16-12-2006

Какво може да направи едно правителство, избрано от този парламент?

Избирането на правителство и запазването на 40-тото народно събрание е прагматичен и символен акт. Прагматичен, защото основните партии нямат средства за избори и защото избирателите най-вероятно ще запазят настроенията си от юни. По-важен е символичният смисъл на опита: става дума за послание от рода на: “България е нормална демокрация. Онова, което е заявено като въжделение на обществото и водачите му, остава непроменено. Който и да управлява, пазарните реформи и присъединяването към ЕС са приоритет.”

В търсенето на отговор на поставения в заглавието въпрос е от съществено значение да се отчита следното:

Датата на формалното членство също е от символно значение, практически няма голямо значение дали това ще стане през 2007 или една година по-късно.
Става дума за дължимост и възможност, не за вероятност на изпълнението на стопанско-политическия дневен ред, за който става дума по долу.

Списъкът на предпазливостта

Какво не трябва да прави едно възможно правителство?

Списъкът на онова, което би предпазило гражданите и икономиката от изненади е доста очевиден:

Не трябва да се повишават правителствените разходи,
Не трябва да се поемат нови и значителни държавни дългове;
Не трябва да се предприемат огромни проекти като този за изграждането на “Белене”, защото, първо, неговите разходи и ползи не са обосновани и, второ, защото, всяка възможна коалиция в сегашния парламент би била крехка за поемането на ангажименти, дългове за поколения напред;
Бюджетните излишъци и фискалният резерв не следва да се харчат за ситуативни начинания и в интерес на отделни групи от избирателите;
Не трябва да се увеличава държавната администрация.

Списъкът на възможните подобрения и отговорността

Тук списъкът на политиките, които българските правителства дължат на гражданите и фирмите, е по-дълъг, но напълно реалистичен за изпълнение в срок от година-две.

Поради ангажиментите към ЕС, акцизите ще растат и съответно на това ще се увеличава преразпределението. Затова е необходимо фактическо намаляване на данъците и преразпределението, дори само в името на запазването на сегашните съотношения. (По тази тема поместваме отделни бележки). Една бъдеща програма може дори да си постави конкретни изпълними цели на понижаване на преразпределението.
Изборът на възможните политики по отношение на изпълнение на изискванията за членство в ЕС е крайно ограничен, да не кажем никакъв. Петте основни области, където се очакват промени, са напълно изпълними части на една правителствена програма. В нея и сроковете са ясни. Те могат дори да бъдат срокове да дейността, на програмата на правителството.
Извън тази програма остава приватизацията. Тя хем трябва да не спира, хем трябва да се прави по начин, който не буди подозрение нито у широката публика, нито у крехките коалиции в народното събрание. Очевидно е, че започнатото следва да бъде завършено. Очевидно е също, че ще бъде необходим и отказ от преразглеждането на минали сделки и на завареното положение. И без друго повечето аргументи за преразглеждане са безсмислени от стопанско и правно гледище. (По повод възможните начини на приватизация, които не биха будили подозрение у партньори и публика – виж отделно поместените предложения).
Аналогично на приватизацията , в областта на социалната политиката и заетостта, всички дейности и програми на правителството вече будят подозрение. Вероятно това настроение ще се запази. Една нова коалиция ще трябва да изведе от употреба програмите за изкуствена заетост. И без друго, ако не му се пречи, частният сектор ще преизпълни и най-нескромните предизборни обещания в тази област. ( На тази тема също е посветен отделен анализ)
За да се спечели доверието на обществото, правителството може да се заеме с област на живота, която е сравнима по тежести с данъчното облагане – това са квази-данъците, т.е. задълженията на гражданите и фирмите, които изискват разходи на време и средства, макар и да не се отчитат официално. Подобряването на живота в тази област, т.е намаляването на времето, което гражданите харчат за работа с правителството, в общия случай не изисква нови инвестиции и пести обществени разходи. (Списъкът на тези ефективни политики е представен отделно.)
Неизбежната ограниченост на всеки мандат на изпълнителна власт, подкрепена от сегашния парламент, не позволява значителни реформи в пенсионното дело и здравеопазването. Онова, което може да бъде изпълнено в рамките на една година, е много съществено. Става дума за индивидуализиране на вноските в НОИ и НЗОК.
Един от основните проблеми на плаващите и крехки мнозинства и парламентите без ясна опозиция без два полюса, е управлението на парите на другите и на т.нар. държавна собственост и поръчки. Подобни ситуации възникват винаги в период на междувластие и бяха особено мащабни преди и след изборите от юни 1990, в началото на 90-те години на ХХ век и преди приемането от предишното правителство (1997-2001 г.) на за правилата за обществени поръчки, за достъп за обществена информация, за работа на администрацията и преди масовата употреба на Интернет и т.н. Сега въпросът с контрола на другарчетата по управление може да бъде решен много по-лесно, отколкото тогава.

Ролята на правилата

Очевидно мандатът и дневният ред на всяко едно сега излъчено правителство ще трябва да бъде относително подробно разписан от законодателното събрание. Традицията на последните петнадесет години познава всякакви прецеденти. Един от тях е опитът за “програмно правителство” от септември-октомври 1990. Друг прецедент е споразумението за съставяне на правителството на Димитър Попов (3 януари 1991.) Особен казус е Великото народно събрание от периода септември 1990 – март-април 1991: тогава то действаше в някакъв смисъл като конвент. Не на последно по значение място е споразумението между парламентарните партии от февруари 1997 (виж “Държавен вестник” от тази дата).

Някои от тези начинания са били повече или по-малко успешни, други – повече грешни, отколкото успешни. Нито едно от тях не е само едното или само другото.

Очевидно е, че може и трябва да се опита нов подобен ход. Основният проблем си остава такъв, какъвто е при всяко управление: ако хората свестни, те ще спазват правилата дори и да не са написани, ако не са – каквото и да им предпишеш, те няма да го спазват.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).