Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой подкрепя новия закон за Сребърния фонд?

Автор: Десислава Николова / 20.04.2012
Оцени тази статия:

Критиките срещу подготвените промени в закона за Сребърния фонд продължават да валят. След като миналата седмица БНБ публикува 8 страници становище с редица крайно критични бележки и аргументирани опасения за последствията от новия закон, тази седмица ЕЦБ също изпрати негативно становище по законопроекта. В отговор на официалното становище от ЕЦБ, Министърът на финансите изпрати свое (публично) писмо, в което гордо се изтъква, че са проведени „публични консултации”, в хода на които са направени промени в законопроекта.

Всъщност публични консултации по този законопроект де факто не е имало. Поне ако под публични консултации се разбира провеждането на срещи със заинтересовани страни или поне публикуването на законопроекта и даването на срок и адрес (електронен или не) за изпращане на становища по него. А възможности за провеждането на такива консултации има не една. Така например, от няколко години съществува портал за обществени консултации (www.strategy.bg), който се използва от администрацията за получаване на становища по подготвени законопроекти и стратегически документи. Ако беше проведена нормална публична консултация, тогава надали и БНБ щеше да бъде принудена да публикува своето становище като прес-съобщение на страницата си. Всъщност, БНБ за първи път пристъпва до такова действие по отношение на готвен законопроект, което говори само за себе си.

Това, което може би Министърът на финансите явно разбира  под „публична консултация” е проведената неотдавна среща в рамките на т.нар. Тристранка, за която вече писахме. Крайно време е българските творци на политики да спрат да мислят за Тристранката като за представител на цялото българско общество и последна инстанция по абсолютно всякакви въпроси, които далеч излизат извън трудово-осигурителните отношения. Обществени консултации означава консултации с всички заинтересовани страни – едва ли 2 синдиката и 3-4 работодателски организации представляват цялото общество.

Но дори и да махнем с ръка за „публичните консултации” по законопроекта, с които се хвали министърът, нека да видим всички, които до момента са имали критични забележки по законопроекта:

1/ ЕЦБ – становище с общи и специфични критични бележки

2/ БНБ – становище с общи и конкретни критични бележки

3/ КФН – становище на 11 страници с 12 бележки, плюс допълнителни критични коментари

4/ КТ „Подкрепа”  - критичен коментар по законопроекта от страна на Мика Зайкова, финансов експерт към синдиката

5/ БСК – критично официално становище

6/ редица независими икономисти и експерти, вкл. такива от ИПИ, Отворено общество, Индъстри Уоч, БАН и т.н.

Всъщност, рядко по някой вътрешнополитически въпрос в България се събира такъв широк консенсус. В случая против законопроекта се обединяват както местни институции на изпълнителната власт и външни институции, така и представители на синдикати, работодателски организации, НПО-та, научни среди и т.н. Изтъкваните критики са в различни направления – макроикономика, публични финанси, местен пазар на ДЦК, конфликт на интереси, замисъл на Сребърния фонд и т.н. Всъщност единствените организации, които към момента застават зад законопроекта (освен неговия родител в лицето на МФ) са КРИБ и АИКБ, ако се съди по коментари на техни представители. Техният аргумент е, че е хубаво да се инвестират парите в местната икономика (разбирайте в ценни книжа на компаниите, членуващи в тези организации). Ами за тях безспорно е хубаво, да, но дали това е така за Сребърния фонд?

На фона на широката опозиция срещу законопроекта, е необяснимо защо правителството продължава да стои зад него и дори го внася в Парламента. След като и критиките на институции с висока репутация като БНБ и ЕЦБ не помогнаха, единствената надежда, която остава, е в Парламента да се проведе истински дебат по промените, в който да надделее разума и да се защитят интересите на пенсионерите, заради които беше създаден фонда на първо място.