Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Коалирането: опит и предизвикателства

16.12.2006
Оцени тази статия:

Възможните и вероятни коалиции след изборите са:

А) БСП+ДПС+НДСВ;

Б) БСП+ДПС+”свободно плаващи шамандури”.

И единият, и другият вариант могат да съюзи, основани на публични договори и такива, които са изградени на негласни споразумения. Коалицията “А” е по-скоро осъществима като договор, ясен и известен, изложен черно на бяло. Коалицията “Б” би била по-скоро учредена чрез негласно споразумение.

Обстоятелството, че БСП иска тайно гласуване означава, че те разглеждат като по-вероятен вариантът “Б”. Такъв прочит на следизборното стечение на обстоятелствата е напълно разбираем. Той се опира на предположението, че при бързи нови избори всички партии освен “Атака” и ДСБ има какво да губят, че няма средства за провеждането им и загубата им е по-неизбежна за онези, за които би било очевидно, че не са справили със ситуацията – БСП и ДПС.

Българският политически опит познава и двата типа обединения. Нека си припомним този опит.

Гласните и негласните политически договори: 1990-2005

Съществените (т.е. онези, които имат историческо значение) коалиционни договори и политически споразумения за съставяне елементи на изпълнителна власт през последните петнадесет години могат да бъдат представени в следната таблица. Коалициите за участие в законодателната власт са интересни, но не са предмет на нашето изложение.

Договор: година и повод (цели)

Тип

Особености

Времетраене

Ефективност (постигнати или непостигнати цели)

1990,провеждане на многопартийни избори

Открит,ясни цели, изложени на хартия

Кръгламаса на политическите партии, изцяло комунистически парламент до април 1990

Тримесеца

Постигнати

1990(август), смяна на “председателя” Петър Младенов с “президента” Желю Желев

Негласен,но ясен и разбираем за избирателите

Конституционносъбрание с мнозинство на БСП

Едноактнодействие

Постигнати

1990(септември – октомври), опит за формиране на “програмно правителство”

Негласен,неясен и неразбираем

Конституционносъбрание с кабинет на БСП в оставка

10-14дни

Непостигнати

1990(декември) съставяне и избор на коалиционно правителство на Димитър Попов

Открит,с ясни, но противоречиви цели, изложени черно на бяло в решение напарламента.

Конституционносъбрание

Деветмесеца

Постигнати

1991(октомври - ноември), осигуряване на парламентарна подкрепа на ДПС за кабинетна Филип Димитров

Негласен,но ясен и разбираем за избирателите

Фактическоуправление на малцинството, три партии в парламента

Шест-семемесеца, загуба на подкрепата на ДПС през май-юни 1992 г.

Непостигнати(след пролетта на 1992)

1992(декември) – септември 1994

Негласени неразбираем за избирателите

Управлениена плаващи коалиции според случая

33месеца

Правителствотое подкрепено, поради страх от избори, икономиката е относителностабилизирана, но само в сравнение със следващия период

Януари– февруари 1997, с цел излизане от икономическа и политическа криза

Открит,с ясни цели, изложени черно на бяло в решение на парламента.

Провежданена избори при служебно правителство

Двамесеца

Постигнати

Юни –юли 2001, подкрепа за правителството на Симеон Сакс-кобурготски от ДПС

Открит,с ясни (до 2004 г.) цели, изложени нарития.

Стабилнопарламентарно мнозинство до 2004 г.

Три иполовина години

Постигнати

 

 

Този опит показва, че откритите, с ясни и разбираеми за избирателите цели и изложени на хартия споразумения са по-ефективни, по-дълготрайни и е възможно да се покаже, че са били общо взето по-полезни за гражданството и икономиката на страната.

Обстоятелства около формирането на кабинети и правителствени коалиции

Негласните договори за формиране на кабинети на изпълнителната власт обикновено отнемат повече време. Но дори и при ясни мнозинства, изглежда няма случай за по-бързо задвижване на изпълнителната власт от пет седмици (през 2001 г.).

2005 ще е третият случай в близката история на България, когато ново правителство ще идва на власт при относително добро или много добро състояние на икономиката.

Първият път бе през декември 1994, тогава правителството бе формирано едва в края на януари на 1995 и вече през април беше ясно крехката стабилност на 1994 г. е безвъзвратно загубена. Вторият такъв случай бе през 2001 г. Правителството бе назначено за що-годе същия срок, през август натрупаният популизъм заплаши с обещания фискалната дисциплина и оттам – валутния съвет. До криза не се стигна, благодарение на министъра на финансите Милен Велчев и необходимостта от споразумение с МВФ.

