Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Когато законът се разминава със себе си

Автор: ИПИ / 29.10.2021
Оцени тази статия:

През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Публикуваните досега осемнадесет истории можете за видите тук.

Историите са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.

 

Инвестиционните намерения, проектирането и строителството се сблъскват с множество нормативни недомислици. А ЗУТ е променян около 100 пъти за 20 години

Октомври далеч не е най-добрият месец за инж. П. К. При продължителните студени дъждове той трябваше да премести навътре към двора масивния портал на къща в един от престижните столични квартали под Витоша, за да може там да се влиза с кола. Улицата е тясна, трудно се разминават два автомобила, а като капак точно срещу този вход, насред улицата, има и електрически стълб. Наглед абсурдна ситуация, но типична за повечето от бурно застрояваните в последните години територии.

“Наоколо - високи огради, големи къщи. И си задаваш въпроса - тук е имало община, защо това не е в съответствие със закона, да има тротоари, да има достатъчен достъп. Ами защото законът в България, дори да е брилянтен, не се изпълнява и се заобикаля”, казва М. И. Двамата са собственици на средни строителни фирми, но не желаят те да бъдат посочвани или да излизат с имената си.

 

Дали е само заобикаляне?

“В Закона за устройство на територията (ЗУТ) и поднормативните актове към него, а и при връзката с други закони, излизат невъобразимо количество разминавания, които би трябвало да уреждат една и съща материя”. Това казва арх. Игор Янкулов, един от съсобствениците на “Легаплан К.Г.”, дружество, чиято дейност, освен проектиране, е и консултантска за инвестиционно проектиране, изработване на устройствени планове, управление на поземлени имоти. Самият той е ръководител или водещ проектант по устройствено планиране на колективи, разработили генералните планове на пристанищата „Леспорт“ и „Росенец“, на подробния устройствен план за регулация и застрояване на АЕЦ „Козлодуй“, на общите устройствени планове на Мизия и Брацигово, участвали са в общите устройствени планове на Варна, Аксаково, Марица и др., вещо лице към съда.

Сега върви идеята за създаване на кодекс, като отчетем колко пъти е изменян ЗУТ. Но поне от няколко години все се говори че трябва да се измени този закон. Да се направи строителен кодекс. И както се говори, там си и остава, добавя той.

 

Според арх. Игор Янкулов трябва да има изцяло нов кодекс за устройство на територията, а планирането да върви с икономическаобосновка.

Инвестиционният процес в строителството у нас е твърде усложнен. Освен това е твърде дълъг, с много одобрителни, позволителни режими. Това заяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова преди няколко месеца, в самото начало след встъпването си в длъжност.

Според нея трябва да има по-сериозно облекчаване на инвестиционния процес откъм разрешителни режими, за да не стигаме до състояние, в което строителни книжа се създават за 4-5 години, а самото строителство трае една година. Това беше далеч преди темата с парите за пътностроителните фирми, директните възлагания, липсата на разрешителни и протестите да измести фокуса най-вече към ремонтите на пътища и строителството на магистрали.

Усложненият режим откри и бившият служебен министър на икономиката Кирил Петков. “Трябва да махнем административната тежест. При моя първи проект погледнах всички разрешителни, които имам - 260, за да направя един търговски комплекс. Като ги прегледах, могат спокойно да са 26”, каза той пред БНТ наскоро.

Законът за устройство на територията е публикуван в началото на 2001 г. Оттогава досега, ако се брои по увода на актуалната му версия на сайта на регионалното министерство, в “Държавен вестник” има около 100 обнародвания на изменения и допълнения.

Понякога става дума за недомислици, които се пишат на коляно и в един момент започват да губят връзка помежду си, твърди Игор Янкулов.

В началото на септември браншови организации в сектора на строителството (7 на брой), под ротационното председателство на Камарата на архитектите, се обединиха за разработването на нов кодекс, който да замени ключови закони в строително-инвестиционния процес. Става въпрос за Закона за регионално развитие, Закона за устройство на територията, Закона за устройство и застрояване на Столичната община и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Идеята е кодексът да бъде предложен за обсъждане до края на годината. Очаква се дотогава да има работещ парламент и редовно правителство. Дали и кога ще се стигне до разглеждане на тази изключително сложна материя, която обаче засяга всеки, който живее в страната ни, е неясно. А трябва да се отстранят противоречията и с други нормативни актове.

