Какво разбираме от отговора на Милен Велчев?

На 19 март изпратихме отворено писмо на министъра на финансите МиленВелчев и премиера Симеон Сакскобургготски, с което предлагаме намалениена преките данъци и въвеждане на единна ставка от 10% за данъка върхудоходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.

Министър Велчев отговори на писмото ни на 22 март [*] . Първото, което се отбелязва в отговора е,че в отвореното писмо не се подлага “на съмнение икономическата стабилностна страната”. Естествено, това не е учудващо – икономическата стабилносте важна за икономическото развитие. Това, обаче, което се предлага вписмото е как от икономическа стабилност и умерени темпове на развитиена икономиката да се премине към икономическа стабилност и бързи темповена развитие на икономиката. И това става чрез ниски данъци.

Второто нещо, което като цяло става ясно от отговора е, че Милен Велчеве съгласен с основанията за нашето писмо. По-конкретно той споделя виждането,че ниските данъци имат положителен социален ефект, намаляват сиватаикономика, увеличават чуждите инвестиции, благоприятстват предприемачествотои поемането на риск. С други думи, както подписалите писмото, така иминистърът на финансите смятат, че ниските данъци увеличават просперитетаи благосъстоянието на българските граждани.

По-нататък в писмото Милен Велчев за пореден път заявява, че от 2005година данъкът върху печалбата ще се намали на 15%, данъкът върху доходитена най-бедните граждани ще стане 10% и ще се започне въвеждане на семейноподоходно облагане. Тук трябва да сме наясно за какво всъщност стававъпрос:

1. Намалението на данъка върху доходите на най-бедните граждани от12% на 10% ще намали данъчните задължения на тези хора с по-малко от60 стотинки. От друга страна, обаче, от 2005 година се въвежда увеличениена здравната вноска от 6% на 8%. Тъй като здравната вноска се начислявавърху брутната заплата (без необлагаем минимум), това ще доведе до увеличениена осигуровките с 3.60 лева. С други думи, от 2005 година най-беднитеще плащат с 60 стотинки по-ниски данъци, но с 3 лева и 60 стотинки по-високиосигуровки. Така, “намалението” на данъците, планирано от правителството,всъщност е увеличение на данъците, дори за най-бедните.

2. По повод на семейното облагане също трябва да сме изключително внимателникъм детайлите. Първо, според предварителната информация то ще се отнасясамо за семейства с доход до 450 лева, т.е. няма да е за всички. Второ,то ще се състои в намаление на данъка от няколко лева. От друга страна,обаче, въвеждането на семейно облагане ще е аргумент на правителствотода не увеличи детските надбавки. Така, забелязваме, че семейното облаганесъщо няма да намали данъците.

3. Всяка година се увеличават акцизите и таксите заради изискваниятана Европейския съюз. А акцизите и таксите се отразяват на цената настоките, т.е. те също се плащат от гражданите и представляват увеличениена данъчното бреме.

4. Това, което правителството планира за данъците и осигуровките върхудоходите за 2005 година няма да намали данъчната тежест. За сравнение,предложението за единна ставка от 10% за преките данъци ще доведе дозначително намаление на данъците и в резултат – увеличение на среднатазаплата с около 25-30%. Това, изразено в цифри, означава увеличениена средните доходи с около 50-60 лева месечно. При единната ставка от10% доходите на най-бедните ще нараснат с 15-20% спрямо сегашното състояние.

Интересно е, че след като обяснява какво ще прави правителството вобластта на данъците, Милен Велчев споделя, че е логично да се мислив посоката, която се предлага в отвореното писмо (ниски данъци от 10%),но това може да стане само при “продължаваща финансова и икономическастабилност в следващите години”.

С подобни аргументи се отлагаше започването на икономическите реформиот 1989 година до 1997 година, поради което България е на последно мястопо доход на човек от населението сред всички страни – кандидатки заЕвропейския съюз. При положение, че през 2003 година имаше 700 милионалева преизпълнение на бюджета, а през 2004 година то ще е дори още по-високо,звучи странно да не се намалят значително данъците (всъщност данъцитедори се повишават, като включим в сметката увеличението на акцизитеи таксите).

