Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво може да направи правителството, за да се хареса бързо на Европа(и на всички хора в България)?

Автор: Велико Димитров / 16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Какво иска Европа от нас? Основно да станем по-богати, да има по-малко корупция, по-ниска престъпност и по-малко емиграция. Това е напълно разбираемо желание, предвид че всеки предпочита съседът и съмишленикът му да е по-добре материално осигурен, което на езика на икономиката означава пазар с по-висока поглъщателна способност, страната да е по-привлекателно място за инвестиции и хората да предпочитат да живеят в нея.В крайна сметка това са много желания, които не могат да станат от днес за утре и които представляват по-скоро резултат и краен ефект от определени действия (приемането на подходящи закони или отмяна на съществуващи), отколкото независима променлива, която при нужда да може да бъде фиксирана на едно или друго ниво. За да може да се установи обаче кои проектозакони и други проекто-нормативи биха създали условия страната да се доближи до желаното от ЕС състояние [1] е необходим механизъм за обективна и точна оценка на тяхното бъдещо въздействие, различен от сегашната практика: “този закон ще се приеме, защото така реши някой в партията и защото успяхме да съберем достатъчно гласове на политическа основа”.Практиката за оценка на целесъобразността на проектозаконите по отношение интересите на цялото общество трябва да бъде въведена в България, колкото се може по-скоро.  Как постъпи Европа?В един от многобройните доклади на комисията е записано (и е абсолютно вярно), че за да може Европа да стане по-конкурентоспособна, трябва от една страна, така да промени действащата към момента европейска нормативна уредба, че тя да предоставя възможност за по-голяма гъвкавост в професионалния живот на гражданите и фирмите, а от друга - самият процес по приемането на нормативните документи да стане по-прозрачен, да гарантира в по-висока степен интересите на европейските граждани и да може да се търси политическа отговорност всеки път, когато се обещае, че нещо със сигурност ще подобри определено положение, а после се окаже, че не само не води до подобрение, а дори влошава общата картина. За да е възможно всичко това, на първо място, трябва да може да се прави разграничение кои предложения, ако се превърнат в закон, биха повлияли позитивно на икономиката и благосъстоянието на хората, и кои биха им повлияли негативно. И на второ място, трябва да съществува механизъм за пресяване на “добрите” от “лошите” предложения. Тези нормативи, за които се прецени, че биха попречили или забавили процеса на икономическото развитие или биха накърнили основни човешки права, като свобода на словото, права на собственост и сдружаване, право на достъп до обществена информация и т.н., по пътя на логиката не трябва да бъдат приемани, а тези, които биха създали повече предпоставки и стимули за развитие, трябва съответно да продължат своя път и да се превърнат в закони. Както знаем, голяма част от страните в ЕС през последните години не се радват на забележителни икономически показатели, което определено тревожи политиците в Брюксел, а и не само. Затова са създадени Лисабонска стратегия 1 и 2, Програми за опростяване на регулирането, постигане на по-висок растеж, Партньорства за създаване на повече работни места и т.н. Освен, че ги има на хартия, някои от идеите, записани първоначално по-скоро като пожелания в последно време успяват да намерят и реализация на практика.Преди вече повече от година [2] Европейската комисия реши да промени начина, по който гарантира качеството на европейското законодателство и постигането на съответствие с поставените цели (по-висока конкурентоспособност, по-висок растеж). Това основно се изразява в приемането на изискване за оценка на въздействието на новите законодателни предложения върху икономиката и обществото. По отношение на тези актове, които вече са преминали през Комисията, но още не са приети, Комисията извърши преглед, оценявайки основно:
  • Дали предложенията отговарят на целите, заложени в Лисабонската стратегия и най-вече дали конкурентоспособността на европейските икономики би се повишила. Използваните критерии за оценка са определени в т.н. “тест за конкурентоспособност”, който е част от Европейските насоки за извършване на оценка на въздействието [3]
  • Дали предложенията, ако бъдат приети, биха допринесли за значим прогрес в законодателството, или не
  • Дали се изпълняват съществуващите към момента изисквания за постигане на по-добро регулиране на стопанската дейност, в т.ч. и изискването за оценка на въздействието (ползите и разходите за обществото), дори и по отношение на тези предложения, за които към момента на тяхното приемане от Комисията, не е било в сила формалното изискване за извършване на оценка на въздействието.
  Резултатите са следните:Комисията концентрира вниманието си върху тези предложения, които са направени преди 1 януари 2004 г. и са все още в процес на приемане. Общият им брой е 183, от които 100 предложения представляват принципно нови законодателни инициативи. След извършен детайлен анализ на ползите и разходите и съвместимостта с поставените цели в Лисабон, Комисията стига до извода, че 68 предложения (от 100) биха имали негативно отражение върху конкурентоспособността на страните от ЕС и съответно прекратява превръщането им в част от законодателството на съюза. За други 5 тя предоставя възможността на институциите, които са ги предложили, да извършат собствен анализ на ползите и разходите и да се опитат да ги защитят.Резултатът е категоричен: почти 70 % от предложенията, целящи въвеждането на нови регулативни мерки са оценени като вредни за икономиките на страните-членки и са премахнати. При отсъствието на инструмент, който да определи до колко и дали те изобщо са полезни за обществото, те са щели да бъдат приети, което е щяло да доведе до влошаване на условията за развитие на съответните сектори и на икономиката на ЕС като цяло.  Защо това трябва да се случи и в България?

Всичко това е необходимо да се направи, защото, както се знае, чудеса в икономиката не се случват, а бързото развитие на някои страни, които някои хора наричат чудо, се дължи най-вече на стриктното спазване на пазарните принципи, предвид тяхното почти пълно съвършенство по отношение разпределението на ресурсите и дохода и достигането на максимална ефективност. Прекомерното и неправилно регулиране на тези процеси и изкривяването на пазарните принципи и създаването на изкуствени стимули е в основата на по-бавното развитие на някои страни в сравнение с други. Ние считаме, че ЕС е спечелил много и тепърва ще печели още повече от въвеждането на изискване за оценка на бъдещото въздействие от законодателните предложения. Също така считаме, че България трябва да последва този пример.

 

 

 



[1] Предвид актуалността на темата използвам ЕС като мотив; разбира се, че изпърво това желание трябва да е на всички, които живеят в тази страна.
[2] 16 март 2005 г., European Commission Communication: “Better Regulation for Growth and Jobs in the European Union” – COM (2005) 97
[3] SEC (2005) 791