Какво може да направи едно правителство, избрано от този парламент?

Избирането на правителство и запазването на 40-тото народно събрание е прагматичен и символен акт. Прагматичен, защото основните партии нямат средства за избори и защото избирателите най-вероятно ще запазят настроенията си от юни. По-важен е символичният смисъл на опита: става дума за послание от рода на: “България е нормална демокрация. Онова, което е заявено като въжделение на обществото и водачите му, остава непроменено. Който и да управлява, пазарните реформи и присъединяването към ЕС са приоритет.”

В търсенето на отговор на поставения в заглавието въпрос е от съществено значение да се отчита следното:

  • Датата на формалното членство също е от символно значение, практически няма голямо значение дали това ще стане през 2007 или една година по-късно.

  • Става дума за дължимост и възможност, не за вероятност на изпълнението на стопанско-политическия дневен ред, за който става дума по долу.

 

Списъкът на предпазливостта

Какво не трябва да прави едно възможно правителство?

Списъкът на онова, което би предпазило гражданите и икономиката от изненади е доста очевиден:

  • Не трябва да се повишават правителствените разходи,

  • Не трябва да се поемат нови и значителни държавни дългове;

  • Не трябва да се предприемат огромни проекти като този за изграждането на “Белене”, защото, първо, неговите разходи и ползи не са обосновани и, второ, защото, всяка възможна коалиция в сегашния парламент би била крехка за поемането на ангажименти, дългове за поколения напред;

  • Бюджетните излишъци и фискалният резерв не следва да се харчат за ситуативни начинания и в интерес на отделни групи от избирателите;

  • Не трябва да се увеличава държавната администрация.

 

Списъкът на възможните подобрения и отговорността

Тук списъкът на политиките, които българските правителства дължат на гражданите и фирмите, е по-дълъг, но напълно реалистичен за изпълнение в срок от година-две.

  • Поради ангажиментите към ЕС, акцизите ще растат и съответно на това ще се увеличава преразпределението. Затова е необходимо фактическо намаляване на данъците и преразпределението, дори само в името на запазването на сегашните съотношения. (По тази тема поместваме отделни бележки). Една бъдеща програма може дори да си постави конкретни изпълними цели на понижаване на преразпределението.

  • Изборът на възможните политики по отношение на изпълнение на изискванията за членство в ЕС е крайно ограничен, да не кажем никакъв. Петте основни области, където се очакват промени, са напълно изпълними части на една правителствена програма. В нея и сроковете са ясни. Те могат дори да бъдат срокове да дейността, на програмата на правителството.

  • Извън тази програма остава приватизацията. Тя хем трябва да не спира, хем трябва да се прави по начин, който не буди подозрение нито у широката публика, нито у крехките коалиции в народното събрание. Очевидно е, че започнатото следва да бъде завършено. Очевидно е също, че ще бъде необходим и отказ от преразглеждането на минали сделки и на завареното положение. И без друго повечето аргументи за преразглеждане са безсмислени от стопанско и правно гледище. (По повод възможните начини на приватизация, които не биха будили подозрение у партньори и публика – виж отделно поместените предложения).

  • Аналогично на приватизацията , в областта на социалната политиката и заетостта, всички дейности и програми на правителството вече будят подозрение. Вероятно това настроение ще се запази. Една нова коалиция ще трябва да изведе от употреба програмите за изкуствена заетост. И без друго, ако не му се пречи, частният сектор ще преизпълни и най-нескромните предизборни обещания в тази област. ( На тази тема също е посветен отделен анализ)

  • За да се спечели доверието на обществото, правителството може да се заеме с област на живота, която е сравнима по тежести с данъчното облагане – това са квази-данъците, т.е. задълженията на гражданите и фирмите, които изискват разходи на време и средства, макар и да не се отчитат официално. Подобряването на живота в тази област, т.е намаляването на времето, което гражданите харчат за работа с правителството, в общия случай не изисква нови инвестиции и пести обществени разходи. (Списъкът на тези ефективни политики е представен отделно.)

  • Неизбежната ограниченост на всеки мандат на изпълнителна власт, подкрепена от сегашния парламент, не позволява значителни реформи в пенсионното дело и здравеопазването. Онова, което може да бъде изпълнено в рамките на една година, е много съществено. Става дума за индивидуализиране на вноските в НОИ и НЗОК.

  • Един от основните проблеми на плаващите и крехки мнозинства и парламентите без ясна опозиция без два полюса, е управлението на парите на другите и на т.нар. държавна собственост и поръчки. Подобни ситуации възникват винаги в период на междувластие и бяха особено мащабни преди и след изборите от юни 1990, в началото на 90-те години на ХХ век и преди приемането от предишното правителство (1997-2001 г.) на за правилата за обществени поръчки, за достъп за обществена информация, за работа на администрацията и преди масовата употреба на Интернет и т.н. Сега въпросът с контрола на другарчетата по управление може да бъде решен много по-лесно, отколкото тогава.

 

Ролята на правилата

Очевидно мандатът и дневният ред на всяко едно сега излъчено правителство ще трябва да бъде относително подробно разписан от законодателното събрание. Традицията на последните петнадесет години познава всякакви прецеденти. Един от тях е опитът за “програмно правителство” от септември-октомври 1990. Друг прецедент е споразумението за съставяне на правителството на Димитър Попов (3 януари 1991.) Особен казус е Великото народно събрание от периода септември 1990 – март-април 1991: тогава то действаше в някакъв смисъл като конвент. Не на последно по значение място е споразумението между парламентарните партии от февруари 1997 (виж “Държавен вестник” от тази дата).

Някои от тези начинания са били повече или по-малко успешни, други – повече грешни, отколкото успешни. Нито едно от тях не е само едното или само другото.

Очевидно е, че може и трябва да се опита нов подобен ход. Основният проблем си остава такъв, какъвто е при всяко управление: ако хората свестни, те ще спазват правилата дори и да не са написани, ако не са – каквото и да им предпишеш, те няма да го спазват. 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.