Кое е по-важно: поводът или причината?

Word Format (Word Format)

През изминалата седмица в комисията по икономическа политика е внесен за разглеждане законопроект за изменение и допълнение на закона за храните виж тук).

В мотивите на вносителят Пламен Моллов (НДСВ) е записано:

– Законопроектът цели да предпостави ясни правила при производството и търговията с хранителните продукти.

– Предвижда се регистрация както на лицата, които произвеждат храни, така и на местата за тяхното производство …

– За да се избегне дублиране на проверките от контролните органи се създава единен контролен орган: агенция за координация на контрола на храните

– Създава се национална организация на производителите на храни с помощни държавни функции и т.н., и т.н.

Мотивите започват с констатацията, че законът за храните е още един закон с n на брой (в случая две) години почти бездействие. За съжаление и този път решението, което се предлага е повторение на добре известната порочна практика „ако един закон не се изпълнява – дайте да сътворим нов или в краен случай да променим стария“.

По отношение на задължителната, според действащия закон за храните, регистрация за производителите на храни вносителят разсъждава, че следвало да се извърши регистрация на всички производители на храни в Министерството на икономиката със срок до две години, но:

– срокът за регистрация изтекъл, а процесът не е започнал реално

– установена е липса на регистрация и това водело до безконтролност

– произвеждали се храни от нерегистрирани фирми и със съмнително качество.

Интересно защо и кой им позволява. Ако фирмите производители на храни не са регистрирани според Глава четвърта на сега действащия закон, то би трябвало действията им да са незаконни; защо контролните органи не налагат съответните санкции за незаконна дейност или съответно по Глава седма от сега действащия закон. Т.е. след като е имало срок какви са последствията както за нерегистрираните фирми, така и за контролните органи, които не си вършат работата.

Защо се атакува поводът, а не причината. Смята ли вносителят, че наличието на изменение и допълнение към сега действащия закон ще доведе до промяна в практиката по прилагането му?

Защо със закон трябва да се дават помощни функции на Националната междупрофесионална организация на производителите. Ако една браншова организация няма стремеж да създава, защитава и подпомага свободната конкуренция и налагането на прозрачни, единни и законни правила на играта в областта си, независимо от (а понякога и въпреки) законите, то вменяването на съдействие или определени действия чрез закон може дори да опорочи добрите намерения и идеалната цел на една такава браншова организация.

Вносителят на проектозакона предлага създаването на изпълнителна агенция за координация на контрола на храните за избягване на дублирането на проверки за едни и същи обстоятелства. Разбира се контрол трябва да има, но дано идеята за единен контролен орган по този проектозакон не доведе до въвеждането на още една контролна инстанция, без с това да отпаднали контролните ангажименти на един куп други институции.

Дали не е редно, а и по-лесно и не на последно място по-евтино в дните за парламентарен контрол вносителят да запита отговорните министри защо не е започнала регистрацията на фирми производители на храни и какво е произтекло от това.

Естествено в мотивите не липсват и лирични отклонения за т.нар. създадени предпоставки за сива икономика и нелоялна конкуренция спрямо фирми, които можели и искали да произвеждат в съответствие с нормативните изисквания и да бъдат лоялни към фиска. Между другото, както сега действащия закон, така и предложеният проектозакон не уреждат нито нелоялната конкуренция, нито нормативните изисквания, нито отношенията на фирмите с фиска. Не е ли крайно време законотворците в България да разберат, че налагането и въвеждането на нови административни условия и ограничения в и без това проблемната за бизнеса среда води и всъщност създава предпоставки за увеличаване на сивата икономика в страната.

За съжаление идеални закони няма. Може би, ако всеки гражданин, длъжностно лице и/или фирма изпълнява, защитава съвестно и търси както правата така и задълженията си няма да е необходимо на две-три години да се приемат/променят/видоизменят/допълват сега действащите закони.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.