Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво потръгна на добре в Сърбия

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Тази седмица Сърбия постигна тригодишно споразумение с МВФ за 800 милиона щатски долара, подобно на онова, което имаше България. Миналата седмица KfW и Европейската инвестиционна банка потвърдиха инфраструктурни заеми за Сърбия и Черна гора. Те са гарантирани от републиките, не от федерацията. Това са прецеденти, които показват, че остатъкът от Югославия вече не съществува като партньор в международните финансови отношения.

Историята на реформите от октомври 2000 г. до март тази година позволиха да се мисли, че Сърбия, а може би след време и Черна гора ще се окажат водачи в реформите, създаването на благосъстояние и привличането на чуждестранни инвестиции сред страните на Балканите. Разбира се, много от възможностите все още зависят от политическата стабилност и способността да се поддържа посоката на реформи. Засега обаче сравненията не показват, че страните, започнали по-рано и избегнали вътрешни конфликти - България и Румъния - имат някакви предимства пред Сърбия.

2002: макроикономическа предистория

От декември 2000 г. местната валута динарът е конвертируем, разменният курс е стабилен и фактически се прилага квази-режим на валутен съвет. При все това през 2000 г. централната банка продължава да финансира (чрез парично предлагане) бюджетния дефицит (до 0,6% от БВП). Бюджетния дефицит през 2001 г.бе 1,4%. За сравнение - в Словения той е 0,9%, в Чешката република и Полша - 3,3%, в Унгария - 5,6% и Хърватска - 6,2%. Смисълът на толкова ниско равнище на дефицита е в постигането на първоначална прозрачност и контрол върху инструментите на дефицита, които да докажат, че новото правителство е способно да въведе ред. Предполагаемият дефицит през 2002 г. и 2003 г. ще бъде на три пъти по-високо равнище - 4,2% от БВП.

Високият дефицит при споразумение с МВФ и полу-валутен съвет могат да бъдат обяснени само с големите диспропорции в обществото и стопанството на Сърбия и федеративна Югославия към октомври-ноември 2000 г. Става дума за 60% спад на БВП, около 50% (според МВФ) действителна безработица, средна месечна заплата от около 40 щатски долара на месец, външен дълг от около 140% от БВП и около 900 000 бежанци и "временно разселени" (само за Сърбия, с население от 8,5 милиона) в резултат на вътрешни и международни конфликти.

През 2001 г. инфлацията е съкратена от 116% до 40% като 3/4 от промяната се дължи на увеличаването на цените на електроенергията (3,5 пъти), освобождаването на цените на хлебните изделия и 25-процентното увеличение на цените на горивата.

Увеличенията на цените на електроенергията ще продължат и през 2002 и 2003 г. До края на годината увеличението трябва да покрие разходите по производството на електроенергия, а това през следващата година - амортизациите. Ако всичко върви според замисъла, през 2004 г. последното нагаждане на цените на електричеството ще трябва да позволи инвестиции и приватизация на производството продажбата на електричество.

В предишни броеве представихме началото на приватизацията в Сърбия. Сега ще се спрем на по-сложните институционални промени.

Реформата във фиска и пазара на труда

Едно от първите действия бе опростяването в края на 2000 г на данъчната система: премахването на сложната данъчна система, основана на 235 различни данъка до шест данъка. Идеята е постепенно въвеждане на унифицирана данъчна ставка от 10 на сто или на две стъпки от 10 и 15 на сто върху доходите на физическите и юридическите лица.

Втората стъпка бе приемането на органичен (устройствен) закон за бюджета, приложен през 2001 г. Този закон премахна квази-фискалните дефицити и фактически забранява извънбюджетните сметки. За първи път от 1989 г. в Сърбия има ясен ритъм на обсъждането на данъчните промени и приемането на бюджета за следващата година.

Основните дефицити идват от управлението на държавните предприятия, в които съсобственици от 60-те години насам са работниците, съответно синдикатите. Основна роля за ограничаване на бюджетния недостиг имаше приетия през миналата година нов трудов кодекс. Това е един от малкото закони в Европа, който позволява избора между колективно и индивидуално договаряне. Всъщност, прилагането на замисъла на новия закон започна през юли-август 2001 г., когато от 30 хиляди заети в заводите "Застава" в Крагуевац бяха освободени 14 хиляди и заедно с професионалните съюзи се стигна до споразумение за понататъшно съкращение до 3 500 заети. Особеното в тези преговори (извън любопитните подробности, че профсъюзните водачи са въоръжени и заплашват с насочен пистолет министъра на финансите) е, че те наложиха прецедент. След този случай всички стачки, включително приключилата вчера стачка на железопътните работници приключват с някаква форма на профсъюзен плебисцит, който утвърждава относително разумна схема за преструктуриране на съответен отрасъл или предприятие, премахвайки трансферите от всички данъкоплатци към губещи държавни фирми.