Ненужната всеобхватност

Сам по себе си механизмът е подреден. Или, най-малкото, би трябвало да е подреден, защото и у нас, както и в доста страни по света, строителство може да се извършва само при условие, че е рязрешено. ЗУТ е в сила от 31. 03. 2001 г. Малко повече от месец от началото на неговото прилагане беше направено първото му изменение. „Петата му поправка“ обнародвана в ДВ., бр. 65 от 2003 г., внесе съществени промени в неговия механизъм. Беше ликвидиран института на узаконяване на строежите. Хората, които работеха тогава по закона, а вероятно и тези, които го приеха, бяха работили с мисълта, че разрешаването на строителството трябва да стане значително по-просто, по-лесно и най-важното, в изключително съкратени срокове. Това означава такова облекчаване, че незаконно строителство да е немислимо, защото би било неудобно, казва арх. Янкулов.

Още при действието на стария закон за териториалното и селищното устройство (ЗТСУ) беше създаден института на независимия строителен надзор, който сега е консултант в проектирането и строителството. Целта на изменението на ЗУТ от ДВ, бр. 65/2003 г. бе да се прехвърлят върху консултанта ангажиментите, а до голяма степен и отговорностите на съгласуващата администрация. Проектът да е до такава степен “прегледан и претръскан”, че когато проектната документация, заедно с доклада на надзора, отиде в администрацията, главният архитект да има единствено ангажимента да погледне дали начертаното отговаря на подробния устройствен план. Въведен беше, при наличие на доклад на надзора и едноседмичен срок за одобряване на проектите, възможност едновременно с това да излезе и разрешението за строеж. “Добра идея, но в по-големите общини нямаше физически как да се случи, защото обемът на проектите е голям. И понякога на администрацията не й стигаше технологичното време. По тази причина от края на 2012 г. срокът за одобряване на проектите, представени с доклад на консултанта стана 14-дневен.”

По принцип отговорността трябва да се носи и от проектанта, и от консултанта. Но, както при нас често се случва, някои неща са добра идея, а като краен продукт се появява нещо друго. Често проектантът хвърля проекта на консултанта и смята, че няма никаква отговорност повече към него. Много от консултантските фирми станаха просто създатели на документи с множество подписи и печати, като се занимават с преписване на обяснителните записки от проектите и завършват с думичките: “проектът отговаря ….“

Това беше установено от администрацията, в резултат на което на много места в големите градове, особено в София, фактът, че се внася един проект с доклад на консултанта, на който просто трябва да му сложиш печата за одобрение за седмица, престана да се случва. Одобряващата администрация започна да проверява от “а” до “я”, защото и на нея й се вмениха много сериозни отговорности. Щом си го одобрил, значи е перфектен, а щом не е перфектен, значи си виновен. И се задейства нормалното човешко чувство за самосъхранение”.

Така спиралата започна да се върти все по-усложнено. В резултат за големите общини сроковете за одобряване нямат нищо общо с каквито и да било нормативни определения. Внасяш един проект и с трепет в душата чакаш да мине през всичките специалности и дали и за какво ще ти го върнат, казва арх. Янкулов. Добре, че според закона могат да го върнат само веднъж, ако всички е изчистено, добавя той.

От друга страна, консултантът е много полезен за малките общини. Те нямат специалисти. В много от тях даже и главните архитекти не са на трудови договори, а са на половинка или четвъртинка щат и време. Вторник след обяд и четвъртък преди обяд, да кажем. Е, в седмицата се събира цял един работен ден. При добро стечение на обстоятелствата общината има един или двама техници, които са за всичко, продължава арх. Янкулов.

Смел проектант, смела община. Това е някогашна къща-близнак.

Макар всичко да е изчистено, чакаш ред за проекта си, споделя обаче М.И. Но, ако не си направил необходимото, просто вземат твоя проект и го слагат отново най-отдолу. На първо място идва друг проект и той се разглежда най-бързо. Това е и в психиката на българина. Те разглеждат този проект, за който са мотивирани да стане най-бързо. Мотивацията я разбирай както искаш, добавя той.