Сега е третият път. Икономиката и жизненият стандарт са в много, в несравнимо по-добро състояние от 1994 г. и видимо по-добри от 2001 г. Условия за натрупване на капитал и доход също са по-добри, въпреки че не станаха обещаваните тогава чудеса и най-вече благодарение на поддържаната фискална дисциплина. Икономиката расте стабилно, намаляването на външното търсене (Италия, Германия, ЕС) не влияе съществено. Доходите и инвестициите растат, ако не се пречи на тяхното формиране тази тенденция ще се запази. Темповете са добри, но има признаци за забавяне на инерцията.

За първи път нова партия ще дойде на власт при значителен бюджетен излишък – вероятно поне около 3% от БВП към края на 2005 (ако дотогава не се харчи ударно).

Предизвикателство

1. Първото предизвикателство е да не се харчи безразсъдно излишъкът, който се формира към средата на 2005 г. И БСП, и ДПС засега не са доказали, че могат да правят това. Досега споделяните идеи от лидерите и публичните им фигури са крайно неразумни. Колкото повече настояват на програмите си и колкото по-негласна е коалицията, толкова по-трудна ще е разумната разходна политика.

2. Второто предизвикателство е запазването на сегашната макрорамка, най-вече на фискалната дисциплина. Вече фактически го няма МВФ, а Комисията на ЕС ще наблюдава най-вече дейности, които са свързани с разходи (околна среда и селскостопански субсидии), ще следи количеството, не толкова качеството. Новият премиер и министър на финансите ще са основните отговорници. Засега и ДПС, и БСП говорят за увеличаване на инвестициите и имат предвид предимно държавните инвестиции, т.е. разходи. Участие на НДСВ би вероятно наклонило везните към запазване на финансовата дисциплина и стабилност. Участието в коалицията на свободни шамандури от парламента ще възкреси практиката на подвижните мнозинства и не би могла да ограничава държавните разходи. Опозицията не може да си позволи безгрижие за разлика от предишни парламенти.

3. Следващото предизвикателство е вероятно западащата инерция на растежа, която идва от възстановяването на разрушенията на 1995-1997. За да се запазят сегашните темпове е нужно намаляване на правителствени разходи. Няма място за друго маневриране. Това ще рече: отказ от гигантомански проекти, намаляване на данъците, поддържане на консервативна дългова политика (отказ от активното управление на държавния дълг, характерно за сегашното управление и от нови правителствени заеми) и намаляване на административните разходи. Тези неща едва ли ще се случат, независимо от това какъв е характерът на коалицията и мнозинството.

4. Четвърто, всички партии вече разбират от данъци и правителствени разходи. Онова, което не разбират са квази данъчните разходи – данъкът време, разходите за работа с правителството и тези за съобразяване с законодателството. Общата им сума вероятно е около ? от данъците. Една широка коалиция ще трябва да облагодетелства широк кръг поддръжници. Процедурите за административен контрол ще се усложняват, дупките в държавните поръчки едва ще бъдат запушени.

5. Общ проблем на досегашните реформи и стопанска политика не са просто политиките на кабинетите и министър.председателите, но и онова, което правят законодателите. Вместо да се грижат за парите на данъкоплатците, те обикновено търсят начини за развързване на ръцете на министрите. Законодаването на министерските съвети обикновено се съгласува и се търсят оценки на въздействията, макар и засега спорадично. Законодателната инициатива на народните представители е ограничена само от тяхното въображение, което изобщо не мисли за непредвидените последици. При широки коалиции и плаващи мнозинства положението се влошава

6. Следващо, но не по значение, предизвикателство е ЕС. Предизборната кампания показа, че българските политически партии изобщо не са готови за друго, освен следване на „Брюксел”. Няма резервен вариант, ако присъединяването се провали по една или друга причина. Такава ситуация ще доведе до политическа криза. За едни плаващи парламентарни мнозинства при неписани споразумения ще бъде почти невъзможно да се преодолеят последиците.

7. Последно, много е важно да се извлекат изводи от досегашния опит. Независимо дали коалицията ще бъде от типа “А” (гласна) или от типа “Б”, колкото по-малко амбициозни цели си поставя, толкова повече намалят рискове за гражданите, фирмите и страната.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).