Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кои сектори създават нови работни места?

Автор: Десислава Николова / 20.02.2015
Оцени тази статия:

Преди дни бяха публикувани данните за пазара на труда през последното тримесечие на 2014 година. Данните показаха продължаващо ускоряване на тенденцията на създаване на работни места, която наблюдавахме през цялата 2014 година. През първото тримесечие броят на заетите над 15 години нарасна с 39,1 хил. души на годишна база, през второто – с 39,6 хил. души, през третото – с 49 хил. души, а през четвъртото - с 58,1 хил. души. По този начин 2014 година се превърна в първата година след началото на кризата, в която се вижда дългоочакваното създаване на нови работни места. [1]

Източник: НСИ

Още през 2013 г. се забелязаха първите сигнали за раздвижване на пазара на труда: лек ръст на заетите през първата половина на годината, намаление на обезкуражените и увеличение на безработните, т.е. ръст на тези, които започват активно да търсят работа, защото виждат, че шансът им да намерят такава, нараства. Тези плахи положителни явления от 2013 г. бяха последвани от първото по-сериозно създаване на работни места през 2014 г., 5 години след началото на кризата.

Наистина, новите работни места през 2014 г. далеч не са достатъчни да компенсират загубата на заетост в предходния петгодишен период. През последното тримесечие на 2013 г. броят на заетите беше с 431,9 хил. души по-малко спрямо края на 2008 г. В същото време, новите работни места през последното тримесечие на 2014 г. са с 58,1 хил. души повече спрямо същия период на 2013 г., т.е. до момента са възстановени едва 13% от загубените места по време на кризата. Казано по друг начин, с тези темпове на създаване на работни места пред-кризисните нива ще бъдат достигнати след 6-7 години. Разбира се, много е вероятно те никога да не бъдат достигнати предвид демографските тенденции (спад на населението заради отрицателен естествен прираст и емиграция) и постоянното преструктуриране на икономиката.

На фона на позитивните данни за пазара на труда през 2014 г. възниква логичният въпрос къде в икономиката се създава новата заетост. Тримесечното наблюдение на работната сила не дава разбивки по сектори, а само по области.

| пазарът на труда на областно ниво |

Част от отговора, обаче, може да се потърси в друга статистика на НСИ - данните за броя на наетите по трудово и служебно правоотношение. Макар и тези данни често да се разминават с наблюдението на работната сила, те могат да служат за ориентир къде се наемат или съкращават работници.

На първо място трябва да се спомене, че според краткосрочната статистика за броя на наетите (и на месечна, и на тримесечна база), 2014 г. е била поредната година на съкращаване на наети. Т.е. ако вярваме на тази статистика, всички нови работни места, които се виждат в наблюдението на работната сила, са били самонаети – което само по себе си не е невъзможно, но е малко вероятно. Разминаването между двете статистики за заетостта по-скоро се крие в сивата икономика и факта, че и двете изследвания – и наблюдението на работната сила, и статистиката за броя на наетите – са извадкови и съответно няма как да са изчерпателни.

Така или иначе, краткосрочната статистика за броя на наетите разкрива някои интересни наблюдения:

1/ през 2014 г. броят на наетите в обществения сектор се свива, а този на наетите в частния сектор – расте. Този процес се наблюдава през всички месеци на 2014 г., като през декември наетите в обществения сектор са с 15 554 по-малко, а тези в частния сектор са с 11 080 повече на годишна база. Тук вероятно обяснението се крие в продължаващите съкращения на персонал в МВР и заложеното в Бюджет 2014 г. свиване на щата в държавната администрация с 10%.

2/ Ако съдим от данните на наетите, най-голямата част от новата заетост се създава в преработващата промишленост. През декември 2014 г. наетите там са нараснали с 6 657 души спрямо година по-рано. Отраслите на преработващата промишленост, които са създали най-много работни места (в абсолютна стойност), са производството на автомобили и части за тях (+4 753 заети през третото тримесечие на годишна база), производството на каучук и пластмаси (+1 641 заети), ремонтът и инсталирането на машини (+1 218 заети). Тук трябва да се отбележи, че по отношение производството на коли и части за тях става въпрос за различни части и компоненти за автомобили, в чието производство бяха инвестирали значителни средства през последните години. В този отрасъл България за няколко години успя успешно да се интегрира в европейски и глобални вериги на предлагането (известни още като вериги на добавената стойност), като се превърна в (под)доставчик на световни производители на коли. В производството на текстил, неметалните минерални суровини, хартията и картона, основните метали също има относително високо създаване на работни места.

3/ Извън преработващата промишленост, другите водещи отрасли от гледна точка на новосъздадената заетост са дейностите в сферата на информационните технологии, където новите заети през третото тримесечие (на годишна база) са 2 307 души, и различните бизнес услуги (юридически, счетоводни, консултантски, архитектурни, инженерни, рекламни и т.н.), където са създадени около 2 200 нови работни места. Реално ръстът на заетостта в бизнес услугите отразява бума на инвестиции в аутсорсинг услуги. През второто и третото тримесечие туризмът (хотели и ресторанти) също се присъединява към този положителен тренд, като през третото тримесечие в него са създадени около 1 800 нови работни места. 

4/ Добрата новина е, че новата заетост се създава най-вече в сектори, произвеждащи инвестиционни продукти (около 8 000 нови заети през третото тримесечие спрямо година по-рано) и в производството на междинни продукти (плюс около 2 500 нови заети), което реално отразява включването на България в споменатите вериги на предлагането. Това показва, че проспериращите и създаващите заетост отрасли миналата година са били с по-висока добавена стойност, което е сигнал за преструктуриране на икономиката към по-голяма тежест на такива отрасли за сметка на тези с по-ниска добавена стойност. Наистина, при производството на облекла като типичен отрасъл с по-ниска добавена стойност и през 2014 г. се отчита сериозна загуба на заетост – спад с около 6 800 души през третото тримесечие. Същото се отнася и за строителството, което продължава да съкращава работници.

Като цяло, 2014 година може да се окачестви като добра за трудовия пазар. Вижда се, че новите работни места се създават най-вече в сектори с относително по-висока добавена стойност, в които се наблюдава значителен приток на чужди и местни инвестиции – производството на части за коли, разработване на софтуер и аутсорсинг на различни бизнес услуги у нас. Ако политическата стабилност се запази, тези положителни тенденции могат да се запазят и през настоящата година.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1] Наистина, според ревизираните данни за 2011 г. (на база на преброяването на населението), официалната статистика показва ръст на заетите и през 4-те тримесечия на 2011 г., но този ръст е трудно обясним, предвид възобновената загуба на работни места през 2012 и по-голямата част от 2013 г. Т.е. най-вероятно ръстът на заетостта през 2011 г. е плод на чисто статистическия ефект от по-ниската оценка на населението (и съответно – на работната сила) на база на преброяването.