Какво става в края на мандата

През последните дни правителството взе няколко решения, които предизвикаха оживена дискусия. Освен тях, бяха приети и други решения, които, макар да останаха встрани от общественото внимание, имат същите характеристики. Като цяло, става дума за сделки, при които без търг се определя една или друга компания, получаваща обществена поръчка под формата на бартер.

“Дома на покойника”

Министерският съвет прие решение, с което дава съгласие държавата да участва като учредител на “45 West-България” АД. Учредители на дружеството са държавата, представлявана от Министерството на финансите и английската инвестиционна компания “45 West”. Министерството ще участва чрез непарична вноска – регулиран поземлен имот с обща площ 3 232,75 кв. м. в центъра на София (градинката на “Дома на покойника” на пресечката на Гурко и Раковски), а компанията ще финансира проектирането и изграждането на административна сграда и паркоместа за нуждите на МФ и 5-звезден хотел с инфраструктурата към него. След приключване на инвестиционния проект, държавата ще получи собствеността върху изградената административна сграда и паркоместата в замяна на акциите, притежавани от МФ в дружеството.

Основните критики в медиите срещу компанията, с която се сключва договор, са че тя е “спяща компания”, която никога не е извършвала никаква дейност и че капиталът на компанията е два паунда. Тези факти, обаче, могат много лесно да се обяснят – честа практика е регистрирането на нови компании за извършването на определен проект /това дори беше задължително изискване при много приватизационни сделки през последните години/. От друга страна, във Великобритания няма изискване за минимален уставен капитал и по тази причина не е учудващо, че компанията е регистрирана с капитал от два паунда.

Всъщност, основният проблем при сделката е, че не е проведен търг и по тази причина, първо, не е ясно дали условията на сделката са изгодни за възложителя и второ, не е ясно защо е избрана точно тази компания за изпълнител, а не друга. При сделката с градинката на “Дома на покойника” се прилага практически същата непрозрачна процедура, използвана при отдаването на концесия на магистрала “Тракия”. Възможно е сделката да е изгодна, но е възможно и да е абсолютно неизгодна. Единственият начин, по който може да се прецени това е провеждането на два открити търга – единият за продажба на имота, а другият – за възлагане на строителство на административна сграда и паркоместа.

На още по-дълбоко ниво, не е ясно дали министерството на финансите се нуждае от нова административна сграда или по-скоро се нуждае от намаление на персонала. В допълнение, добре е да се прецени дали е удачно да се унищожават градинките в центъра на столицата. В развитите страни, властите се опитват да придобиват допълнителни терени, които да превръщат в паркове, докато в България се получава обратното.

Летище “Божурище”

Министерският съвет одобри сделка, при която Министерството на отбраната извършва замяна на терен срещу апартаменти. Компанията “Индустриален Парк София” АД ще предостави апартаменти в София и Пловдив на Министерството на отбраната срещу военен имот – терен с административна сграда и други постройки в с. Гурмазово /бившето военно летище Божурище/. В София апартаментите се намират в кварталите Хаджи Димитър, Манастирски ливади, Дружба и в Студентския град, а в Пловдив – в кв. Въстанически.

Както и в случая с “Дома на покойника” отново не е проведен открит търг, от което следва, че не е ясно дали сделката е изгодна, нито пък е ясно дали не е имало друга компания, която би предложила по-добри условия. Ако процедурата беше търг за продажба на съответния недвижим имот и отново търг за покупка на апартаменти, би имало конкуренция и на двата търга, което гарантира постигане на най-добрите възможни условия от сделката. Липсата на търг води до липса на състезателна процедура.

Това не са всички решения, които са спорни или за които липсва достатъчно информация, за да стане ясно дали те са ефективни или не. През последните дни бяха опростени и разсрочени дълговете към бюджета на частна компания, бяха използвани публични средства за покупка на акции в друга. Аргументи за тези действия не бяха представени. Би било добре да се помисли за повече публичност при обосновката на такива решения. В допълнение, може да се помисли за премахване правото на правителството да опрощава и разсрочва задължения към бюджета на търговски дружества.

В заключение, можем да посочим, че провеждането на открит и прозрачен търг гарантира защита на интересите на данъкоплатците. Провеждането на процедури, които са различни от търг, може да защити интереса на данъкоплатците, но може и да не го защити, което изглежда се случва по-често. По тази причина е препоръчително откритият, прозрачен и конкурентен търг да се превърне в единствената процедура, използвана от администрацията.