Какво не е наред с нашите училища?

През изминалата седмица министърът на финансите Милен Велчев изложи своятавизия за “надпартийно дългосрочно споразумение за образованието, което даобезпечи постоянни инвестиции в образованието и да предотвратява естественотозалитане на всяка власт да ги намалява […]” Според него е нужно “постиганена определена договореност за пари, влагани в образованието като сума, каторесурс, а как ще се използва той конкретно е вече въпрос на по-дясна илипо-лява политика.” Тук, естествено, възниква въпросът доколко е основателнотова становище за необходимите реформи в образованието.

Едно от твърденията на Милен Велчев е, че партиите имат естествена склонностда намаляват държавните разходи за образование. Това твърдение е безкрайнодалеч от реалността. В историята на България и през последните години ив началото на 20-ти век се наблюдава точно обратната тенденция – има склонностдържавните разходи за образование да растат постоянно и често безпричинно,докато нужните реформи в образованието не се извършват. Последният примерза провал на образователната реформа е точно при настоящото правителство– институционалната съпротива срещу реформата беше толкова силна, че в крайнасметка тя не се случи[1]. И най-странното е, че въпреки провалената реформаразходите за образование през 2004 година растат два пъти по-бързо от всичкиостанали разходи. Получава се така, че тези министри, които провалят реформите,биват възнаграждавани с повече пари, които да им позволят да не провеждатреформа и през следващите години.

Тук се натъкваме на втория проблем – това, че Милен Велчев иска постиганена договореност между партиите да заделят определена сума от бюджета заобразование. Това най-вероятно ще изиграе много лоша шега точно на министерствотона финансите. В момента министерството на финансите може да оказва определеннатиск върху министерството на образованието чрез неговия бюджет. Ако обачебюджетът за образование е фиксиран чрез надпартийно споразумение, това влияниеще се загуби и никакви реформи в образованието няма да могат да се проведат.А нужда от реформи има – ето какво констатира министерството на финанситепо отношение на образованието[2] :

· Забавя се реформата в образованието.

· Има неоптимизирана структура на училища и учители особено в селскитерайони.

· Заетостта в сферата на образованието е сред най-високите в региона идва пъти по-висока от тази при “изравняващите се страни”.

· Наблюдава се влошаваща се посещаемост на училищата, особено на децатаот по-бедните слоеве и от малцинствата.

· Има стимули за завишаване броя на записаните ученици, като средство зазапазване на съществуващите училища и учителски места.

· Неправилното се разпределят ресурсите в сектора.

· Управлението в сектора е силно централизирано – Министерството на образованиетои науката отговаря за съдържанието на образователните планове, за контролавърху качеството, за кадровата политика, одобрява исканията на общинитеза откриване или закриване на училища и др.

Според министерството на финансите “Всичко това води до влошаване качествотона образованието.”

Ако се фиксира бюджетът за образованието, можем да очакваме проблемитеда се задълбочат именно защото, няма да може да се оказва натиск върху министерствотона образованието чрез неговия бюджет. И тази логика на разсъждение се споделянапълно от Милен Велчев по отношение на други искания за фиксиран бюджетна определено министерство. Винаги когато се случи определена дейност (култура,земеделие, здравеопазване, хора с увреждания, общини и т.н.) да поиска паритеза нея да се фиксират като процент от БВП, Милен Велчев и неговите подчинени(правилно) контрират, че това би намалило ефикасността на изразходване насредствата. Това е така, тъй като на съответните министерства няма да имсе налага всяка година да доказват, че имат нужда от съответните средстваи че ще ги изразходват в ефективни програми. И изведнъж, в разрез с твърдатаси политика към останалите министерства, господин Велчев предлага паритеза образование да се фиксират и то не само юридически – със закон, но иполитически, чрез надпартийно споразумение.

Тук възниква въпросът как е възможно Милен Велчев да твърди, че фиксиранетона определени суми за определени министерства и дейности е вредно и в същотовреме да предлага фиксиране на разходите за образование. Вероятно неговитеподчинени в министерството на финансите са били ужасени. И с право – в следващитеняколко месеца всички министерства ще започнат кампания, убеждаваща обществотоколко е важно и те да имат фиксиран бюджет и дългогодишните усилия на финансовотоминистерство за въвеждане на програмно бюджетиране ще останат напразни.

Проблем е и това, че Милен Велчев иска определена сума за образованието,независимо за какво се използва тя. Но, както видяхме по-горе, и самотоминистерство на финансите осъзнава, че най-важно е как се използват средствата.Ето няколко проблема с парите за образование в момента:

1. Над 97% от разходите са за текущи разходи, което означава, че пари закомпютри, оборудване и книги не се отделят.

2. Местната власт няма реално влияние върху училищата, т.е. няма децентрализиранена управлението. От седем възможни отговорности и правомощия, местните властив България имат само една (виж таблица 1).

3. Различията в заплащането на учителите са минимални и зависят главноот трудовия стаж, което намалява техните стимули да подобряват качествотона преподаването си.[3]

4. Отношението между учители и ученици в България е с около 35% повечеот средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,с над 70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече отНова Зеландия (виж таблица 2).

[1]Повече за провалената реформа в образованието може дасе прочете в книгата “Държавата срещу реформите”, 2004, изд. Изток-Западс автори Румен Аврамов, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Александър Божков,Живко Георгиев, Валентин Данчев, Георги Димитров, Антоанета Димитрова, ИванЕленков, Петя Кабакчиева, Пламен Калоянчев и Иван Кръстев.

[2]Министерство на финансите, Бюджетна прогноза запериода 2004 – 2006, юли 2003 г.

[3]OECD, Review of National Policies for Education,South Eastern Europe, Volume 1, 2003

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).