Какъв трябва да бъде паричният режим в България до влизането в Еврозоната?

Този въпрос стана актуален през седмицата и поводът за това беше едноинтервю на лидера на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев.В него той заявява, че валутният борд ще бъде запазен поне до приеманетона България в Европейския съюз, но не става ясно какво ще се случи следтова. Позицията на БСП относно въпросите в икономиката става все по-важнапредвид факта, че тя засега води в социологическите проучвания и е вероятнода участва в управлението на държавата след предстоящите избори за народносъбрание.

Въвеждането на валутния борд безспорно е една от най-успешните реформи,които бяха предприети от българските правителства през последните няколкогодини. Той създаде условия за постигане на икономически растеж и реалнонарастване на доходите на хората като осигури стабилност и предсказуемостна средата за правене на бизнес.

Наличието на стабилни пари е едно от условията за успешно функциониранена икономиката на всяка страна и е предпоставка за устойчив растеж. Валутниятборд в България беше въведен след като страната беше изпаднала в сериознафинансова криза вследствие на липсата на реформи и която доведе до обедняванена голяма част от населението и значително преразпределение на доходи. Инфлациятадостигна трицифрени измерения, реалните работни заплати значително се понижиха,спестяванията на гражданите в левове почти изчезнаха. Това естествено допринесеза намаление на потреблението, за свиване на инвестиционната активност нафирмите и по-нататъшна декапитализация на икономиката. Логичното последствиебеше свиване на размера и до най-ниските нива след 1989 г.

Самото въвеждане на валутния борд се осъществи чрез приемането на нов законза Българската народна банка и като фактически се обособи управление “Емисионно”.Той влезе в сила на 1 юли 1997 г. и оттогава се доказа, че работи успешнои действително изпълнява функцията за поддържане на вътрешна и външна стабилностна местната валута. Това се постига чрез фиксирането на българския лев къмеврото (първоначално към германската марка) при неизменно отношение от 1.95583лева за евро и твърд ангажимент от страна на паричните власти да продаватевро срещу левове при този избран фиксиран курс. Освен това пасивите наборда (банкноти и монети в и депозити на търговските банки) са поне 100%покрити с активи, деноминирани в резервна валута. Една особеност на българскиявариант на валутен борд е наличието на депозит на правителството в пасивана емисионното управление с цел да се осигури достатъчно валута за покриванена плащанията по външния дълг. Това, както и депозитът на банково управлениепри емисионно, е отклонение от ортодоксалния вариант, но беше възприето,за да създаде по-голямо доверие в режима както от страна на българите, такаи от чуждестранните инвеститори.

Всичко това допринесе за стабилизирането на лева и нарастване на използванетому първоначално като средство за разплащане, а постепенно и за съхраняванена богатството. (По време на кризата имаше висока степен на валутна субституция- използването на лева за разплащания се сви, като за целта служиха основнощатските долари и германските марки, а в някои случаи дори имаше бартернаразмяна. След 1997 г. делът на депозитите в левове започна да нараства,но все пак делът на депозитите в евро и долари се запазва висок.) В подобенслучай, когато за цена на местната валута се приема не лихвеният процент,а валутният курс и когато цените се изменят паралелно с промяната в тозикурс въвеждането на борда беше най-доброто възможно решение.

Какви са резултатите след 1997 г.?

Разбира се, причината за значителното подобрение след 1997 г. не е самовалутния борд, а и останалите реформи, които започнаха реално тогава. Теобхващат приватизация на държавни активи, либерализация на пазарите на стокии услуги, дерегулация на някои отрасли, завършване на реституцията на земеделскитеземи и на градските имоти. Всичко това създаде една по-благоприятна средаза развитие и последиците за българските граждани бяха положителни.
Валутният борд намали значително валутният риск особено спрямо еврото, създадеусловия за интеграция на българските пазари с тези на европейския съюз инасърчи външната търговия чрез намаляването на транзакционните разходи,което доведе до съществено нарастване на вноса и износа на България.

