Категорийните работници са заложници на измислен „консенсус”

Дебатите около професионалните пенсионни фондове продължават. Държавата като че ли се отказа от тоталният грабеж на личните средства на категорийните работници, както и от идеята за създаване на нов фонд „Ранно пенсиониране” към НОИ, но проблемите остават нерешени. Последното решение е НОИ да заграби личните партиди на тези, които се пенсионират през следващите 3 години и да им изплаща пенсиите от общия кюп (виж тук). Това са около 100 млн. лв. натрупани по лични партиди, които сега ще подкрепят бюджета на НОИ. Наред с това, всички привилегии за ранно пенсиониране си остават, въпреки заложеното вдигане на стаж и възраст, както в структурата на реформата преди повече от 10 години, така и в наскоро оттеглените промени в Кодекса за социално осигуряване (виж тук). Казано по-просто – всички проблеми остават и реформата се отлага за други правителства.

Въпреки че професионалните пенсионни фондове няма да се закрият, то преливането на тези 100 млн. лв. в НОИ пак си остава кражба. Както беше многократно споменато, в случая не говорим за пари на частните пенсионни фондове, а за лични средства (виж тук). Личните партиди на не малко работници, тези които следва да се пенсионират следващите три години, ще бъдат закрити и парите вече няма да бъдат техни по никакъв начин – например ако нещо се случи с тях, тези пари няма да бъдат наследени, а ще потънат в общия кюп. Така че това си остава кражба и тя следва да бъде атакувана в Конституционният съд. Всички били съгласни? Премиер, министри на финансите и на труда, синдикати, частни пенсионни фондове могат да си говорят каквото си искат, но тук говорим за правата на отделните категорийни работници и всеки един от тях има права, които никой колектив не може да му отнеме (виж тук).

Поведението на държавата в тази ситуация има и други изкривявания – лошите ще бъдат наградени, а добрите наказани. Категорийните работници, които следва да се пенсионират през следващите три години са много различни – някои са работили усърдно и са плащали осигуровки през целия период и имат солидни спестявания, а други са работили по-малко или просто не са плащали осигуровки и сега имат малко пари по личните партиди. Прехвърлянето на вината за това изцяло на работодателите е неоснователно, тъй като това са осигуровки за работника и независимо от кого се плащат (в случая от работодателя), те са неразривно свързани с работата на работника. Тези работници много добре знаят дали са осигурявани или не. Те виждат във фишовете си каква им е официалната заплата (върху която плащат данък общ доход) и съответно върху какво са осигурявани. Самото плащане към професионалните фондове остава скрито за тях[1], но то е обвързано с размера на официалната брутна заплата, така че те няма как да не знаят за какво става дума. Ако има случай, при който даден работодател е плащал официално голяма заплата, но просто не е изпълнявал задължението си да преведе пари на професионалният фонд, то този работодател дължи тези пари и следва да бъде съден. Но общият случай едва ли е такъв.

Категорийните работници с малко пари в личните си партиди са отговорни за това – било то защото не е имало работа или просто не са се осигурявали съвестно (в комбина с работодателя). Нещо повече, всеки един от тези работници може да провери в частния си фонд какво се случва с партидата му. Дори и да приемем че те са били излъгани по някакъв фамозен начин от работодателите си, то те могат във всеки един момент на проследят какво се случва с личните им партиди. Политик не би го казал, нито синдикат, но състоянието на личните партиди на категорийните работници си е тяхна отговорност.

Това, което държавата прави сега е че поема тази отговорност и поема ангажимента всички да получат „адекватни” пенсии. И тези с многото пари в личните партиди и тези с малкото пари в личните партиди ще получат солидарна и „адекватна” пенсия. Казано по-просто – който е работил и внасял съвестно е глупак, защото точно другото поведение се награждава от държавата. Най-некоректните ще получат най-голямата награда, а най-коректните ще си платят за това. Това е разрушителна политика.

Стажът и възрастта на категорийните работници трябва да бъдат вдигнати още от 2011 г., така както беше заложено в първоначалният проект на Кодекса за социално осигуряване. Нещо повече, ранното пенсиониране може да е право, но не и задължение. Категорийните работници спестяват средства в лични партиди за ранно пенсиониране и ако там се натрупат достатъчно средства, то нека се пенсионират рано, но ако липсват средства, то нека да си работят. Като не са внасяли и не са спестили защо да се пенсионират рано? Всеки следва да работи за своето ранно пенсиониране, а не да се разсейва и после да виси на държавата. Ето това вече е стимул за работа и коректност, а не измислената солидарност и размиването на отговорността.

[1] Неяснотата тук е заради сбърканото разбиране, че осигуровките трябва да се поемат и от работника и от работодателя. Всичко така или иначе пада върху раменете и труда на работника, така че подобно размиване на тежестта е безсмислено. Нещо повече, то ощетява работниците, тъй като много плащания остават скрити за тях. Всяко едно плащане обвързано с работника, каквото е осигуряването, трябва да фигурира в фиша му.