Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво поиска бизнесът на Пловдивския панаир?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format* (Word Format)

Поводът: Поредната формална среща на депутати с хора от бизнеса се проведе малко след откриването на Есенния панаир в Пловдив. Народните представители заявиха, че краткосрочни приоритети в тяхната работа ще бъдат: 1/ Нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол; 2/ Промени в Закона за обществените поръчки; 3/ Промени в Закона за чуждите инвестиции или приемане на нов Закон за инвестициите.

Предприемачите направиха предложения за приемане на нови закони и промяна на стари, както и предложения към работата на администрацията. Сред предложенията на бизнеса бяха: 1/ Приемане на Закон за високите технологии; 2/ Ускоряване на приемането на Закон за браншовите организации; 3/ Въвеждане на лицензионен режим за участниците в търгове за държавни поръчки; 4/ Диференциран подход по отношение на фирмите и секторите (по преценка на администрацията) в прилагането на Закона за обществените поръчки.

Коментар: 1/ Бъдещият Закон за браншовите организации вероятно ще определя процедура за определяне на 'официални' гилдии. Това ще доведе до две нива на лицензиране в съответните сектори на икономиката: първо, административно провъзгласяване на 'официална' браншова организация в съответния сектор, и второ, допускане на 'подходящите' участници на пазара от съответната гилдия. Крайните резултати биха били ограничена конкуренция и почва за корупция. Ограничената конкуренция би довела до забавяне на динамиката в съответния сектор, т.е. по-бавна смяна на технологиите и продуктите. Това евентуално ще попречи на разкриването на работни места с по-висока производителност в сектора. В последна сметка подобна политика би имала негативен ефект именно върху членовете на гилдиите, които сега настояват да бъдат 'легализирани' със закон.

2/ Един от евентуалните ефекти от приемането на Закон за високите технологии би бил създаване на преференции за списък от производители, определян по административно усмотрение. Исканията за преференции в регулирането на определени сектори вероятно са рационални единствено от гледна точка на отделни компании, и то единствено краткосрочно. Ако подобен натиск върху правителството се превърне в игра, в която правителството преценява кои сектори е 'целесъобразно да бъдат стимулирани', то нейният краен резултат би бил 'затворническа дилема', от която всички играчи губят.

3/ Няма рационално оправдание за въвеждане на лицензионен режим за участниците в търгове за държавни поръчки. Негативните ефекти от такова решение биха били най-малкото следните: по-неефективно харчене на пари на данъкоплатците; условия за корупция и непредвидимост в работата с администрацията в това отношение; по-нисък интерес от страна на чужди компании, които потенциално биха участвали в подобни търгове.

4/ Недоумение буди решението на депутатите да не коментират данъчната политика поради 'висящи' преговори с МВФ. Именно това, че преговорите са 'висящи', задължава народните представители и правителството да артикулират и изразят публично позиция по отношение на бъдещите данъци. Сегашното поведение на администрацията дава сигнали за несигурност и непрозрачност при формирането на икономическата политика. За да се преодолее това впечатление, е необходим открит дебат по основните положения в евентуалното бъдещо споразумение с МВФ.