След като, както посочихме, Милен Велчев е съгласен, че е нужно намалениена данъците, но в бъдеще време, стигаме до последната част от отговора,в която той пише, че не могат да се намалят осигуровките. Защото “Държавнотообществено осигуряване е със значителен дефицит. При прилагане на намалениставки дефицитът на Националния осигурителен институт ще нарасне.” Това,разбира се, не е никакъв аргумент, защото не е важен дефицитът на произволенфонд, а е важен единствено и само дефицитът на консолидирания бюджет.Затова, оценяването на данъчни реформи (както всеки икономист знае)се извършва на база на ефекта върху консолидирания бюджет.

Добре е да посочим и един международен пример за осигуровките – правителствотона Русия намалява осигуровките от 36% на 26% през 2005 и на 16% през2006 година. Няма причина това да не стане и тук.

По-нататък вече се появява истинският аргумент – че по-ниските осигуровкище доведат до 2.2 милиарда лева по-малко приходи в бюджета (на база2004 година). Господин Велчев споменава и настоящия дефицит на НОИ от576 милиона лева и казва, че няма откъде да се финансира. Но, кактознаем, този дефицит се финансира вече няколко години от приходите отдруги данъци. Ако се погледне консолидираният бюджет ще стане ясно,че едни фондове системно имат излишъци, а други – дефицити. И това нее проблем докато общият консолидиран дефицит е нисък. С други думи,тези 576 милиона лева данъкоплатците в момента ги плащат чрез данъци– данък върху доходите, ДДС, акцизи, така че няма причина да се търсиоще един път източник на тези разходи – те вече са покрити от нашитеданъци.
Така, изводът от всичко дотук е, че министър Велчев отхвърли идеятаза намаление на данъците до 10% и не само това, но и както изглеждаданъците ще се увеличат през 2005 година. Основният аргумент, кактовидяхме, е че за да се направи данъчна и осигурителна реформа са нужнисредства, които няма откъде да се вземат. Вярно ли е това? Нека видимколко “струва” единната ставка от 10%.

Най-вероятно приходите в консолидирания държавен бюджет през 2004 годинаще са около 15.4 милиарда лева (41% от БВП). Ако се въведе единнатаставка от 10% при равни други условия приходите в бюджета ще са 12.2милиарда лева, т.е. 3.2 милиарда лева по-малко. Следователно цялатареформа струва 3.2 милиарда лева. Гласуваните приходи в бюджетаса 14.4 милиарда лева, а очакваните са 15.4 милиарда лева. Следователнопрез 2004 година ще има преизпълнение на приходите с около 1 милиардлева. Ниската ставка, обаче, ще доведе до намаление на размера насивата икономика с между 1/3 и 1/2. По тази причина приходите от данъцище нараснат с около 10-15%, т.е. между 918 милиона лева и 1.38милиарда лева. Възможно е и постигане на увеличение на неданъчнитеприходи чрез продажба на имущество, неданъчните приходи ще нараснати заради полученият дивидент от БТК и от БКК, по-високият размер навноската от БНБ. Така е възможно увеличение на приходите с най-малко 150 милиона лева.

Дотук, от необходими 3.2 милиарда лева осигурихме около 2.2 милиардалева. Нужен е още един милиард. Той може да се получи чрез леко намалениена разходите в бюджета – с около 1 милиард лева. Как ще стане това?

1. Бюджетът изплаща обществените осигуровки на държавните служители.Тези осигуровки се изплащат при сегашната ставка от 42.7%. При намалениена ставката до 10% разходите за осигуровки ще могат да се съкратят споне 600 милиона лева годишно.

2. Възможно е останалите 400 милиона лева да се набавят чрезсъвсем незначителни намаления на следните пера: намаление на численосттана бюджетните служители; разходи за издръжка (командировки, материали,телефони, горива и енергия, услуги, ремонти); субсидии за губещи дейности;разходите за дълготрайни активи; разходи за лихви.

Виждаме, че въвеждането на единна ставка от 10% за данъка върху доходите,данъка върху печалбата и осигурителните вноски е напълно възможно ощепрез 2004 година. Няма големи технически или финансови проблеми. Единственото,което определя дали реформата ще се приеме е наличието или липсата наполитическа воля от страна на правителството.

––––––––––––––

[*] Отворенотописмо със списък на подкрепящите и отговорът на министър Велчев са достъпнина www.ime.bg


Свързани публикации.