Кои общини ползват най-много европейски средства?

Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 г. ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Това личи ясно от годишния преглед, който ИПИ извършва, на отпуснатите средства по евро фондовете на равнище община и област. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени. Същото важи и за естеството на големите проекти.

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, НСИ, изчисления на ИПИ

 

Традиционно, най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово, съответно по 3129 лева 3234 лева на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 г. Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лева на човек от населението остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, но е доста вероятно до края на програмния период да надхвърлят този праг.

Най-големите проекти са в областта на инфраструктурата – например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли, поради естеството си, изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности. Това е особено изразено в столицата, където реално изплатената сума по развитието на метрото надхвърля 500 млн. лв., както и в област Благоевград, където средствата за изграждането на магистрала „Струма“ са 329 млн. лв.

На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти, множеството по-малки по стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност проекти са именно за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд.

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, НСИ, изчисления на ИПИ

 

Несъмнено по-интересни са данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти често са споделени между няколко общини, а стойността им нахвърля в значителна степен тази на проектите, които отделните общини (особено по-малките) са в състояние да използват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.

От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019 г., най-много европейски средства на човек от населението има в общините:

  • Добрич – 5683 лева, благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града;
  • Костинброд  – 5402 лева, заради няколко проекта за енергийна ефективност;
  • Созопол – 5172 лева, голяма част от тях са от предишния програмен период.

На другата крайност са общините Ковачевци (32 лева на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и много от най-малките общини в страната, които имат само по един проект, при това за не особено значителни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет на малките общини, който не им позволява ефективно да се конкурират за европейско финансиране.

Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове – в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.


Свързани публикации.