Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво става със спестяванията на българите през последната една година

16.12.2006
Оцени тази статия:

Спестяванията на гражданите са важен макроикономически показател за възможностите на една страна да натрупва капитал в следващ период. Висока норма на спестяване означава потенциал за разширяване на кредитирането, а оттам и за по-високо ниво на инвестиции в страната. В общия случай това води до по-бърз икономически растеж(1).

Най-показателни за величината на спестяванията на домакинствата в България са депозитите в търговските банки. Те формират около 86% от общия обем на заделените финансови средства за някакъв момент в бъдещето. Останалите 14% се образуват от стойността на закупените ценни книжа (акции, облигации, др.), активите в пенсионните и взаимните(2) фондове, инвестиционните дружества от отворен и затворен тип и други.

Към 30 юни 2005г. българите имат спестени 2.4 млрд. лв. или 30.76% повече, отколкото година по-рано(3).

 

Основните фактори, които стоят в основата на това нарастване са:

  1. През цялата 2004 г. икономиката се разраства, като за първото тримесечие на 2005 г. БВП достига ръст от 6%(4), което е еквивалентно на нарастване на благосъстоянието на населението в т.ч. и на възможностите им да спестяват.

  2. Не особено оптимистичните очакванията на по-голямата част от българските граждани за развитието на икономиката в краткосрочен и средносрочен период въпреки ясно изказаните намерения на новия финансов министър за консерватизъм при управлението на публичните финанси, приемственост в политиката по отношение на МВФ, повишаването на дългосрочния кредитен рейтинг на България от Fitch Ratings , както и бъдещата евроинтеграция. Българинът не забравя поговорката “бели пари за черни дни”.

  3. Подобрените условия в банковата сфера – по-високи лихви по депозитите, появата на нови привлекателни депозитни продукти, разширяване на клоновата мрежа.

Отношението на депозираната чуждестранна към национална валута към момента е 55.9 : 44.1. Това може да се обясни с не напълно избледнелите спомени на вложителите за колосалната обезценка на националната валута през периода 1996 – 1997 г., както и с традиционното доверие в някои чуждестранни парични единици.

Данните от последната година показват тенденции за преодоляване на недоверието в българския лев – ръстът на депозитите в национална валута е доста по-висок от аналогичния по валутните сметки, съответно – 38.5% и 25.3%. Преструктурирането е предизвикано, както от ограничения валутен риск, така и от по-изгодните условия, които търговските банки предлагат за левови депозити.

Структурата на депозитите по размер и кумулативната стойност във всяка група недвусмислено показва ниски доходи за по-голямата част от населението. 97.76% от депозитните в лева и 81.26% от тези във валута са с размер до 5000 лв. Година по-рано същите проценти са съответно 99.7% и 81.4%. Налице е леко изместване на левови вложители към по-високи категории, факт, потвърждаващ нарастването на благосъстоянието на някои домакинства, които година по-рано са били сред тези с най-ниски доходи.

Повече от половината от акумулираните средства в лева са депозити до поискване – има негативно отражение върху възможността на банките за дългосрочно кредитиране. От друга страна се наблюдава несигурност в голяма част от вложителите относно бъдещите им доходи, след като са съгласни на по-ниска лихва, отколкото биха получили за срочен депозит. Валутните депозити се характеризират с подобна тенденция, все пак с относително по-равномерно разпределение по отделните депозитни срокове.

Над 2/3 от инвестициите в българската икономика идват по линия на вътрешните спестявания. Основната част от тях са спестявания на гражданите. Логичен е изводът - повече спестявания – повече инвестиции – по-висок икономически растеж – по-богати хора.

Видно е, че спестяванията играят ключова роля в икономическия кръгооборот и тяхното нарастване е важно. То е в правопропорционална зависимост с реалните доходи, които българите получават. Ръст на последните неминуемо ще доведе до растеж на спестяванията като е много вероятно той да бъде дори ускорен – не само да се спестява повече, поради увеличените доходи, а и по-голям процент от тях.

Реалните ни доходи ще растат тогава, когато:

  1. Успеем да създадем повече на работното си място

  2. Народните представители спрат да ни ограбват, гласувайки закони, в които са заложени високи данъчни и осигурителни ставки или, което е същото - не променят вече съществуващи

  3. Пазарната природа на размяната и принципът на свободен и доброволен избор не се изкривяват от безсмислени регулации и административни ограничения.

 

---------------------------------------------------------------

(1) Като пример, че това не винаги е вярно може да се посочи Германия през последните години – висока норма на спестяване и много нисък икономически растеж. Колкото и голяма част от дохода си да спестяват домакинствата, когато алокацията и разпределението на ресурсите са неефективни и непазарни нищо не може да попречи на една икономика да стагнира и да трупа заеми.) В Закона за публично предлагане на ценни книжа е използван термина “договорни фондове”.

(2) Данни: БНБ

(3) Национален статистически институт

(4) Всички се надяваме това да се случи, но то единствено зависи от волята и възможностите на доц. д-р Пламен Орешарски да се противопостави на прекомерните и неоправдани искания на всички останали министри.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).