Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво все пак става с т.нар. конституция на Европа?

Автор: Красен Станчев / 08.06.2007
Оцени тази статия:

Преди две години българската публика изпадна в захлас от „Европейската конституция".  Днес опитите за нейното съживяване почти не намират място в местния политически дебат. Въпреки изборите за депутати в Европейския парламент, въпреки неуредиците (предизвикани от българската администрация) през първите месеци на членство и въпреки неяснотите по повод недовършената от правителството работа.

Защо е важно да се следи дебата за европейска „конституция"?

Може би една от причините да няма интерес е, че няма финансиране на обсъждания с пари на данъкоплатци от другите страни членки или от частни международни фондации.  Преди такива средства имаше.

Ако българското обществено мнение не може да се задвижи, ако няма проектче от ЕС, това най-вече означава, че няма обществено мнение по даден въпрос или че то е корумпирано от тези проекти и затова - атрофирало. От това състояние могат да възникнат много изненади.

Първата причина, поради която правилата на играта в Съюза засягат всички, са регламентите, които оскъпяват производството, задържат конкурентността и ограничават търговията с останалия свят. От тях за българските фирми и граждани произтичат нетривиални последици, свързани с по-високи цени и разходи за съобразяване със законодателство и регламенти и работа с администрацията.

Втората причина е, че „европейските" правила се прилагат от българската администрация, която прави това като обикновено подбира най-лошите и дори създава прецеденти за по-лоша от съществуваща практика. Колкото по-сложни и непрозрачни са „европейските" правила, толкова повече са възможностите за българските политици и администрация да правят глупости.

Третата причина е, че, когато основните традиции на нормалната демокрация се размиват в ЕС, тук те най-вероятно ще бъдат потъпкани, а почините за това ще бъдат внесени от Русия.

Какво се случва и какви са разпределенията на силите?

Основното е опит да се вкара през подземния вход на ЕС онова, което избирателите на Франция и Холандия изгониха през парадния вход.

Работата върху „малката конституция" е от значение предимно за брюкселската бюрокрация, за която сегашните процедури за вземане на решение, основани на ветото на отделната страна членка означава постепенна загуба на основания за съществуване. При толкова много страни ветото ще започне да се използва като основен инструмент в отношенията, лекотата на преразпределението на средства ще бъде постепенно загубена, което ще обезсмисли и длъжностите, които го обслужват.

Същият „малък" вариант очевидно е в интерес и на големите политически партии в по-големите страни от Съюза: той поддържа огъня на политическото съюзяване между страните членки, увеличава административните структури и повишава влиянието на тези партии.

Странична полза за тях има и от това, че процесът на делегиране на правата на институциите на Съюза разширява възможностите за безотговорно политическо поведение в собствената страна, използвайки оправданието, че едно или друго се изисквало от ЕС.

Съживяването на де факто погребаната идея за такъв род конституционен договор на ЕС е от полза и на малък брой, но влиятелни международни компании, които защитават своя пазарен дял в ЕС чрез увеличаване на разходите за навлизане на нови играчи. Средно около 75 на сто от регламентите, които създават привилегии за едни и разходи за други фирми са плод на регулативния гений на брюкселската бюрокрация. Многобройните пострадавши потребители и по-малка конкуренция не могат да се организират за защита на своите интереси, защото координацията на усилия в тази насока е почти невъзможно или крайно скъпо занимание със слаба вероятност за успех. Затова и идеите за политически ЕС и негова конституция биват в крайна по-сметка финансирани по-лесно, докато мнението на мнозинството може да се изкаже само на референдум.

Затова и основната борба в момента е против провеждането на референдуми.

Какво може да се очаква?

Една от особеностите на настоящия момент на функциониране на ЕС е, че той все пак работи. По-голямата ефективност дори би била в крайна сметка вредна.

Следните развития изглеждат вероятни:

1. Пробутването на частите от предишния проектодоговор, които се занимаваха с т.нар. социални права, няма да успее.

2. Ще бъда запазен европейският протекционизъм.

3. Ще се запази тенденцията за разширяване на правата на европейските народни избраници (европейския парламент), но и този процес ще върви крайно бавно. Правата на този „парламент" са толкова далеч от нормалните парламенти, че, първо, няма място за бърза промяна и, второ, дори и при добро желание промяната ще отнеме години.

4. „Малката конституция на ЕС" няма да бъде приета, но тя в ще функционира на основата на вече приетите документи.

5. Няма да бъдат приети новите институции и длъжностни лица-функции; но такива ще работят благодарение на сегашната конфигурация.