Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво да (не) се прави с бюджетите на общините?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Последните две седмици бяха наситени с идеи за промяна във финансирането на общините, като, както винаги в подобни ситуации, поводът беше протест на кметове. Икономическата теория обикновено казва, че решенията се взимат най-добре тогава, когато взимащият решението получава ползите и понася разходите от избора си; в контекста на данъчното облагане и публичните финанси изобщо, може да се твърди, че общината би облагала с данък и харчила парите на данъкоплатците по-ефективно и благоразумно от централното правителство.

В предстоящия дебат по идеите на правителството бизнес-общността би следвало да има предвид поне следното:

1/ Като една от основните цели на фискалната децентрализация се определя възможността на общините да събират повече средства. Това, с други думи, означава увеличаване на данъчната тежест. Децентрализацията означава намаляване на приходите и разходите на централните бюджети, и съответно извършване на същите дейности от общините. Ако всъщност следваме икономическата логика, фискалната децентрализация би трябвало дори да намали общите публични разходи при увеличена ефективност.

2/ Промяна в приходите на общините е неразумна без промяна в разходите. В момента общините предимно преразпределят средства от централния бюджет за дейности, възложени им от централното правителство - образование, здравеопазване, социално подпомагане. Начинът на извършването и размерът на финансирането на тези дейности се определят на национално ниво и общините нямат особена гъвкавост, така че да адаптират приходите и разходите към конкретните местни условия.

3/ В сегашното деление "републикански-местни" данъци като "местни" се разбират тези върху имуществата. Обяснението на това е, че общините оказват публични услуги, свързани с благоустройството на териториите - улици, осветление и т.н. - и те най-пряко се потребяват от живеещите на дадено място. Затова основна идея продължава да бъде промяна на конституцията, която да разреши на общините да определят размера на точно тези данъци. Подобна промяна създава две опасности. Първо, данъкоплатците биха приели подобно диференциране на данъците, ако има ясно видима промяна в качеството и количеството на насрещно предоставените услуги; общинските администрации обаче са основно загрижени да увеличат доходите на служителите, както се вижда от повечето протести. Второ, за да има условия за конкуренция между общините, данъкоплатците трябва да имат възможност да избират. Ако се допусне общините да решават как да облагат недвижимите имоти, данъкоплатците не могат просто да преместят сградата в друга община с по-нисък данък. Така няма пречка пред общината да се опита да обложи тези, които са се установили на територията й.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!