Какво става с финансите на пирамидата, в която участието е задължително?
Word Format
(Word Format)
Комисията по бюджет и финанси в парламента прие безпроблемно отчета за изпълнението на бюджета на НОИ за 2001 г. Това е събитие, което ни даде нови доказателства в подкрепа на тезата, че държавното пенсионно осигуряване върви сигурно към своя колапс и това вероятно ще се случи по-рано, отколкото първоначално прогнозирахме (за анализ на системата и предложение за промяна може да прочетете повече тук ).
Във фонд „Пенсии“ разликата между разходите и приходите е 700 млн. лв. Очакванията в бюджета бяха за разлика от 442 млн. лв., но дори това се оказа недостатъчно. Според терминологията, която г-н Христосков се опитва да наложи, последното число е „дефицит“, а разликата (700 млн. – 442 млн.) е „недостиг на средства.“ Както и да наричаме тази разлика, тя в същността си е единствено и само харчене на повече пари, отколкото пенсионната система може да събере.
Приходите на държавния пенсионен фонд са по-малко с 210 млн. лв. от предвидените. Явно тези, които подкрепят държавната пенсионна система, ще се наложи да проумеят, че хората имат избор: да плащат или не данък „пенсия“. Вижте следния пример: осигурителният доход, върху който самоосигуряващите се плащат данък „пенсия“ е близък до законовия минимум от 2 минимални работни заплати. (А за отношението на управителя на НОИ към предприемачите и добавянето на стойност прочетете повече http://www.ime-bg.org/pr_bg/85-7.htm тук ).
Разходите на фонд „Пенсии“ са с 49 млн. лв. повече от предвидените. Възмутителна е практиката да държавна институция (НОИ) да нарушава закон (Закон за държавното обществено осигуряване за 2001 г.), а след това Комисията по бюджет и финанси да гласува без никакви последствия отчета за незаконното изпълнение на бюджета на НОИ.
Субсидията, отпусната от централния републикански бюджет за НОИ през 2001 г., е над 862 млн. лв. Няколко неща заслужават внимание в тази връзка. Първо, от предвидена субсидия в размер на 620 млн. лв., тя става 862 млн. лв. Това разбира се е нарушаване на Закона за държавния бюджет за 2001 г. Второ, общият размер на субсидията за НОИ е 86% от сумата на данъците върху печалбата на нефинансови предприятия и данъците върху доходите на физическите лица.
Вноските за обещаната бъдеща държавна пенсия очевидно не стигат за пенсиите, които са обещани на сегашните пенсионери. Този недостиг в пирамидата НОИ, очевидно става все по-голям (за дефиниция на „финансова пирамида“ вижте тук ). През 2001 г. той е бил по-голям от сумата, която народните представители са позволили да бъде похарчена от парите, събрани от други данъци (не само данък „пенсия“). За пенсии през 2001 г. са похарчени около 24% от общите приходи в консолидирания държавен бюджет. Очакваме този процент да бъде още по-голям през 2002 г.
Не съм убеден, че тези числа са направили посланието до депутатите и администрацията ясно. Ето го още по-ясно. Пенсионерите няма да стават по-малко, а очакванията им за пенсия няма да станат по-скромни. Общото желание на хората да участват в системата на държавно пенсионно осигуряване ще намалява (това може да се измери като процент от създавания доход, който хората са готови да дадат на НОИ). Тогава НОИ ще иска да получи другите данъци на хората – тези, които отиват в централния бюджет. Централният бюджет едва ли може да събере още по-голям процент от създавания доход.
Има два сценария. Негативен: централният бюджет продължава да рефинансира НОИ до момента, в който и той няма да е достатъчен. Тогава ще последва икономическа криза с по-опустошителен ефект от кризата от 1996 – 1997 г. Позитивен: НОИ се закрива от началото на 2004 г. Бъдещите пенсионери сами поемат отговорността за старините си – осигуряват се в частни фондове или спестяват по друг начин. Сегашните пенсионери получават финансиране от централния бюджет, което постепенно намалява. Последното ще наложи допълнителна тежест върху тези, които добавят стойност сега, но тя няма да е по-голяма от данъчно-осигурителната тежест сега. Най-важното е, че тази тежест ще е 1) временна, и 2) ще си струва избягването на кризата, която ще донесе фиска, ако не се премахне държавното пенсионно осигуряване.