“Но, да предположим, че всичко е минало, не са те връщали за нещо, за корекции, за доуточняване, накрая трябва да ти издадат строителното разрешение. Взимаш го, идва надзора, откриват строителна площадка. И, забележи, всичко това е време - година, две, три, могат и пет години да минат. И през цялото това време законът за някого другиго или се заобикаля, или нещата са на ръба на закона. Иначе всичко би било брилянтно, както е в белите страни”.

Реално сега в закона имаме всичко. От това как се планира на високо ниво, териториалното устройство, до това как се гради буквално изгребна яма (задължително водоплътна) или временна тоалетна. Макар че всичко това не би трябвало да го има в един закон. Неслучайно някога си вървеше - имаш закон, правилник за неговото прилагане, конкретно насочени наредби. Решиха, че ще се осъвремени законовата уредба, за да не се трупат множество подзаконови актове. Така ЗУТ стана всеобхватен с твърде много неща събрани на едно място, казва арх. Янкулов.

Парадоксът на тясната улица

Наредба 7, подзаконов документ от 2003 г., последно е променена в 2013 г. Оттогава не е пипана. Това са правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Това е Библията ни, обяснява Игор Янкулов. Законът е ясен, но наредбата го допълва, определя както допустимите стойности на натоварването с дейности и обитатели на териториите, така и какви издатини, или балкони, или кула може да има сградата при определен тип строителство. Когато е жилищно строителство, ти определя какво трябва да има в сградата, площта на помещенията, стига се до техническите подробности. Но какви?

Арх. Игор Янкулов:

“Има две много важни неща. Едното е дълбочината на застрояване, разстоянието между уличната фасада и фасадата, която е към дъното на имота. ЗУТ казва, че може да стига до 16 метра, а при определени случаи и повече. Наредбата определя да е 14 метра.

Другият елемент е какво значи застроена площ и разгъната застроена площ. ЗУТ казва, че застроената площ се определя по външните очертания на вече построената сграда - с изпълнени облицовки, топлоизолации, мазилки и всичко останало. Така казва и Наредбата. Но по отношение на застроената площ на самостоятелни обекти в сградите. Наредбата борави с външните конструктивни очертания на ограждащите стени. Така една окачена фасадна конструкция, каквито са масови в последно време, излиза извън параметрите на застроената площ на обекта.

И в закона, и в наредбата пише какво да е разстоянието между сградата и съседната регулационна граница - минимум 3 метра. В ЗУТ се казва, че трябва да е от външната повърхност. В много от случаите колегите рисуват конструкцията на къщата на 3 метра от регулацията. Но тя започва да се надува от топлоизолации, облицовки, окачени фасади …. И накрая не знаем истинското отстояние.

Това е типичен "тупик" в иначе престижен столичен квартал

 

В трите метра можеш да минеш на теория с автомобил. Но при регулациите за паркиране и гариране се казва, че минималният размер за еднопътна рампа за достъп до гараж трябва да бъде 3.5 метра. Отваряш пожарникарската наредба и в нея четеш, че за противопожарен път за достъп до обектите от която и да е категория, минималната ширина трябва да е 3.5 метра. Или с други думи, в масовото жилищно строителство, ако имаш по-дълбок парцел, в който са разположени две къщи една зад друга, например, пожарната не може да стигне до тази във вътрешната част на имота, защото не са им осигурени технологично нужните 3.5 метра.

Факт: Трите метра всъщност съществуват исторически откакто има нормативна уредба за застрояване у нас, от времето на Закона за благоустрояване на населените места в Княжество България. Може да го е имало и в турските закони, защото империята все пак е следяла много внимателно законодателството в напредналите страни и се е съобразявала с него, твърди арх. Янкулов.

 

Временните пътища са неизбежни за бурно застрояваните нови квартали, в които регулацията не е била приложена.

 

За да започнеш да строиш, трябва “да се изчисти” едно петно. Защото може да има множество собственици, включително и общината или държавата, казва М. И. Но, примерно, трябва да мине път. Коя е институцията, която е заинтересована, и която трябва да защитава обществения интерес? По правило общината. Тя не трябва да дава строително разрешение или какъвто и да било документ без този процес да е минал. Тоест без общината да е отчуждила (възмездно) частта от имота, в която ще се разполага тротоара, да речем.

