Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво да очакваме от икономическата политика до 2006 г.

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП) представи актуализиран вариант на "Национален план за икономическо развитие на Република България за периода 2000 - 2006 г." Това е документ, който съдържа очакванията на експертите на агенцията за икономическата динамика в България, както и общо определение за бъдещата държавна намеса в икономиката. (В интернет документът е достъпен тук.)

"Националният план за развитие" може да бъде използван основно за две неща. Първо, запълване на някои от празнините в макроикономическата картина в България, "сверяване на часовниците" с очакванията на икономистите от АИАП. В това отношение можем да препоръчаме анализа на динамиката на цените, както и анализа на пазара на труда.

Второ, може да се оформят очаквания за икономическата политика в България в средносрочен план. Тъй като АИАП предоставя аналитична и изследователска подкрепа на правителството, "Националният план за развитие" е и аргументация на държавната интервенция в икономиката. Той описва общите измеренията на бъдещата икономическа политика. В тази връзка, ето какво можем да очакваме.

Държавата ще продължи с прекомерната намеса в стопанството и личните дела на гражданите. Основата на това е вярата на хората от администрацията, че те имат мандат да "развиват икономиката". Основата на това социалното планиране се бетонира и от убеждението на правителството, че знае по-добре от гражданите как трябва да се изхарчат техните пари, къде да инвестират и как да използват труда си.

Както експлицитно е казано в "Националния план за развитие", държавната намеса в стопанството ще бъде в "пет приоритетни области на развитие:

" повишаване на конкурентоспособността на българската икономика;

" подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда;

" развитие на човешките ресурси;

" балансирано и устойчиво регионално развитие;

" развитие на земеделието и селските райони."

Няма ясна дефиниция на "конкурентност", когато става дума за национална икономика. (Доколкото ни е известно, конкуренти могат да бъдат индивиди или фирми, но не и икономики или нации.) "Повишаване на конкурентоспособността" ще е добро оправдание за привилегирована позиция за избрани компании и добре организирани групи производители. Разбира се има и друга възможност за тълкуване на този приоритет - създаване на рамка от правила, в която конкуренцията непрекъснато селектира най-добрите - но ако това е така, защо е необходим "национален план" за българската икономика?

Развитието на земеделските и селски райони е доказателство, че става дума за социално-инженерно разбиране за ролята на държавата в стопанството. Развитието на дадени региони и сектори с помощта на държавата означава: (1) привилегия за някои и всички последици от това, (2) развитие на сектори, които в свободния пазар не биха могли да задържат ресурсите, които непрекъснато са привличани от по-производителни начинания. Балансираното и устойчиво регионално развитие е част от същата матрица на мислене и правителствено действие.

Достатъчно опасно (ако изграждането на свят от роман на Оруел е опасно) звучи обещанието за държавно развитие на човешките ресурси. Хората ще продължават да са богатството на България в смисъл, че правителството е собственик на българите. Неприкосновеността на личните дела на гражданите, тяхната собственост и стопанска свобода ще останат принципи, които могат да бъдат нарушавани в името на социалното програмиране. Оставаме песимисти за дългосрочното икономическо развитие на България.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!