09-05-2008

Какво ново от новия здравен министър?

След като и здравното министерство се сдоби с нов министър, в едно от първите си изявления той привлече внимание с реформаторската си идея да приватизира болниците и да продължи по-настъпателно с реформата в здравната система.

Какво е положението в момента?

В момента в България се наблюдава едно интересно явление, което се изразява в обратната пропорционалност на намаляването на населението и едновременно с това на увеличаването (дори и минимално) на болничните заведения в страната. По данни на НСИ за периода от 2001 до 2007 г. България е с отрицателен прираст на населението, като в абсолютна стойност то намалява почти с 400 хил.човека или това е отрицателен прираст с около 4.5-5 процента. В разглеждания период броят на болниците се увеличава, от 244 към 2001 г. до 270 към 2007 или това е увеличение с 11 процента. Основната причина е откриването на нови частни болнични заведения (54 към 2006г.[1]). С други думи делът на частния сектор бележи повишение, но въпреки това той е пренебрежимо малък в сравнение с развитите държави. Вижда се, че интерес на инвеститори към сектора има, но въпросът е как здравеопазването може да привлече частни инвеститори, вместо досегашната практика на държавно субсидиране.

От друга страна взимайки предвид отрицателните финансови резултати на болниците, безумните процеси на договаряне и предоговаряне по оста болници-НЗОК-лекарски съюз-правителство, непрекъснато задълбочаващия се синдром на анормалност на поведение и разбиране на основни принципи на управление и водене на адекватни политики – всичко това описва една практически рухнала система, която се нуждае от много бързо и радикално реформиране.

Новото говорене!

В политиката най-общо могат да се обособят два отделни процеса, които са съпътстващи при реализиране на някакви идеи. Абсолютно индикативно мога да ги разгранича, от една страна като време на „говорене" – период, през който се лансират различни идеи и тези и в крайна сметка се стига до някакво консенсусно решение, а от друга страна последващ процес на реализация на формираните идеи или т.нар. „действия".

В този контекст афишираните намерения на новия здравен министър някакси поразчупиха политическата и управленска дислексия, която беше обхванала цялата тема около проблемите и възможните решения за реформиране на здравеопазването. Разчупването на статуквото[2] при говоренето за проблемите и начините за решение безспорно е добро начало. Наложително е обсъждането на проблематиката около начините за реформирането на здравеопазването да бъде преместено на една нова плоскост. Още на изходно ниво трябва да се направи избор на качествено нов теоретически подход при формирането на политиките. Тоест още при „говоренето" да отпадне вариантът на реформа, при която държавата отново контролира всички институции и процеси в сектора. Усилията трябва да бъдат насочени към оттегляне на държавата от сектора и въвеждане на принципите на конкуренция и свободно договаряне. Това със сигурност е само началото, защото след говоренето трябва да дойдат и действията.

Нови действия!

Процесът на приватизацията на болниците трябва да се характеризира следните основни белези:

да се извърши прозрачно и конкурентно (продажба чрез публичен търг или фондовата борса) и;
максимално оптимизиране на бюрократичните процедури около техническите изисквания за участниците (като документация, срокове и др.);

Останалите действия, необходими за реформиране на системата на здравеопазване, са следните:

разбиване на монопола на здравната каса и въвеждане на свободно договаряне в системата.;
преминаване от разходопокривна система към капиталова чрез наличието на частни здравноосигурителни фондове и застрахователни компании;