Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кои страни в нашия регион привличат най-много чужди инвестиции*

Автор: Десислава Николова / 05.08.2011
Оцени тази статия:

В периода преди кризата България се оказа най-привлекателната страна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на Централна и Източна Европа. През 2006, 2007 и 2008 г. България водеше класацията убедително с двуцифрени числа за отношението между преки чужди инвестиции и БВП, като кулминацията беше достигната през 2007 г., когато ПЧИ в страната се равняваха на 29,4% от БВП. За сравнение, втората по привлекателност за чужди инвестиции страна от региона – Естония – ни следваше на почетно разстояние с повече от 2 пъти по-малко ПЧИ (като % от БВП).

Както е известно, основните отрасли на българската икономика, към които се насочваха преките чужди инвестиции преди кризата, бяха недвижимите имоти (23% от всички инвестиции за периода 1999-2008 г.), финансовият сектор (19%), преработващата промишленост (18%), търговията, складовете и съобщенията (18%). Строителството често погрешно се цитираше сред водещите сектори, привлекли най-много преки чужди инвестиции.  Официалните данни на БНБ, обаче, му отреждат едно много по-скоромно място със само 7% от общия входящ поток за периода 1999-2008 г.

Източник: БНБ

 

Друг мит, който често се срещаше в публичното пространство, гласеше, че притокът на ПЧИ в България в годините преди кризата се е дължал най-вече на покупка на недвижими имоти от чужденци и свързаните с това дейности. Това обяснение, както се вижда от статистиката, е вярно само отчасти. Наистина, близо ¼ от всички ПЧИ в България са били насочени към „операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги”, според официалните данни на централната банка. Но сравнимо големи дялове от по 18-19% заемат и финансовият сектор, преработващата промишленост, търговията и съобщенията. Т.е. тук не можем да говорим за явното доминиране на един единствен сектор, а по-скоро имаме една достатъчно широка (секторна) база за привличане на преки чужди инвестиции.  

Интересно е да се види какво се случва с преките чужди инвестиции към страните от региона след началото на кризата.  Докато България успява да запази лидерското си място като най-привлекателна дестинация за ПЧИ (като % от БВП) в  региона през 2009 г., през 2010 г. страната ни вече е изместена от Естония. Причината за това се крие в относително стабилния приток на чужди инвестиции за около 1,2 млрд. евро на година за периода 2008-2010 в балтийската страна. В същото време в България се наблюдава намаление на ПЧИ наполовина както през 2009, така и през 2010 г. По-конкретно, преките чужди инвестиции в  България се свиват от 6,7 млрд. евро през 2008 г. до 3,3 млрд. през през 2009 и 1,6 млрд. евро през 2010 г.


Преки чуждестранни инвестиции, % от БВП

 

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

България

5,8

7,7

5,0

3,8

10,1

13,4

13,6

23,5

29,4

18,9

9,4

4,5

Чехия

10,5

8,9

9,1

11,3

2,3

4,5

9,4

3,8

6,0

3,0

1,4

3,5

Естония

5,3

6,9

8,7

3,9

9,4

8,0

20,6

10,7

12,6

7,3

8,7

8,3

Латвия

5,2

5,3

1,6

2,7

2,7

4,6

4,4

8,3

8,1

3,7

0,4

1,5

Литва

4,4

3,3

3,7

5,1

1,0

3,4

4,0

6,0

5,2

4,3

0,5

1,7

Унгария

4,1

3,5

7,4

4,5

2,5

4,4

7,0

6,5

2,9

4,8

1,6

1,2

Полша

4,3

5,5

3,0

2,1

2,2

5,1

3,4

5,7

5,5

2,8

3,2

2,1

Румъния

2,9

2,8

2,9

2,5

3,7

8,5

6,5

9,2

5,8

6,8

3,0

2,2

Словения

n.a.

n.a.

1,3

3,9

3,6

2,1

2,3

1,6

3,8

3,6

-1,2

1,7

Словакия

n.a.

10,5

7,0

15,5

6,5

7,2

5,1

8,4

4,8

5,0

-0,1

0,6

Хърватска

6,2

4,9

5,8

3,9

5,9

2,6

3,9

6,7

8,4

6,8

4,7

n.a.

Турция

n.a.

n.a.

1,7

0,5

0,6

0,7

2,1

3,8

3,4

2,5

1,4

n.a.

Източник: Евростат

Все пак, почетното второ място в целия регион[1] по привлечени ПЧИ през 2010 г. не е никак зле за родната икономика. Особено като се има предвид, че данните за чуждите инвестиции традиционно се ревизират с голямо закъснение и нищо чудно да се окажат дори и повече.

