Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой какво поиска през седмицата?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Много често в "Преглед на стопанската политика" сме коментирали същността на субсидиите и протекционизма и техния ефект за икономиката и данъкоплатеца. Поради факта, че поводи за подобни коментари вече има почти ежедневно, решихме да не се повтаряме, а да оставим фактите да говорят сами за себе си. Затова решихме да предлагаме равносметка за исканията за държавно субсидиране, компенсиране, подпомагане и прочие форми на трансфер на данъкоплатски пари, отправени през съответната седмица.

Ескалацията на исканията рано или късно ще доведе до стопанска криза,преди това тя ще премине през политическа такава.

Равносметката за настоящата седмица е следната.

1/ Най-активни в исканията си продължават да бъдат зърнопроизводителите. Националният съюз на земеделските кооперации поиска от правителството: а/ държавата да се намеси на пазара на зърно и да изкупи (естествено с пари на данъкоплатците) между 100 000 и 300 000 т. пшеница; б/ цената, по която държавният резерв да изкупи част от зърнената реколта да не е по-ниска от 160-170 лв. за тон; в/ да се фиксира минимална "защитна" цена за пшеницата и пивоварния ечемик в размер на 180 лв. за тон (без ДДС), а за фуражния ечемик-170 лв. за тон; г/ да се осигури субсидиране на цялото производство, а не само на износа, като помощта се предоставя директно на производителите.

Тук бихме искали да вмъкнем само следния кратък коментар. Пазарните данни сочат, че на основата на предварително сключени договори земеделски производители продават пшеницата на цени от 180 лв/т с ДДС (производители от Хасково, по данни на МЗГ) и по 203 лв/т (производители от община Исперих, пак по данни на МЗГ). Тези производители не са сред недоволните. Недоволни са онези производители които не са осъществили ефективно управление през изминалата стопанска година и в резултат на това произведената от тях пшеница е или с ниско качество и висока себестойност (съответно ниска изкупна цена), или полученият добив от единица площ е толкова нисък, че приходите не могат да покрият направените производствени разходи. На практика това са предимно земеделските производствени кооперации. В своята управленска практика голяма част от тях не сключват предварително договори за продажба или за извършването на самостоятелен износ (да не говорим за прилагането и използването на фючърсни или форуърдни контракти). Най-лесния изход за тях естествено е да поискат другите да покрият собствената им неефективност. Защото бюджетните пари не са ничии, те са иззети от някой, който е бил достатъчно ефективен, за да генерира доход.

2/ Политическите партии в лицето на БЗНС също се включиха към исканията на зърнопроизводителите и поискаха от правителството "нови механизми за субсидиране и подпомагане на земеделските производители". Предлаганите конкретни мерки са: а/ държавна субсидия за съхранителите на зърно в размер на 2,5 лв. на кг.; б/ отпускане на компенсации на зърнопроизводителите в пострадалите райони (които трябва да се покрият от данъкоплатците, които въпреки че не са предизвикали неблагоприятната климатична обстановка, явно трябва да носят риска и да платят щетите); в/ отпускане на субсидии за есенната сеитба; г/ изкупуване от държавния резерв на минимум 500 000 т. зърно на цена 180-185 лв. за тон.

3/ Българската минна камара поиска от правителството въвеждане на защитни мита за вноса на въглища от страните извън ЕС, за да се защитят минните дружества от нелоялната конкуренция (не е много ясно какво е определението на нелоялен конкурент, но конвенционалната представа на българския производител е, че това е всеки, който продава стоката си по-евтино и съответно има повече купувачи).

4/ Във връзка с влизането в сила на правилника за прилагане на Закона за тютюна и налаганите от него условия за окачествяване на тютюна при изкупуване, Националния браншови съюз на тютюнопроизводителите поиска от фонд "Тютюн" запазване на субсидията от 1,50 лв. за кг. и увеличаване на средствата за стимулиране на качеството. Според съюза трябва да се намери "подходящ компенсаторен механизъм", въпреки липсата на пари във фонда (!)

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!