Статии ISSN 1313 - 0544

Кампания "Разходите на българската държава" - Изследвания и анализи

29.03.2011
Оцени тази статия:

Обратно в Кампания "Разходите на българската държава"  


 

„Договорът между поколенията” или скритият пенсионен дълг на държавата, 23 ноември 2012

Настоящият анализ е фокусиран изцяло върху състоянието на фонд „Пенсии” и не разглежда в дълбочина икономическите ефекти от осигурителната политика. Целта на този текст е да отговори на някои популярни заблуди за солидарните пенсии или т. нар. „договор между поколенията”, като дефинира смисловите разлики между осигурителни приходи и трансфери, и представя реалното състояние с дефицита на фонд „Пенсии”. Ефектите на осигурителната политика върху икономиката са представени по косвен начин чрез анализ на постигнатия финансов резултат (приходи) от налагането на всеки един пункт осигурителна вноска.

 

Данъчните дупки, които товарят бюджета и спират реформите (данъчни преференции в България), 17 октомври 2012

Данъчни преференции в България съществуват във всички данъчни закони – не всички доходи и не всяка печалба подлежат на облагане, а при данъците, обвързани с потреблението (като ДДС и акцизи), също има ред специални режими. Тези преференции са много различни, както по философска и икономическа аргументация, така и като практическо приложение. Това, което е безспорно, е, че всяка преференция по своята същност е „дупка” в данъчните закони и съответно носи загуби за бюджета под формата на пропуснати приходи.

 

Заетост по време на криза: политика за създаване на нови работни места, 27 април 2012 

Българският опит от последните години потвърди икономическото знание,  че в добри времена и при “пълна” заетост трудовите разпоредби могат да поддържат краткосрочна заетост, за сметка на производителността и конкурентноспособността на една икономика. При дълбока криза обаче, трудовите регламенти са безсилни пред настъпващата безработица и което е по-лошото – оскъпяват неестествено труда и спъват създаването на нови работни места.

Анализ на ИПИ сочи, че осигурителните и трудови регламенти са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др.

 

Фискални правила: преглед на литературата, приложение и препоръки за България, 23 февруари 2012

Въвеждането на правила за максимален дефицит от 2% и преразпределение на държавата до 40% от БВП  безспорно  беше стъпка в правилната посока.От една страна, то показа ангажимента на управляващите за водене на разумна фискална политика и ограничаване намесата на държавата в икономиката. От друга, осигурява нужното време за изготвяне на по-строги фискални ограничения, които са  съобразени специално  с нуждите на икономиката.В този си вид обаче фискалните правила не дават сериозен отговор на структурните особености на бюджета и нуждите на икономиката, а също и не адресират стабилността на местните бюджети. Причината е , че бюджетът на българската държава е силно податлив на цикличните колебания в икономиката.

Тази зависимост  от цикъла  ясно се илюстрира от факта, че приходната  част на консолидирания бюджет разчита до голяма степен на постъпленията от косвени данъци – 50,9% от данъчните приходи, и в по-малка степен на данъците върху капитала и труда – 44,5% от данъчните приходи. Тази структура на бюджета и по-с-специално на данъчните приходи се е наложила през годините като ефективен инструмент, както в борбата с  укриването на данъци, така и за подобряване на трудовата и капиталовата бази в страната. С тази структура бюджетните приходи са силно зависими от ефектите на икономическия цикъл, което при наличието на постоянни или трудно променливи  държавни разходи може да възпрепятства постигането на бюджетните цели.

Успехите и провалите на българските правителства (1998 - 2011), 16 февруари 2012

Изследването  „Успехите и провалите на българските правителства” анализира  конкретен аспект от  работата на централната и областните администрации чрез преглед на одитните доклади на Сметната палата на Република България.

Чрез предварително определени индикатори за оценка, разгледаните в докладите дейности на администрацията  условно  се  класифицират като „успехи” или  „провали”. Тези,  чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група,  са разглеждани като „некласифицирани”. Данните позволяват да се идентифицират разходите за 68% от разгледаните дейности.

Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период според отчетите за изпълнението на държавния  бюджет, т.е. прегледът оценява близо 40% от  всички направени  държавни разходи.

 

Хората в зависимост от държавата, 12 август 2011

Основните проблеми на българската система за социално подпомагане се коренят както в несъществуващите оценки на въздействието от провеждането на дадена социална политика, така и в липсата на целенасоченост, последователност и взаимосвързаност между отделните политики. Този и други фактори, като например липсата на  точни данни за броя и характеристиките на хората с увреждания в страната, водят до неефективното управление и реализиране на предвидените средства.

Основните проблеми на българската система за социално подпомагане се коренят както в несъществуващите оценки на въздействието от провеждането на дадена социална политика, така и в липсата на целенасоченост, последователност и взаимосвързаност между отделните политики. Този и други фактори, като например липсата на  точни данни за броя и характеристиките на хората с увреждания в страната, водят до неефективното управление и реализиране на предвидените средства.

Налице е явна корелация между динамиката на броя на хората в зависимост от държавата и средствата, които се отпускат за тяхното подпомагане, от една страна, и промените в нормативната уредба от друга. В същото време няма видим резултат от провеждането на финансираните програми, а честите промени в нормативната уредба правят постигането и мониторинга на дългосрочните цели изключително трудно.

 

„Европа 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015), 13 юли 2011

На 13 юли 2011 Институтът за пазарна икономика организира кръгла маса, на която представи двете оценки на въздействие, които изготви по целите от Националната програма за реформи на България за заетост и бедност.

  • Резюме на „Европа 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)
  • Оценка на въздействието на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” от Националната програма за реформи (2011-2015 г.)
  • Оценка на въздействието на Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” от Националната програма за реформи (2011-2015 г.)

 

Какво да се прави с проекта за АЕЦ „Белене”. (Оценка на необходимостта, рисковете, разходите и въздействията на проекта), 28 март 2012

През 2003 - 2005 г. нуждите на страната от електроенергия са съществено раздути от огавашното правителство, за да се окаже, че е необходимо да се строи АЕЦ „Белене”.  По-скорошните баланси, включително съставените за целите на нашия анализ показват картина, която е коренно различна. При ръст на БВП през периода 2001 ÷ 2010 г. от 56 %, потреблението на електроенергия не се е увеличило.

Това се случва поради пестенето на енергия в резултат на нормализирането на цените на електроенергията, нарасналите цени на енергоресурсите, изравняването на акцизите на горивата в съответствие с правилата на ЕС, преструктурирането на промишлеността и нарастването на дела на услугите в икономиката и действието на други фактори.

 

Други публикации

 

Станете част от кампанията! Подкрепете ни!

Кампанията се финансира с индивидуални дарения.