно. Медикеър също така определя и кои лечения да покрива, затова ползващите програмата са принудени да купуват различни допълнителни полици за това, което не е покрито.

Ако една система като Медикеър е наложена принудително на останалото население, гражданите бързо ще разберат, че техните възможности за избор за ограничени и ще трябва да плащат все повече и повече за допълнителни застраховки, защото както в Медикеър разходите ще растат по-бързо от приходите - и за да се ограничат тези разходи, правителството ще наложи все повече и повече ограничения на леченията, едновременно за възраст и за това какво покрива.

Защитниците на държавна намеса твърдят, че частните застрахователни компании също ограничават това, което биха платили, но за разлика от държавата не спират хората да плащат за услуги, които не са покрити. Хората освен това имат правото да сменят застрахователните компании, ако не са доволни от качеството на услугите или от това кои заболявания за покрити.

Много от съществуващите проблеми с частното застраховане са поради политическо вмешателство, което принуждава компаниите да покриват условия, които потребителят може да не желае, като така повишава разходите без съответстваща полза.

Като свободен индивид Вие имате право да решавате какво медицинско обслужване и каква медицинска застраховка Ви трябва. Ако искате операция на носа, Ваша работа е дали сте готови да платите за нея.

Защо трябва държавен бюрократ да има правото да Ви казва какви лекарства против рак можете и не можете да взимате? Колко стар е прекалено стар за поставяне на протеза?

Всъщност, ние вече ограничаваме здравеопазването си. Ние взимаме тези решения на базата на това колко дълго ще продължи лечението, колко болка ще премахне или причини, колко опасно за живота е и колко ще струва да направите усмивката си перфектна. Козметична зъболекарска интервенция е много по-важна за повечето 25-годишни жени отколкото за повечето 90-годишни мъже - но всеки трябва да има правото да избира.

Някои хора биха предпочели да не започват много скъпо лечение, за да удължат живота си с 6 месеца, защото биха предпочели да оставят парите на децата си или любимата им фондация; други биха избрали нещо различно.

Държавно-контролираното здравеопазване и ограниченията отнемат личния избор, едновременно заради фискална необходимост и нуждата всички да бъдат третирани еднакво. Ако вярвате, че сте индивид със свои собствени предпочитания и нужди, които може да не са същите като на всички останали, значи качеството на вашия живот и вашата свобода ще бъдат безспорно намалени от здравни решения, продиктувани от държавата.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 2 септември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.