Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кога ли ще се обвържат всички помощи за отглеждане на дете с доходите

Автор: Красимир Петкашев / 08.07.2011
Оцени тази статия:

Две точки разгледаха депутатите от бюджетната комисия в четвъртък, въпреки че по план бяха три. Първа взе думата Меглена Плугчиева (КБ), която представи пред депутатите своето предложение за допълнение в Закона за семейните помощи за деца. Скромната поправка на вносителката касае майките докторантки.

 

За докторантките

Предложението е в закона да се запише изрично, че право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 година имат както майките студентки, така и майките докторантки. Повод за тази поправка са изпратените сигнали до депутатката от докторантки, на които е отказано изплащането на помощта. Не беше изяснено на какво основание са отказани тези пари, но вече имало заведени дела в съда от недоволни майки. От изложението на Плугчиева и на представителите от МТСП обаче стана ясно, че проблем всъщност не би трябвало да има. Въпреки че изричен текст в закона няма, докторантките с дете също имат право на пари от държавата. По казуса се е произнесъл Конституционният съд, който в свое решение е постановил, че дискриминацията е недопустима. На базата на решението, от МТСП са изпратили указания до съответните органи парите да не бъдат спирани. В крайна сметка от дискусията пролича, че става дума за единични случаи на неплащане, които ще бъдат надлежно проверени. И разбира се, въпросните майки ще бъдат подпомогнати от държавата. Никой не трябва да има съмнения в това, увериха от МТСП.

Всъщност голямата борба е за 2880 лв. (12 минимални работни заплати). Толкова е определената сума на въпросната помощ за тази година. Право да я получат имат студентки и докторантки, обучаващи се в редовна форма на обучение, като получаването й е независимо от доходите на семейството/домакинството. Тоест дори и съпругът на въпросната майка да получава сериозни пари, дори и докторантката да има странични доходи например от собственост или граждански договори, помощта пак ще бъде дадена. Това е пореден пример как пари от бюджета се дават на калпак, без да се отчита действителното състояние (финансово, здравословно) на получателите. Задача на държавата би трябвало да е подпомагането само на най-уязвимите в обществото. В този смисъл е крайно време МТСП да започне да прилага диференциран подход при получаването на всякакви детски (и други) социални помощи. Прекрасна възможност да покаже воля за промяна е подготвяният нов Закон за детето. В него, както разбрахме, ще има специална глава, посветена на детските помощи, където може да се разпишат новите правила.

 

За незаконно придобитото имущество

Другата тема, по която дискутираха депутатите, беше проектът на нов Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения.

Основна задача на законопроекта е да уреди условията и процедурата за отнемане на активи, придобити от престъпна дейност, или от административни нарушения, които са от естество да генерират облага. След просторното изложение на правосъдния министър Маргарита Попова дойде ред на въпросите и предложенията. Най-смислените бяха направени от председателката на комисията Менда Стоянова, която поиска в законопроекта да се уреди по-ясно начина за извършване на финансовия анализ, на базата на който ще се установява несъответствието между доходи и имущество, както и да се прецизират текстовете, които уреждат управлението на запорираното имущество. Председателката възрази твърдо и на предложението за създаване на фонд „Отнето имущество, придобито като облага от престъпна дейност и от административни нарушения” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите, както е предвидено в закона. Съвсем правилно тя предложи сумите от наложените глоби да постъпват директно в бюджета и оттам да става разходването им, без да минават през фондове. Поискано беше също така да не се удължава срокът за съхранение на счетоводната информация от страна на предприятията. Изразено беше и настояването членове на бюджетната комисия да бъдат включени в работната група по изработването на законопроекта. В крайна сметка комисията подкрепи нейните предложения и законопроекта като цяло, но с уговорката че изразените предложения бъдат отразени между първо и второ гласуване.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG.

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.