После дава фрапантен пример, в един от западните столични квартали. На отклонението от Околовръстното има тротоар, но на него се е врязала част от двор на къща, и опира в платното. Това най-малкото е незаконно. И тук се губи нишката, по-точно не се губи, а не е спазен закона. Тези, които е трябвало да изчистят петното, не са го направили и строителят просто минава и заминава, вълнува се М. И.

М. И.:

“Процесът с изчистването съм го направил преди да започна да строя един от жилищните блокове. Не защото общината ме задължава, аз просто исках да го направя. Собственикът и инвеститорът трябва да имат интерес всичко да им е точно. Но процедурите са толкова разтегливи във времето, че предпочитат (за да не загубят парите, било европейски, било собствени) да ги прескочат, както държавата предпочита да не прави търг за автомагистралите, а да ги възложи директно.

Процедурата отнема страшно много време, може да надхвърли и година. Аз съм чакал една година, за да изчистя петно, където построихме един блок, и това ми коства много, за да направя тази покупко-продажба. Може да се направи и иначе - с проста размяна, ако например общината разполага със свой парцел от другия край на петното. Това е предварителен технически процес. В него участват архитект, геодезист, администрацията. Но се бави във времето.

Но, да речем че всичко това е изчистено. И понеже искаш всичко да стане бързо, какво правиш - разговаряш с тези, от които зависи. Предпочиташ хората, които ще го изпълнят, да са от общината, за да са заинтересовани. А не да наемаш външни хора за всяка дейност. Нали се сещаш какво се случва тук?

Е, този процес приключва. Излязло ти е решението от общинския съвет, имаш изчистено петно. Но на практика често цялата тази процедура не се прави. Защо? Защото държавният и общинският служител не е заинтересован. Макар че законът е брилянтен. Така гледаш - вложени милиони в замъци по цялата уличка, а ти се движиш по три метра при необходими поне 6-7. Това е безобразие”.

Има абсурди и с отчуждаването. Не можеш да получиш разрешение за строеж, ако планът за регулация не е приложен. А той се прилага автоматично само в един-единствен случай, по чл. 16 ЗУТ. (Той е отнася за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Според него собственикът може да отстъпи на общината до 25 на сто от имота си, като в резултат получава урегулиран поземлен имот с осигурен (поне регулационно) достъп, намиращ се в урбанизирана територия, в който може да строи, вместо „дядовата му нива“ получена в наследство.)

Когато вземеш една територия, която се състои от имоти, се интересуваш от броя им и от тяхната площ. Не се интересуваш от граници. На този терен се планира улична мрежа, защото тя трябва да мине оттам, откъдето може да мине, откъдето е целесъобразно и икономически изгодно. След това, вече оформените от уличната мрежа квартали, ги делиш на имоти. Колкото са в началото, толкова трябва да са и в края. Но площта им ще е различна, защото ще отрежеш за улица, за градинка, за детска градина, където е необходимо, но всеки накрая ще получи урегулиран поземлен имот, върху който може да строи.

И това е единственият случай, в който уличната регулация е приложена по силата на самия план. Във всеки друг план, който се прави на парче, можеш да имаш план за улична регулация, или план за регулация, или план за регулация и застрояване. Но ако не е по чл. 16, а по общия ред, всеки един квадратен сантиметър трябва да бъде отчужден, разяснява Игор Янкулов.

Това е и една от причините много основни булеварди в столицата, а и в други градове, да останат в мизерно състояние. А за някои от тях са издавани строителни разрешителни в предни години, макар да се знае, че там е планирано разширение, казва М. И. “Предупреждавали били. Но едно петно с построена сграда струва много повече...”

Има нормативи за гаражи и паркоместа при новите строежи, но...

Когато и законите не си говорят

Още преди да се стигне до проектирането на даден обект, трябва да се мине през ред други процедури. Тръгва се от инвестиционното намерение. Следва заданието, което се прави за проектантите по всички специалности. Две са основни - архитектура и конструкция, казва М. И.

