Какво можем да научим от Кидланд и Прескът

През миналата седмица бяха обявени официално носителите на Нобеловата наградаза икономика за 2004 г. Това са американецът Едуард Прескът и норвежецътФин Кидланд, като конкретните постижения, заради които им е присъдено авторитетнотоотличие, са в областта на бизнес-циклите и макроикономическата политика.

Един от основните моменти в изследванията на двамата професори е проблемътза времевата непоследователност (time inconsistency) при провеждането напаричната политика – властите имат желание да понижат инфлацията в дългосроченплан като повишат лихвените проценти, но политическите ограничения ги възпиратда понесат краткосрочните разходи, за да го извършат.

Едно от най-новите изследвания на Едуард Прескът се отнася до работнотовреме в Съедините щати и Европейския съюз[1] . Според статията в настоящия момент американцитеработят с 50% повече от германците, французите и италианците, докато през70-те години европейците са работили повече от американците. Причината затова е различното данъчно облагане на труда и по-конкретно ефективната пределнаданъчна ставка върху доходите от труд.

Друг важен извод от тази статия е, че еластичността на предлагане на трудспрямо данъчното облагане в развитите индустриални страни е около 3 – т.е.при повишаване на данъка с 1% предлагането на труд се понижава с около 3%.Това според Прескът е добра новина – тази еластичност не дава възможностда се повишават данъците. Ако еластичността на предлагане на труд е по-малкаот единица (тогава то е нееластично) управляващите могат да избират принеобходимост между две неблагоприятни възможности: да повишават данъцитеза младите хора, като по този начин намаляват благосъстоянието им, или дане изпълнят обещанията си по отношение на възрастните хора за получаванитеот тях пенсии при разходопокривната система.

Високата еластичност на предлагане на труд означава, че когато населениетозастарява, обещанията за плащания към възрастните хора сега и в бъдеще немогат да бъдат финансирани чрез повишаване на данъците. Обещанията могатда бъдат спазени чрез намаляване на ефективната пределна данъчна ставкавърху труда и преминаване към капиталово натрупваща пенсионна система. Изискванетокъм хората да спестяват средства за годините, когато вече не могат да работят,всъщност не представлява данък и следователно не намалява предлагането натруд.

Прескът предлага и конкретна реформа на пенсионното осигуряване в Съединенитещати. При нея 8.7% от доходите от заплата се влагат в лична сметка, по коятосе генерира допълнителен доход. При пенсиониране натрупаната сума се анюализира(изчисляват се еднакви по размер суми, в зависимост от честотата периодана изплащане). Резултатите от реформата са посочени в таблицата, като повсички посочени показатели се наблюдава подобрение при въвеждането на капиталовасистема спрямо настоящата разходопокривна.

Като заключение можем да кажем, че необходимостта от реформа в пенсионнотоосигуряване е осъзната дори и за страни с много по-благоприятна демографскаструктура и тенденции от България. Изводите на нобеловия лауреат Прескътса неоспорими и важат не само за Съединените щати, но и за България. Туксъщо реформата на пенсионната система е наложителна и ще въздейства позитивнона спестяванията на населението, на акумулирането на капитал, на производствотои потреблението и в крайна сметка на доходите и богатството на българите.Ето защо подобна реформа трябва да бъде предприета колкото е възможно по-скоро,още повече че в момента макроикономическата ситуация е благоприятна за такивадействия с дългосрочни последствия за всички.

––––-

[1]Виж Prescott, E. (2004) “Why Do Americans WorkSo Much More Than Europeans?” Federal Reserve Bank of Minneapolis QuarterlyReview, vol. 28, No. 1