Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Карти: Дял на преработващата промишленост в икономиките на общините

Автор: Адриан Николов / 30.09.2022
Оцени тази статия:

Сред успешните модели на икономическо развитие – особено сред малки периферни на големите градове общини – е и основаният на водещата роля на преработващата промишленост. Най-често благодарение на един голям работодател или пък няколко обединени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост и добри заплати. За да можем да разграничим районите, където този модел е доминиращ тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме карти на дела на преработващата промишленост в общата добавена стойност и сред наетите.

 

|Интерактивна версия на картата|

Делът на преработващата промишленост в добавената стойност през 2020 г. варира от 0% в Ново Село и Хайредин до цели 90% в Сопот, където локалната икономика е доминирана от оръжейната фабрика. Разпределението им обаче е относително равномерно, като с над 60% дял на преработването са 26 общини, а с под 10 – други 37. Образуват се индустриални клъстери в перифериите на големите градове – струпванията на общини с високи дял са в периферията на София, Пловдив, Варна. Прави впечатление важната роля на отрасъла в Габрово и Велико Търново, както и в части на Родопите, най-вече около Смолян.

|Интерактивна версия на картата|

Очаквано, относителното значение на преработващата индустрия в заетостта следва в голяма степен и ролята й в създаваната в общината добавена стойност. И тук лидер е Сопот (91% от всички наети в нефинансовите предприятия), следван от Съединение (80%) и Сатовча (79%). Най-малко пък са наетите в преработващата промишленост в Раднево и Златица (по 3%), както и в доминираните от туризма черноморски общини. Сред големите градски центрове най-нисък е делът на индустриалната заетост в столицата (9,7%), следвана от Варна (13%), а най-висок е той в Пловдив – цели 29%.