“Но още преди това се вадят документи като изходни данни за проектантите - от електроразпределителя, от ВиК, Топлофикация, евентуално, ако има газификация - също. От всички институции, които захранват обекта. Мръсен канал, чиста вода, всичко трябва да мине през тях и да се съгласува. Да не говорим за озеленяване и екология, или за слаботокови инсталации. Това също е дълъг процес. Отиваш и висиш на едни безкрайни опашки. Плащаш такса да направят проучване. Примерно да ти кажат има ли в близкия трафопост свободна мощност за захранване на обекта. Нямало било. Но при определени условия мощността се появява. Особено ако те проектират външното захранване - тогава ще стане, да речем, за 3-4 месеца. Иначе може да отнеме над година. Отвсякъде те бавят. И строителят, и инвеститорът са притиснати”.

В момента има противоречива ситуация по отношение на така наречената оценка на съответствие на инвестиционните проекти. С последните промени в ЗУТ от март 2021 година тази оценка, чрез комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма консултант, несвързана с проектанта, стана задължителна за всички строежи от първа до пета категория. Остана една хипотеза, че може да бъде правена и от експертен съвет при общината, но само за строежи от пета категория – за жилищни и смесени сгради с ниско застрояване (до 10 метра/три етажа) и вилни сгради, и за сгради и съоръжения за обществено обслужване с ограничения за разгъната площ или брой посетители, което на практика е трудно приложимо в малките общини, казва арх. Игор Янкулов.

И разказва за още разминавания. Институтът за паметниците на културата допреди няколко години имал нормативен срок за съгласуване от един месец. Не се спазвал. Направили го четири месеца. И пак не се спазвал. За два плана, по които работили, им отнело по 8 месеца - за да съгласуват план, който се изработва по обществена поръчка, финансира се от държавата и е за общината. Защо? “Защото нямат хора. Те физически не могат да го направят по-бързо”, добавя той.

Решението в Закона за културното наследство е да има центрови общини - специализирани звена към общинската администрация в центровете на шестте региона за планиране съгласно закона за регионалното планиране - Столична община, Община Пловдив, Община Бургас, Община Варна, Община Велико Търново и Община Плевен, които да се занимават с паметниците от местно значение, групови, за сведение и т.н., защото те всички подлежат на съгласуване. Оказва се, че една община зависи от волята на съседната община, в която се намира съответният орган, който е общински – в рамките на утвърдената численост на съответната общинска администрация, не държавен. Не е дори областен, където би могло да се съгласуват документите от всички общини.

Друго разминаване е с екологичното законодателство. Пред съответния орган трябва да се направи уведомление за инвестиционно намерение на най-ранния възможен етап. Дори преди да е съгласувано с общия устройствен план, с общината, дали ще го допуснат или не. “Но тичаш в РИОСВ да докладваш, че искаш да правиш нещо. Този документ ти е важен, особено ако си в деликатна ситуация - било в “Натура 2000”, или в защитена територия. А в “Натура” са 37% от територията ни. Това също е нещо, което подлежи на регулиране и на регламентиране от гледна точка на здравия разум, разсъждава арх. Янкулов.

Сблъсквал се е с казуса при проектирането на пристанищата. Министерствата на транспорта и на регионалното развитие разрешават да се изработи генерален план за развитие на пристанището. Той следва да се изработи и ще бъде одобрен ако преди това е съгласуван с МОСВ и с Министерството на културата. И те питат - защо сега, защо не сте дошли на възможно най-ранния етап...

Арх. Игор Янкулов:

“Правим план за пристанище, и ми искат какъв точно ще е автомобилният поток, който ще минава оттам. И ако, не дай си Боже, излезе в хода на проектирането, че автомобилният поток ще е по-голям, тръгваш процедурата отначало. Ако излезе, че ще е по-малък, уведомяваш, за да ти съгласуват, че няма нужда процедурата да тръгва отначало.

Имахме клиент с влязъл в сила план, по Черноморието. В него се предвиждаше една триетажна сграда и още три-четири къщи. Но човекът решил, че не му е нужна квадратура, а иска да продава качество. И няма да го прави върху 3.5 хиляди квадратни метра разгъната застроена площ, а върху 980. Ще използва съвременни технологии, заведенията и ресторанта ще са по склона и ще са озеленени отгоре. Две години проектът беше в съда, защото не беше казал навреме на РИОСВ, че площта ще е по-малка и при проверка беше установено несъответствие със съгласуваното с тях инвестиционно намерение. И спира всичко ...

