Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

КЕВР – дежурният виновен

Автор: Калоян Стайков / 06.07.2018
Оцени тази статия:

Каквото и да се случва в българската енергетика, всички обвиняват регулатора, все едно той е всезнаещ и всемогъщ. Цените се увеличават – регулаторът е виновен, сключен е неизгоден договор за доставка на газ от Русия – регулаторът е виновен, частна компания търси купувач на бизнеса си – регулаторът е виновен. Когато подобни обвинения идват от средностатистическия българин, който може да не е запознат с разделението на властите и функциите на независимите регулаторни органи, това не е толкова опасно. Когато обаче идват от народни представители и омбудсмана, които много добре знаят какви са правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), това нито е случайно, нито е безобидно.

Традиционно от началото на юли влизат в сила новите регулирани цени за следващите 12 месеца и не е изненада, че те се увеличават, най-малкото защото дейността на регулирания пазар продължава да се субсидира от свободния пазар на електрическа енергия. Заедно с тях обаче влизат в сила и един куп други промени, които не са никак тривиални:

  • започва новият регулаторен период за регулиране на електроразпределителните дружества който продължава три години;
  • от началото на годината всички производители с инсталирана мощност не по-малка от 4 МВт, с изключение на тези с преференциални цени, са задължени да продават електроенергията си на Българска независима енергийна борса (БНЕБ);
  • производителите с преференциални цени и мощност не по-малка от 4 МВт, чието производство досега се изкупуваше от НЕК, вече ще търгуват на БНЕБ;
  • осигуряването на електрическа енергия за технологични разходи на Електроенергийния системен оператор и трите електроразпределителни дружества, което досега се извършваше от НЕК по регулирани цени, вече ще се извършва през БНЕБ по пазарни цени.

Всичко това прави сравненията с изминалия ценови период, както и прогнозите за развитието на регулирания и свободния пазар през следващите 12 месеца практически невъзможни. Едно обаче е сигурно – регулираните цени трябва да се увеличават най-малко по още три причини, освен прекратяването на кръстосаното субсидиране между свободен и регулиран пазар. Едната е, че през последните два ценови периода КЕВР упорито фиксира очакванията си за пазарна цена на електрическа енергия на 70 лв./МВтч, докато в периода юли 2016 – юни 2017 г. тя е 71,88 лв./МВтч (2,7% по-висока), а през юли 2017 – юни 2018 г. тя е 72,38 (3,4% по-висока). Това подценяване води до натрупване на непокрити загуби, които следва да се компенсират в следващите години.

Втората причина е, че през следващите 12 месеца е почти невъзможно да се предвиди развитието на пазарните цени, но регулаторът отново очаква средната цена да е 70 лв./МВтч. През последните две години пазарните цени на електрическата енергия на борсата се увеличават и е нормално регулираните цени да следват същата тенденция. Третата причина е тривиална – Националната електрическа компания има натрупани загуби за около 1,5 млрд. лв. по оценки към юни 2014 г., компенсирането на които така и не намери място в ценовите решения досега и рано или късно трябва да бъде включено в регулираните цени.

По отношение на регулираните цени на природния газ ситуацията е много по-ясна – цените на петрола растат, което неизбежно води до увеличение на цените и на природния газ, както и на всички други регулирани цени в сектора, както писахме. Причината за ръста в цената на природния газ са „условията по Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 г. за доставка на природен газ, сключен между ООО „Газпром экспорт” и „Булгаргаз” ЕАД, ценообразуващ елемент са месечните котировки на алтернативните горива за предходните девет месеца преди прилагането на цените”, както регулатора напомня през всяко тримесечие[1]. С други думи цената на природния газ през третото тримесечие на 2018 г. зависи от цената на алтернативните горива (петролни дестилати) през предходните девет месеца.

Тъй като цените на петрола растат от 20 януари 2016 г., нормално е същото да се случва и с цените на природния газ в България. Това много лесно може да се види от следващата графика, която ясно показва как докато цената на петрола се понижава, цените на природния газ в България намаляват, а девет месеца след началото на възходящата тенденция на петролните пазари, същото се случва и с цените на газа в България.

Спот цени на петрол сорт Брент и регулирани цени на природен газ в България

 

Източник: EIA, решения на КЕВР, собствени изчисления

Нещо повече – в ценовото си решение регулаторът обръща внимание, че цените на алтернативните горива се увеличават с 11,5%, към което се прибавя и поскъпване на щатския долар спрямо лева с 3,3%, което прави общо увеличение от около 15%. Въпреки това увеличението на регулираната цена е под 11%, а разликата е за сметка или на „надвзети” приходи в предходни период, или на натрупани загуби в следващи периоди. И в двата случая обаче трудно може да се твърди, че регулаторът не защитава интересите на потребителите.

В същата посока е обвинението от омбудсмана, че когато цената на газа намалява, това не влияе на регулираната цена на електрическата енергия, т.е. регулаторът не защитава потребителите. Причината за това е, че тежестта на производството на електрическа енергия от природен газ в общото производство е около 5%. Цената на природния газ през 2015 г. е с 18% по-ниска в сравнение с 2014 г., което при 5% производство на електрическа енергия от природен газ води до под 1% влияние върху производството на електрическа енергия. Като се има предвид, че себестойността на горивото – природен газ, от крайната цена на електрическата енергия е около 60%, крайният ефект върху потребителските цени би бил пренебрежимо нисък. Към това трябва да се прибавят и ред други фактори, като търсене и предлагане в страната и региона, метрологични условия, натрупани стари загуби и т.н.

Безпочвените критики на регулаторните решения не само че не решава обективни проблеми в работата на регулатора като липса на адекватен експертен капацитет за посрещане на увеличаващите задължения, но и подрива авторитета му на експертен орган. Всеки втори „доброжелател” постоянно му вменява функции като например да предоговори концесионния договор на Софийска вода, споразуменията за изкупуване на електрическа енергия между ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 и НЕК или дългосрочния договор между Газпром експорт и Булгаргаз. Това няма как да стане, защото регулаторът не е страна по тези договори, а единствено отразява условията в тях в ценовите си решения, каквото е задължението му според Закона за енергетиката.

Комисията за енергийно и водно регулиране е далеч от идеален независим регулаторен орган, но от няколко години се наблюдава значително подобрение в работата му и качеството на регулаторните решения. Постоянни политически нападки и оказване на политически натиск (например миналогодишните избори или сделката за ЧЕЗ) единствено възпрепятстват възможностите му да намери баланс между интересите на компаниите в сектора и потребителите. Защото когато такъв баланс липсва, страдат потребителите – или поради твърде високи цени, или поради твърде ниски цени, които водят до арбитражни дела срещу държавата, а цената за тях пак се плаща от потребителите.

 


[1] Решение на КЕВР за цената на природния газ през третото тримесечие на 2018 г. - http://www.dker.bg/uploads/reshenia/2018/res-c8-2018.pdf