Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой иска да е милиардер?*

30.04.2014
Оцени тази статия:

Ново изследване на тема какво направи 1000 души милиардери

Историите на 1000 мъже и жени, които печелят минимум 1 млрд. долара и които се появиха в списъка на най-богатите хора на планетата за периода 1996-2010 на списание Forbes –„Суперпредприемачите”, са изследвани в статията “Суперпредприемачите и как вашата страна може да ги привлече” от Tino и Nima Sanandaji, публикувана от Центъра за политически науки на 14.04.2014.

 Оригиналното изследване показва, че тези мъже и жени основаха половината от най-големите новооткрити фирми, създадени след края на Втората световна война. Авторите също така заключават, че:

  • Делът на „Суперпредприемачите” се различава значително в различните държави. В Хонконг тези предприемачи са най-много - около 3 на милион население, следвани от Израел, САЩ, Швейцария и Сингапур. САЩ са около 4 пъти по-предприемчиви от Западна Европа и 3 пъти повече от Япония;
  • Има силна корелация между високия дял на „Суперпредприемачите”, от една страна и ниските данъчни ставки и ниското регулаторно бреме, от друга;
  • Страните с висок дял на „Суперпредприемачерството” също така се радват на повече филантропия;
  • Държавите с правна система от англосаксонски тип имат най-висок дял на „Суперпредприемачеството”. Техният дял е повече от два пъти по-голям в сравнение със страните с континентална правна система, три пъти по-голям от страните със скандинавска правна система и 5 пъти по-голям от страните с френски модел на правораздаване.

Авторите също така установяват, че правителствени и наднационални програми за стимулиране на предприемачеството като Лисабонската стратегия на ЕС до голяма степен се провалят. Същевременно правителствата могат да насърчават предприемачеството чрез намаляване на данъците(особено данъците върху капиталовите печалби, които имат особено голямо влияние върху предприемчивостта, но същевременно генерират относително незначителни приходи в хазната), чрез намаляване на регулациите и чрез стриктно  съблюдаване на правото на собственост.

„Суперпредприемачите” обикновено са високо образовани:

  • Само 16% от „Суперпредприемачите” в САЩ са без висше образование, в сравнение с 53% от самонаетите и 54% от наетите;
  • Вероятността  „Суперпредприемач” в САЩ да притежава докторска степен е 5 пъти по-голяма в сравнение със средните стойности за цялото население.
  • 33% от „Суперпредприемачите” в САШ имат образование от 14-те най-добри американски университета в сравнение с 1% от цялото население.

 

Самонаети ≠ предприемачи

Високите дялове на самонаетите и на иновативното предприемачество са еднакво важни за икономиката. Същевременно те не са синоними и управляващите не би следвало да приемат, че мерки, които насърчават самонаетите, задължително ще стимулират и предприемачеството.

  • Докато много от успешните предприемачи са създали малки компании, не всички самонаети са иновативни предприемачи (в смисъл на успешно развиващи нови продукти или услуги).
  • Поради това делът на самонаетите е висок в държави като Гърция, Турция, Испания, Португалия и Италия – страни с ниско равнище на иновативно предприемачество. САЩ имат значително по-нисък дял на самонаетите. В Силиконовата долина това равнище е наполовина от средното за Калифорния.

Управляващите би следвало да използват определение за предприемачество, което се основава на иновативността. Това би си пасвало по-добре с това, което повечето управляващи желаят за техните страни – технологичен прогрес и икономически растеж, който е от полза за всички граждани.

 

* Академичното изследване, върху което почива статията, е публикувано през януари 2014 и може да бъде намерена тук