Кой попада в българската средната класа?
Както сме отбелязвали в предишни статии, в които се обсъждат определения за това какво е средна класа, различните автори наблягат на разнообразни елементи, които (според тях) най-добре характеризират групата между бедните и богатите. Все пак като основни критерии могат да се отделят два – доходите и активите, които получава/притежава едно лице или домакинство. Те залягат в повечето модерни дефиниции на „средната класа”.
Ако използваме най-предпочитания метод за определяне границите на „средния доход”, ще можем да отделим групата хора, които отговарят поне на единия от двата най-важни критерии за принадлежност към съсловието в средата. А този най-използван подход е именно дефиниране на доходен интервал около медианния за страната.
Българската статистика ни позволява да ползваме еквивалентния нетен доход, който се изчислява за член на домакинството. Включва всички парични приходи за всеки член от домакинството, като данъците и осигуровките се вадят от общата сума. За да бъде отразен характерът на всяко домакинство – т.е. брой работещи възрастни и деца на различна възраст – събраните доходи се разделят на членовете на домакинството, като се ползва систематизацията на ОИСР, която брои първия възрастен като 1, втория и всеки следващ над 14 г. – като 0,5 и всяко дете под 14 г. – като 0,3.
Националният статистически институт измерва размера на медианния еквивалентен доход по тази методология от 2006 г. насам. В Таблица 1 могат да се видят стойностите, като трябва да се отбележи, че поради начина на събиране, данните отговарят за предишната година – т.е. през 2008 г. е обработвана информация за изминалата 2007 г. Използвайки дефиницията на Thurow (1984), търсим средните доходи (а според него – и самата средна класа) около така получения медианен доход, отговарящ на всеки член на домакинството.
Таблица 1: Медианен нетен еквивалентен доход за България и граници на средните доходи в евро
Източник: Евростат
За да прецизираме диапазона около медианния доход, в който дефинираме средните доходи, използваме критериите на Horrigan и Haugen (1988), които слагат долната им граница между 60 и 90% от медианния доход и залагат размер на хората със средни доходи между 40 и 60% от всички, като „богатите” или хората с високи доходи трябва да са поне 5%. Представа за това дали изчисленията ни отговарят на тези критерии може да ни даде Таблица 2, която включва границите на доходните интервали и процентът от населението, което влиза в тези граници. Важна бележка е, че методологически самите тези граници не са много прецизно изчислени (Евростат съветват да се внимава в ползването им заради малката извадка), затова допитването до тях е само справочно.
Таблица 2: Доходни интервали в децили (евро)
Източник: Евростат
Примерно за 2011 г. можем лесно да проверим дали границите на средната класа (2611-6382 евро), които сме дефинирали, отговарят на поставените критерии. Оказва се, че те отговарят, защото хората с нетен еквивалентен доход между 2611 и 6382 евро са между 40 и 60% от населението, като оставят група на богатите от поне 5%.
Един по-задълбочен поглед ни води до извода, че границите на средния доход, изчислени по този начин, отговарят на заложените от нас критерии за всяка една от годините в периода 2006-2011. С наличното в статията, използвайки комбинацията от методологии, чрез които получаваме определението за „индивиди със средни доходи”, всеки може да опита да сметне влиза ли в групата на тези индивиди.
Например, за да разбере дали попада в средната класа, човек може да направи следните прости изчисления. Най-напред се изчислява общият доход на домакинството за последната година, за която имаме данни от горните таблици – 2011 г. Ако домакинството му примерно се състои от двама възрастни и едно дете, дели този доход на 1,8 ( 1-възрастен, 0,5 втори възрастен и 0,3 – дете под 14 г.). Ако изчисленият и разделен на 1,8 доход влиза в интервала между 2611 и 6382 евро, който дефинира средната класа, то човекът от това домакинство може да се счита част от тази класа.