Да се смееш ли, да плачеш ли. Има регулации, вярно, но...”

Същото е когато се прави план за промишлено предприятие. От РИОСВ още на фаза на инвестиционно намерение ми искат какво точно къде ще има, как ще са разположени водопроводните и канализационните връзки, колко души ще работят, на какъв работен цикъл, къде точно ще бъде комина, къде точно ще бъде пречиствателното съоръжение... Така, още преди да си започнал да правиш план за територията, ти искат детайли от технически проект, проект за строителство”.

А кадастъра?

Старият републикански път от Варна за София минава през землището на село Езерово, продължава в землището на село Тополи, от община Белослав към община Варна. Това е един и същи път, чиито граници по кадастър би трябвало да съвпадат. Но има парадокс. В единия случай е публична общинска собственост, вид територия на транспорта, с начин на трайно ползване - за местен път. В съседната община е държавна частна собственост, което е абсурдно, защото път не може да е държавна частна собственост. Определен е като територия на транспорта, с начин на трайно ползване - път от републиканската пътна мрежа. При това, в кадастралните карти за двете землища е заснет с различна ширина.

“Но общите устройствени планове ги правим на тази база. Планът трябва да се занимава с територии, а се занимава с поземлените имоти, съобразява се с техните граници. Работи се в мащаб 1/25000, в който някой имот е нещо невидимо. Примерно, в един от общите устройствени планове, към които имахме ангажимент, дадени земеделски имоти попадат в зона, на която следва да се смени предназначението. И РИОСВ ни казва - дайте ни идентификаторите на всеки един от тях. Вместо да работим с територия, със земеделски масив, даваме списък на сто имота, които попадат в този масив и стигаме до ниво на подробен устройствен план, при положение, че се изработва общ такъв. Абсурдно е”, казва арх. Янкулов.

Арх. Игор Янкулов:

“Взимаш една кадастрална карта и, ако много ти провърви, границите на имотите по картата и реалните на терен ще съвпадат. Описанието за сграда в имота се появява в кадастралния регистър, а в него не винаги етажността й съвпада с това, което е в архитектурния проект - просто архитекти и геодезисти броим етажите по различен начин… Прочее, имотен и кадастрален регистър не са едно и също нещо.

Появи се специализирана кадастрална карта за устройствено планиране като термин, която би трябвало да съдържа информация, която едно време се поддържаше от кадастъра. Но не винаги има съвпадение. И това води до нови проблеми. В един от природните паркове, с част от територията на който се занимавах преди време, „заснетите“ в кадастралната карта пътища не съвпадаха с установеното с геодезическо заснемане на място …”.

Но това са проблеми на “високо ниво”. На “ниско ниво”, при средните предприемачи, нещата са по-прозаични. “Ако всичко минава по електронен път, е друго. Ако с няколко кликвания на компютъра можеш да си изкараш скица, а не да висиш по опашки в кадастъра, да носиш цял куп от документи, които вече се ги носил. За една скица например трябва да представиш нотариален акт, но това си го направил първия път. А те ти го искат отново и отново. Къде е електронното правителство? Трябва да я има единната информационна система, казва М. И.

Целият процес може да се ускори многократно, ако една огромна част от администрацията отпадне, ако има електронно правителство, има дигитализация. Не може да отидеш при нотариус, за да узакониш един парцел в новите му граници, и да ти иска отново всички документи. Той просто ги има. Въвежда ти ЕГН-то или единния идентификатор на обекта и всичко излиза. Но те връща и минават месеци докато събереш целия набор от документи, защото висиш на един милион опашки.

Най-важното обаче е, че в България обществения интерес е заметен под масата. Толкова, отсича М. И.

И сега накъде? Нов закон?

Категорично нов. Устройството на територията и строителството трябва да бъдат разделени като нормативни актове. Освен това устройството на територията и регионалното развитие също трябва да бъдат събрани като нормативни актове. Защото в едното е земята, в другото са парите, включително от ЕС. А земята без парите - не става. И общите устройствени планове следва да вървят с икономически обосновки и програми за техните реализации, казва арх. Янкулов.

Инвеститорът, наел инж. П. К. да премести портала му, вече може да влиза с автомобила си в двора. Напук на кадастъра.