Въпреки продължаващата криза в недвижимите имоти, този сектор все още  привлича най-много ПЧИ. Възможно обяснение на този феномен  би могло да бъде завършването на започнати проекти с цел намаляване на загубите. Всъщност, секторите, които остават водещи от гледна точка на привлечени ПЧИ дори и след удара на кризата, са обичайните „заподозрени” – недвижимости, финанси, търговия и съобщения, преработваща индустрия и донякъде строителство.

Интересното е, че т.нар. комунални услуги (ток, вода, газ, електричество) са привлекли относително повече ПЧИ спрямо периода преди кризата. Докато до 2008 г. делът на този сектор е бил едва 5,7% от общите инвестиции, за двете кризисни години (2009-2010) е стигнал 14,7%. Едно от обясненията би могло да бъде, че секторът на комуналните услуги обикновено не страда в такава степен от икономически кризи, както другите сектори. Причините за това се крият както в традиционния спад на световните цени на повечето суровини по време на криза (газ, петрол), така и в относително нееластичното търсене на комуналните услуги. Т.е. потребителите в условия на криза съкращават някои свои разходи (като почивки, образование, ремонт, покупки на стоки за дълготрайна употреба и т.н.), но запазват относително стабилни разходите за храна и битови сметки. Тези фактори, заедно с дългосрочните инвестиционни програми на много от чуждите дружества в този сектор биха могли да обяснят относително високият дял на ПЧИ в комуналните услуги по време на криза.

Друг интересен момент в статистиката за ПЧИ към България са страните, от които получаваме най-много инвестиции. Традиционно това са страните от ЕС. И преди кризата, и след началото ѝ, страните от ЕС отговарят са отговорни за над 80% от ПЧИ в България, т.е. не може да се каже, че кризата е повлияла по някакъв сериозен начин на географското разпределение на чуждите инвестиции към България. Любопитен факт е, че преди началото на кризата (1999-2008 г.), най-големият „износител” на ПЧИ за България е Австрия, следвана от Холандия, Гърция и Великобритания.  

За периода на кризата (2009-2010 г.) , обаче, Холандия заема лидерското място с впечтляващи инвестиции за 2,16 млрд. евро или повече от 50% от всички ПЧИ в България.  Далеч зад нея се нареждат Кипър (453 млн. евро), Германия (420 млн. евро) и Гърция (373 млн. евро). Как може да се обясни това разместване по „върховете” сред страните, изпращащи най-много ПЧИ в България? Кой знае какви холандски инвестиции в българската икономика няма – човек се сеща за няколко марки бира и сравнително малката финансова група ING (банка, застраховане, пенсионно и здравно осигуряване).

Всъщност, най-логичното обяснение за големите инвестиции на Холандия в България през последните 2 години е популярността на Холандия като офшорна зона за регистрация на български фирми. Т.е. голяма част от тези „чужди” инвестиции всъщност може би не са чужди, а местни, но заради факта, че централата на компанията е регистрирана в Холандия, те се отчитат като холандски. Същото обяснение важи и за рязкото изкачване на Кипър в класацията след началото на кризата до почетното 2-ро място като най-голям инвеститор в България (от 8-мо място преди това).

Може би кризата е принудила много местни предприемачи да търсят всякакви начини за намаляване на разходите, включително и по линия на платени данъци и осигуровки, което пък ги е насочило към регистриране в офшорни зони. Може би просто наблюдаваме пране на пари, спечелени по време на големия строителен бум. Независимо от причините, спадът на „истинските” ПЧИ в България (т.е. тези, които не идват от български предприемачи, регистрирани в офшорни зони) в периода след кризата вероятно е доста по-голям, отколкото показват данните на пръв поглед.

Изводът, който може да се направи, е, че правителството не трябва да се успокоява с наличните данни и да вярва, че въпреки всичко, страната продължава да е относително атрактивна пред чуждите инвеститори. Самият факт, че през последните 2 години има много европейски страни с дезинвестиции в България (т.е. отрицателни инвестиции или изтегляне на капитали от България) – сред които Австрия, Люксембург, Малта  – е достатъчно тревожен. Ако България отново иска да привлича „истински” чужди инвеститори, то тя трябва да се опита да излезе извън клишето на „ниски данъци” и „евтина, но квалифицирана работна ръка”. Свръхрегулирането на бизнеса, негъвкавият пазар на труда, тромавата администрация, лошата инфраструктура, нелоялната конкуренция в редица сектори, корупцията, шуробаджанащината и неориентираното към практиката образование са все реални пречки пред инвестициите. Колкото по-бързо се справим с тях, толкова по-лесно ще се докажем като топ дестинация за чужди инвестиции.

 

*Статията е публикувана за първи път на webcafe.bg със заглавие „Кой е номер едно” на 3 август 2011 година.

 


[1] 12-те страни от региона, които разглеждаме са България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Хърватска, Турция