След 1997 г. инфлацията се понижи до едноцифрени стойности и даде възможностза по-добро планиране на икономическите процеси от страна на граждани ифирми. По този начин рискът за цялата икономика се понижи, което даде възможностза извършване на повече и по-продуктивни инвестиции и повиши доходите исъответно спестяванията. Разпределението на ресурсите в икономиката станапо-ефективно и се намалява преразпределението на доходи поради инфлационнитепроцеси.

Друга последица е налагането на строги бюджетни ограничения и предимновърху правителството. След 1997 г. се поддържат ниски бюджетни дефицитии правителствата са дисциплинирани до голяма степен по отношение на разходитеси до размера на своите приходи. Като цяло бюджетните дефицити през периодадействително за ниски, а в някои години се наблюдава дори бюджетен излишък.

При тази ситуация възниква казусът доколко този паричен режим е съвместимс евроинтеграцията на България и дали трябва да бъде поддържан до приеманетона еврото тук. Както е известно за въвеждането на еврото е създадена процедура,според която в продължение на поне две години валутният курс между местнатавалута и еврото трябва да се изменя в границите от +/- 15% спрямо централенпаритет. За някои страни този коридор беше свит (до +/-2.25%), а впоследствие,тъй като България не е единствената страна-кандидатка с валутен борд тойбеше одобрен като възможен начин за поддържане на курса по време на престояна страната във Валутно-курсовия механизъм 2. (Тук границите на изменениеще са дори още по-тесни – отклонението е 0%). Така че действащият в моментарежим е напълно съвместим с интеграцията на България към Еврозоната и трябвада бъде запазен до влизането в нея.

Това е и единствената приложима алтернатива, тъй като последствията отизбора на други варианти са много неясни и могат да причинят силно негативниефекти върху цялата икономика. Възможността да се премине към плаващ валутенкурс и евентуално да започне провеждане на парична политика чрез таргетиранена инфлацията би създала несигурност сред инвеститорите, които са вложилипарите си при сегашните условия и при един твърд ангажимент от страна надосегашните правителства да се придържат към принципите на валутния борд.Провеждането на парична политика ще даде възможност до голяма степен задискреционни действия на управляващите централната банка и ще понижи довериетов нея. Това ще доведе до създаване на очаквания за обезценка на лева спрямоеврото, което ще повиши очакваната инфлация, което ще доведе до фактическонеизпълнение на целта за инфлацията. при тези условия приемането на евротов България ще се отложи тъй като изпълнението на критериите от Маастрихтще стане много по-трудно. Освен това ще се забави икономическият растежи достигането на европейските равнища на доходи ще отнеме още повече време.

Какво може да се направи за по-бързото приемане на еврото в България?
Възможно е да се приеме официално паралелното обращение на левове и евро.Това може да стане като се признае законово възможността да се уреждат паричнитеотношения между граждани и фирми, от една страна, и държавата, от другав евро. При отношенията между граждани и фирми и в момента се използва кактолевове, така и евро и просто те ще бъдат оставени свободно да избират вкаква валута да търгуват помежду си или да изплащат задълженията си. В крайнасметка по-добрата валута ще бъде предпочетена и вероятно това ще доведедо постепенно изместване на левовете. Така приемането на еврото ще се получипостепенно и плавно и преходът от едната валута към другата ще се случипри по-ниски разходи за икономиката и по-добра предвидимост. Остава въпросътдали това ще бъде прието като приемливо от Европейския съюз, но е напълновъзможно да се получи одобрение.

 

Таблица: Икономиката преди и след въвежданетона валутния борд

Параметри (средно годишни)

1990-1997

1998-2003

Инфлация

210.1

5.65

Инфлационен данък

57.7

7

Ръст на БВП

-4.7

4.16

Ръст на инвестициите

-8.8

19.2

Бюджетен дефицит/излишък

-6.3

0.05

Дълг/БВП

168

71.2

1990-1996

1997-2003

Преки чуждестранни инвестиции (USD)

63.2 млн.

857.1 млн.

Преки чуждестранниинвестиции (% от БВП)

0.8

6

Източник: БНБ, НСИ исобствени изчисления


Свързани публикации.