Какво става със сладоледа

В началото на тази седмица медиите гръмнаха от новината, че по улиците в почти всички български градове се продава замърсен сладолед. За това алармираха от Федерацията на потребителите чрез главния секретар на организацията Павел Кърлев. Той наблегна на няколко факта:

• Уличните търговци продават сладоледа си на по-ниска цена – това само по себе си не означава нищо. Щом могат да подбиват цената и пак да са на печалба, нека го правят. Всеки търговец и производител трябва да има определена свобода при формирането на цената, така че хем да има печалба, за да покрие разходите си, хем тя да не е прекалено висока, за да не изгуби клиентите си.
• Уличните търговци изсипват сладоледа в машините от мръсни кофи – как се доказва това твърдение, важи ли за всички сладоледаджии и дали продавачите в магазините не правят същото? Еднозначен отговор не може да има.
• Сладоледът във въпросните машини се охлажда с помощта на мръсен въздух – о, не! Дали се различава много от въздуха, който дишаме в градовете?!
• Във всички държави-членки на Европейския съюз продажбата на всякакъв вид непакетирани храни на открито е строго забранена – тази забрана дали наистина означава, че непакетирани храни не се продават на открито. Всеки от нас, който някога е летувал извън България, е виждал нашенската картинка по чуждите обществени плажове и курорти. Може би в малко по-малка степен, но навсякъде има хора, които предлагат резени диня, варена царевица, кремове във фуния. Разбира се те попадат в групата на продуктите, за които се отнася забраната в Европейския съюз. Явно засега положението не може да се контролира в достатъчна степен в развитите европейски страни, а какво остава за България. Тя забраната и сега си действа (От 1 януари 2007 г. всички производители на хранителни стоки в нашата страна трябва да прилагат европейската система за контрол на безопасността).
• Инспекцията по опазване и контрол на общественото здраве не си върши работата и не налага необходимите глоби – явно това е проблемът. Ако имаше орган, който наистина да контролира и санкционира нарушителите, нямаше сега да се замисляме дали да си купим сладолед от машината на улицата. Прекалено мащабно е.

Какво се случва сега:

1) Забрана – има

2) Търговци на непакетирани храни на открито – също

3) Тези търговци не плащат данък

4) Те не са регистрирани и са извън контрол

5) Те не влизат в никаква официална статистика

6) Те не подлежат на санкциониране

7) Орган, който наистина да осъществява контрол – няма

8) Орган, който трябва да осъществява контрол – има

9) Заплати за служителите в него – има

10) Забраната не се спазва

Може би изходът не е в измислянето и въвеждането на всякакви забрани.

Може би е абсурдно потребителите да бъдат предупреждавани за това как някой не си върши работата и как някой друг няма контрол.

Е, поне сме информирани.