Кои мерки за насърчаване на заетостта са най-ефективни – анализ на ЕК**

Много граждани, анализатори и чиновници често поставят под съмнение ефектите от активните мерки на пазара на труда.  В тази връзка, изключително полезно е да се разгледат ефектите от мерките за насърчаване на заетостта, които са оценени от доклад Европейската комисия през 2010 година.

Публикацията, достъпна на официалната страница на Евростат, информира за напредъка по преодоляването на проблема със слабата активност на групи с ниска мотивация за участие на пазара на труда. Докладът се  фокусира върху степента, от която най-уязвимите слоеве се възползват от активните политики на пазара на труда. Разглежда се какво би станало, ако се постигне напредък по намаляването на социалните помощи, които имат демотивиращ характер върху частта от работната сила с най-ниски потенциални заплати и върху тези, които са заангажирани ежедневно с грижи за член от семейството, както и какво би се случило ако тези хора имат ефективен достъп до процеса на обучение през целия живот.

Приложени са редица политики по проблема, залегнали в Лисабонската стратегия. Те целят да активизират групи с традиционно ниска активност. Предназначени са и за ограничаване на сегментацията на пазара на труда.  Засягат и постоянната бедност на хората с ниска квалификация, предопределена от ниските им заплати. На базата на редица индикатори, определени от Комитета по заетостта на ЕС, както и от специализирана литература, се изследват хора, които не са в състояние да отговорят на предизвикателствата на пазара на труда.

Участието в процеса на обучение през целия живот от страна на хората на възраст между 25 и 64 години се увеличава в целия Европейски съюз от 7,1% през 2000 г. до 9,6% през 2008 г. Важно е да се отбележи, че има драстични разлики между отделните държави-членки. Например, в страни като България, Румъния, Гърция и Унгария обхванатите в този процес са около 3%, а в Дания и Швеция равнището е над 30%. Много чувствителен е въпросът със скромния прогрес по отношение на нискоквалифицираните работници. Средното увеличението в ЕС за 8 години е едва 1% (от 2,8% на 3,8%).  Делът на ранно напускащите училище спада от 17,2% през 2000 до 15,2% през 2007, но все още остава висок.

Разходите за политики по пазара на труда намаляват средно от 0,51% от БВП през 2005 до 0,47% през 2007, което се дължи и на по-ниските нива на безработица през съответния период. Същевременно се наблюдава плавна тенденция към пренасочване на средствата от пасивни към активни мерки. Изчислено на база покупателна способност, средната сума за активни мерки на един безработен, желаещ да работи, се увеличава от 1472 на 1739 евро. В активните мерки се включват все повече обучение и преквалификация. Обратна е тенденция на разходите за пасивни мерки, които намаляват средно от 3931 на 3770 евро. Намалението е основно за сметка на по-ниските нива на заместване на дохода, докато разходите за ранно пенсиониране запазват нивото си (8% от всички пасивни мерки).

Липсата на достъп до публични услуги също оказва негативно влияние върху заетостта. Това явление е силно изразено при млади майки, които остават вкъщи да полагат грижи за децата си вместо да започнат работа. Основна причината са незадоволителните нива на достъпност на институциите, осигуряващи грижа за най-малките деца. Важно е да се отбележи, че делът на децата под 2 години, посещаващи детска ясла се увеличава от 25% на 30%. Въпреки това хората, заявяващи, че са неактивни на пазара на труда поради необходимост да се грижат за член от семейството, се увеличава с 3,1% до 29,8%.

Със задълбочаването на проблема през последните няколко години са правени голям брой макро и микроикономически изследвания, целящи да покажат какъв род мерки работят най-ефективно върху специфичните групи неактивно население. Икономистите, ангажирани с проучванията, констатират, че ако предвидените за обезщетения средства бъдат разпределени за по-кратък период от време, но в по-голям размер, безработните са по-мотивирани да си намерят работа. Това оборва приетото старото схващане, че по-големите размери на помощи имат демотивиращ ефект. Установява се също, че при практиката да се изплащат по-малки суми за по-дълъг период, безработните не търсят достатъчно интензивно работа. Обяснението е, че малките суми внушават на безработните, че ще получават минимална или близка до минималната заплата, което ги обезкуражава допълнително.

 

Корелация между нивото на безработица и различните мерки, влияещи върху заетостта.

Източник: Eurostat, „Social Protection: Its contribution to Recovery“ – Growth, Jobs and Social Progress in the EU (2010)”, 2010

 

Най-положително влияние върху заетостта оказва данъчната политика. Колкото по-ниска е данъчната тежест за служителите и за работодателите, толкова по-бързо безработните успяват да започнат нова работа. Различните видове регулации оказват различно влияние върху пазара на труда. Стриктният контрол върху процеса на производство, представляващ гаранция за спазване на законово регламентираните отношение между работодател и служител, има стимулиращ ефект върху заетостта, защото ограничава възможностите за некоректно отношение от страна на работодателите и следи за коректното изпълнение на трудовите задължения от страна на работника. Резултатът е по-голяма сигурност, която стимулира търсенето и предлагането на работа. На противоположния полюс са регулациите на пазара на труда. Те възпрепятстват освобождаването на недобре работещите служители, което е силно демотивиращ фактор за бизнеса и го прави по-малко склонен да наема нови служители.

Спорен е единствено реалният ефект от участието в синдикални организации. След обобщаването на всички данни се отчита, че членуващите в работническите организации са малко по-слабо заплашени от загуба на работното си място и малко по-лесно намират нова работа, но за синдикатите и техните членове съществуват редица преференции, които не съществуват за останалите заети. Често членовете са служители в отрасли с нееластично търсене и предлагане на работна ръка, което прави невъзможна съпоставката с останалите сектори.

Високите нива на заместване на дохода, изразени в получаването на висок процент от заплатата преди загубата на работното място или дори нейния пълен размер, насърчават и ускоряват връщането на пазара на труда, но необоснованото финансово подпомагане на безработни с цел да ги окуражи към търсене на работа всъщност ги демотивира и резултатите от този род мерки са силно отрицателни.

 

**Резюме на доклада на Eurostat “ „Social Protection: Its contribution to Recovery“ – Growth, Jobs and Social Progress in the EU (2010)”. Пълният текст на доклада е достъпен тук.

*Стажант в ИПИ.   


Свързани публикации.