Преструктуриране

Освен споменатото съкращаване на работници в Крагуевац и подобни случаи в още 10 града, включително мините Бор, рафинериите, газовия, електрическия и пощенския монопол, правителството на Сърбия прилага засега най-прозрачната схема за приватизация, някога прилагана в източна Европа. Прозрачността се постига най-вече по два начина - универсално приложение на търговете и общодостъпен регистър на акционерите.

В допълнение към тази схема правителството търси възможности за съвместни дружества в стоманодобива, производство на торове и автомобилни гуми. Вероятно до края на април Мишлен ще подпише такъв договор с Тигар, Ниш.

Докато другите борси от Балканите се чудят дали да се обединят или не, Белградската борса е вече свързана с борсите в Атина, Варшава и Торонто; прилага същите правила и има непрекъсната електронна връзка.

Също в името на преструктурирането централната банка затвори 23 банки, включително и четирите най-големи, свързани с печалби по време на няколкото ембарга върху Югославия. Чуждестранните банки предпочитат да отварят клонове, вместо да купуват местни банки. Лицензът и започването на дейността на първата чуждестранна банка - Райфайзен - отнема около шест седмици. Следващата банка, Хипоферайнсбанк - Югославия, получава лиценз за три седмици и започва да работи пет седмици след подаването на заявление за лиценз. Свидетелство за нарасналото доверие в банковата система е обстоятелството, че от шестте милиарда германски марки, сменени в евро 28 % остава в банките.

Някои особени решения

Докато всички останали страни от Балканите се борят с корупцията най-вече като мерят какво обществото мисли за нея, сръбското правителство се зае с премахването на системните източници на корупция. Частично това стана с описаните правила на приватизация и регистъра на акционерите. Изключително важно беше затварянето на банките и фактическото изясняване на правата на собственост чрез промените в кодекса на труда. От особено значение обаче е едновременното либерализиране на търговията и затягането на митническия контрол, включително правилата на търговия с енергийни ресурси. Всички квоти и лицензи за търговия бяха премахнати през 2001 г.; заявлението за членство в СТО е прието; подписани са споразумения за свободна търговия с Босна и Херцеговина, Македония, Русия и Унгария. Предстои споразумение с Хърватска, но преди подписването му то вече работи в един много важен сегмент - търговията с горива. Ако България и Румъния не задържат подписването на споразумението за свободна търговия със Сърбия, тя ще бъде първата страна, осъществила за себе си зона за такава търговия в югоизточна Европа.

Вносът на горива се осъществява само през петролопровода от Хърватска. Това улеснява митническия контрол и му позволява да се съсредоточи върху контрабанда. Така например, през 2000 г. само 5% от вноса на цигари е легален, през 2001 г. само около 25-30% от вносните цигари са контрабанда.

Най-необикновеното решение е законът с ретроактивно действие по повод т.н. свръх-печалби. Той е приет през септември 2001 г. и предвижда 90% облагане на печалбата по изключителни договори с правителството, сключени през периода 1992-2000 г. Приложението на този закон се състои в прегледа на архивите и предявяването на сметка на бизнесмени, групи и предприятия тогава, когато те са ползвали някаква привилегия. Засега не е ясно как и с какъв резултат ще се осъществи идеята. Но на 28 март излязоха първите резултати по проверката на привилегиите при получаването и строителството на жилища на висши държавни служители от споменатия период. От около двайсетина имена в списъка само един бивш заместник министър-председател обжалва задължението си по закона да доплати цената на апартамента си до неговата пазарна стойност.

* Коментарът е разработен в рамките на проект "Обществено обсъждане на законодателните реформи в Сърбия", финансиран от Фондация Отворено Общество - София. За повече информация може да погледнете коментарите, направени по стратегията на Световната банка за Югославия, в темата за предварителна оценка на регламентите.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!