Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какъв би бил ефектът от образоването на ромите в България?

Автор: ИПИ / 07.12.2007
Оцени тази статия:

През първата половина на 2007 г. Институтът за пазарна икономика и Георги Ангелов от института „Отворено общество" направиха изследване със заглавие "Очаквани ползи за държавния бюджет в дългосрочен аспект от образованието на ромите в България' (докладът е достъпен на английски език на страницата на ИПИ).

Анализът представлява оценка на очакваните дългосрочни ползи за държавния бюджет от инвестицията в обучение на ромите в България, като тук се имат предвид преките финансови ползи за бюджета. Основно схващане в случая е, че инвестирането на допълнителни средства в образование на ромите ще се изплати във фискални измерения. За да бъде успешна, инвестицията трябва да започне още през ранното детство. Тази инвестиция не е малка по размер, но ако се извърши правилно, разходите за нея напълно ще се компенсират поради допълнителните ползи в бъдеще. Целта на това изследване обаче, не е да посочи начина, чрез когото инвестицията да стане успешна.

Когато се разглеждат резултатите от това изследване, трябва да се отчете фактът, че инвестицията в образованието на едно дете ще донесе дългосрочни ползи, не само за съответното дете, но и за цялото общество. Ползите за обществото тук са оценени в твърде ограничен аспект - това са ползите за държавния бюджет под формата на по-високи плащания (от социални осигуровки, данък върху личните доходи, косвени данъци) и по-ниски трансфери от бюджета към гражданите (социални помощи, разходи за субсидирана заетост, обезщетения при безработица и разходи за издръжка на затворници). Общият ефект от инвестицията в образование се изразява в нетна полза за бюджета. Тези нетни ползи са еквивалентни на възвръщаемост от инвестицията в образование и могат да бъдат разглеждани като всяка друга финансова инвестиция. В съответствие с това, идеята е правителството да бъде инвеститорът, който очаква възвръщаемост от инвестиционния проект, наречен "Инвестиция в образованието на ромските деца".

Изчислена е нетната полза за бюджета от инвестиция в образование, която позволява на един млад ром да завърши основно, средно и висше образование. Направено е допускането, че без инвестицията тя/той ще завърши четвърти или осми клас с определена вероятност. Ползите от средното образование представляват средна претеглена от ползите от средно и висше образование, където теглата са вероятностите младият ром, който има основно образование, да придобие средно и висше образование. След това е изчислена вероятността човек с определено ниво на образование и определена възраст да бъде в конкретно състояние на трудовия пазар.

Изследването обхваща 5 възможни състояния: зает на пълен работен ден, регистриран безработен, регистриран получател на социални помощи, регистриран участник в субсидирана заетост и затворник.

Анализът е базиран на национални данни, които са коригирани, за да отразят специфичните особености за ромите, тъй като липсват достатъчно данни за ромското население в България. Последното преброяване на населението от 2001 г. има твърде ограничен обхват по отношение на ромската общност. Затова са използвани наличните данни и е направен опит да се оценят липсващите числа чрез корекция на националните данни. За определянето на числата за ромите се използва частта от ромите в конкретно състояние, разпределението според степента на образование и делът на ромите в цялото население.

Според изчисленията колкото по-образован е даден човек, толкова повече тя или той допринася за държавния бюджет. Ако се отчетат очакваните приходи от представителен ром и се извади размерът на инвестицията в образованието му, нетните ползи ще надвишават 82 хил. евро (настояща стойност, по цени от 2007 г.). Ползите са почти два пъти по-големи за ром с висше образование и повече от 1/3 по-ниски при ром със средно образование. Все пак и в двата случая инвестицията в образование на ромите носи значителни дългосрочни ползи за държавния бюджет.

Анализът показва още, че ползите за бюджета ще възникнат поради нарасналите приходи от данъка върху личните доходи и социалните осигуровки, както и от косвените данъци (ДДС, мита и акцизи).

Извършената проверка на чувствителността на резултатите спрямо някои ключови параметри (норма на дисконтиране, растеж на номиналните разходи за образование, растеж на номиналните заплати, заетост сред ромите и коефициенти на корекция на заплатите на ромите) показва, че инвестицията в образованието на ромите действително ще бъде успешна. Ползите за бюджета са по-чувствителни към промяната в нормата на дисконтиране. Дори в най-лошия случай, когато нормата на дисконтиране е 8%, води до 36 хил. евро нетна полза от един ром за държавния бюджет.

Ако се комбинират промените в основните фактори в най-неблагоприятен сценарий, при когото нормата на дисконтиране е 10%, растежът на заплатите е само 4% и растежът на разходите за образование е 12%, тогава все още е налице малка нетна полза за бюджета. Този "стрес" тест показва, че инвестицията би била успешна дори при силно негативна икономическа среда.

Настоящата стойност на нетните ползи за бюджета от образованието на едно ромско дете е повече от 82 хил. евро. Например, ако се направи инвестиция за образованието на 10 000 ромски деца в настоящия момент, това ще доведе до нетни ползи за бюджета, които превишават 822 млн. евро. Ако инвестицията е за 30 000 ромски деца, ще доведе до повече от 2.468 милиарда евро нетни ползи за държавния бюджет.