Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Климатичните промени и ООН*

Автор: Петър Ганев / 30.11.2007
Оцени тази статия:

Първият доклад на 3000 учени за климатичните промени претърпява сериозна метаморфоза на политическо ниво

България продължава да е част от страните с високо ниво на човешко развитие. Това сочи поредният доклад за човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), публикуван тези дни[1]. Въпросният доклад дефинира основното предизвикателство пред човешкото развитие през 21-ви век, а именно - борбата с климатичните промени. Подобна насоченост на доклада съвсем не е случайна и идва точно в момент, когато тече подготовка за международната среща в Бали (Индонезия), където ще се решава бъдещето на Протокола от Киото, който изтича през 2012 година.

Основната теза в доклада на ПРООН е, че климатичните промени могат да окажат сериозно влияние върху човешкото развитие. То може да доведе до безпрецедентен обрат в борбата с крайната бедност. Изрично е записано, че бедните райони са най-застрашени от климатичните промени.

Заплаха за човешкото развитие

Всъщност около мнението, че климатичните промени ще се окажат пречка пред развитието на човека съществува пълно единомислие. Има голяма разлика обаче в подхода на икономистите към проблема. Едни считат, че активната политика за борба с климатичните промени, главно чрез съкращаване на емисиите от CO2, ще предпази човечеството и ще гарантира постигането на едно устойчиво развитие. Други виждат заплахата точно в провеждането и налагането на подобни политики в борба с недоказани и неясни проблеми. Доказано е, че тези политики сериозно ограничават възможностите за развитие в по-бедните райони. 

Климатичните промени по принцип винаги са съществували. Достатъчно е да споменем, че в момента Земята е с третата си атмосфера и сме преминали през няколко ледникови епохи. Въпреки това хората не само че са оцелели, но и са се развили до ниво, което им позволява да водят живот, надхвърлящ далеч ценностите по осигуряването на прехрана и подслон.

Въпросните климатични промени обаче, от които трябва да се страхуваме според Доклада за човешкото развитие, са промените, предизвикани от човешката дейност или нашумялото "глобално затопляне". Тук обаче възникват два основни въпроса: Съществува ли наистина това глобално затопляне? Причинено ли е от човека?

Учените: „Ние не знаем"

На тези въпроси поне досега никой не е дал ясно обоснован отговор. Този отговор не трябва да излезе от устата на икономисти или политици, а от устата на учените, които знаят за какво всъщност става дума.

За първи път връзката между човека и евентуалното глобално затопляне е защитена в научен труд през 1995 г. в доклада на Междуправителствената експертна група към ООН по въпросите на климата (IPCC), в която влизат 3000 водещи учени от цял свят и която наскоро спечели Нобеловата награда за мир заедно с Ал Гор. Това, което е по-малко известно, обаче, е фактът, че докладът е претърпял сериозни изменения в дните, след като е бил завършен от самите учени. Промени изцяло на политическо ниво. По-късно на бял свят излиза и истинският доклад, преди да бъдат направени въпросните промените.

Оказва се, че в оригиналния текст - там, където се говори за връзката между човека и глобалното затопляне, е записано, че към момента подобна връзка не може да бъде доказана. Нещо повече, тези 3000 водещи учени от цял свят ясно изписват в уводните думи една фраза, която по-късно също е заменена - "Ние не знаем!".

Всичко това ни кара да си зададем въпроси от особена важност:

Дали постоянното алармиране за глобално затопляне и възприемането на политики за борба с него няма да ограничи възможността ни да се развиваме?

Дали забраната към бедните страни и региони да се развиват по начина, по който го направи западният свят, няма да има катастрофални последици?

Има ли въобще подобно нещо като устойчиво развитие?

* За първи път статията е публикувана във вестник Класа на 30 ноември 2007 г.



[1] Докладът е достъпен тук: http://hdr.undp.org/en/media/hdr_20072008_en_complete.pdf