Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво се случва на ниво законодателна власт?

Автор: Велико Димитров / 18.05.2007
Оцени тази статия:

За придобиването на по-пълна представа за "еволюцията" на законодателното събрание и законотворческата дейност в България, бихме могли да разгледаме парламента в два аспекта - микро и макро, - всеки един от тях с характерни особености и вероятно динамика (без да е много ясно в коя посока). На първото стъпало е битието на всеки един народен представител, а на второто съвкупността на всичките 240, съответно процеса на законодаване и в по-широк план икономическото развитие на страната (за последното все пак няма да стане въпрос предвид наличието на твърде голям брой подобни писания - икономически със или без смисъл, социологически, писани от политици, в т.ч. и министри...[1], като споменатите разновидности категории са разбира се допълващи се).

Микро ниво в законодаването: има няколко забележителни характеристики. Някои от законодателните единици, между които и определени политически лидери, имат навика да отсъстват от парламентарни заседания (от позиция и длъжност, за която са избрани), други техни колеги обичат да ги "заместват", включително и по няколко наведнъж, въпреки че както на общи избори, така и при гласуване в пленарната зала, всеки все още разполага само със своя глас, а и многоженството е противозаконно.

Други забележителности от парламентарния ландшафт са и редовните интервюта, които родните законотворци с готовност дават, нещо което само по себе си не е негативно. Негативен е обаче начинът, по който това се случва - говори се за политически партии, личности и техните недостатъци, а не за възгледи и схващания, съответно предвидими и логични резултати, говори се още за хора, когато се имат предвид единствено определени групи от обществото, както и за "обществено", когато става въпрос за държавно (напр. обществени поръчки, които както се знае, представляват механизъм, по който основно държавата купува стоки и услуги). Говори се освен това за политика, управление и ръководство, когато става въпрос за създаване на условия (каквито и да било), както и за хармонизация, когато дефакто, с определени изключения, трябва да се има предвид набор от правила, между които може би трябва да се избира. 

Какво се случва на макро законодателното ниво? Със сигурност няколко много съществени неща:

  1. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание[2] законопроектите трябва се внасят със задължителни мотиви, които трябва да включват и оценка на очакваните последици, вкл. и финансови;

Публична тайна е, че такава оценка не се прави, въпреки че освен в правилника, подобно изискване е записано и в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Там това наистина касае единствено въвеждането на регулиращи режими (част от правилата), което съответно означава, че в определени случаи бездействието нарушава един, а в други два или повече акта.

  1. За да има мотиви и те да са публични (оценка е ясно, че няма), то следва да има и текст на законопроект, към който да се приложат. При внасянето си, всички законопроекти трябва незабавно да се регистрират в публичния регистър "Законопроекти" и да са достъпни, вкл. и в Интернет на страницата на Народното събрание;

В част от случаите това изискване се спазва, но практиката показва, че също така има редица законопроекти, чиито текстове напълно отсъстват, което е недопустимо.

Няколко примера[3]: прегледани са последните 11 законопроекта, като са изключени ратификациите; при следните, т.е. 6 на брой, всякакви текстове напълно отсъстват:

  • - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (виж тук)
  • - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (виж тук);
  • - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (виж тук);
  • - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (виж тук);
  • - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (виж тук);
  • - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (виж тук).
  1. Не е ясно в какъв ред законопроектите достигат пленарната зала;

Няма изрично записани правила, които да въвеждат някаква логика и поредност в разглеждането на внасяните законопроекти (например по дата на внасяне или разпределяне във водеща комисия). Така, част от предложенията се бавят с месеци и години, докато други (с вносител МС, т.е. на управляващото мнозинство) се обсъждат и приемат с приоритет. От първите 35 предложения в този парламент, няма нито един законопроект на МС, който да е в режим на обсъждане, докато на отделни депутати има (някои от тях внесени преди повече от година и половина);

  1. В каква степен законодателите инициират приемане на норми независимо от изпълнителната власт?

Право на законодателна инициатива в България имат както Министерският съвет, така и всички народни представители. От внесени до момента от този парламент общо 664 законопроекта, почти половината (331) са дело на Министерския съвет. Останалите (333) са внесени от един или повече народни представители, като в това число са включени и онези избраници, които принадлежат към някоя от трите политически партии, формиращи управляващата коалиция. Т.е. може да се приеме, че повече от половината предложения са директно или индиректно дело на правителството или с други думи на изпълнителната, а не на законодателната власт.

В този смисъл, често ми се е случвало да отправям критики към народните представители по повод определени предложения. Вероятно е по-правилно част от тях да бъдат насочени към правителството като реален носител на около 50 и повече процента от държавната власт (а не, както е записано в книгите - 1/3, следвайки идеята за идеалното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна).


 


[1] Странно, но както се оказа министърът на държавната администрация собственоръчно е написал кратък макроикономически преглед с прилежащи оценки, който вероятно въпреки положителните намерения на автора да просветли малко своя шеф по основни икономически въпроси, по-добре да не се чете, особено от тепърва обучаващи се икономисти. Може да се намери тук. Все пак, не може да не се отбележи, че министър Василев, за разлика от вероятно почти всички свои колеги, може сам да напише или каже нещо, което да не е чист популизъм, безсмислие или лошо чувство за хумор.

[2] Може да прочетете тук.

[3] Пълната база данни на регистър "Законопроекти" е достъпна на адрес: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=execute