Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Каква ще бъде стопанската политика след изборите*

16.12.2006
Оцени тази статия:

След като резултатите от изборите вече са ясни пред бъдещото правителство стои въпросът за това каква ще бъде стопанската му политика по време на управлението и дали тя ще допринесе за по-голяма стабилност и съответно за по-високи доходи на българските граждани.

Това, което е характерно за ситуацията в началото на мандата е, че бъдещото правителство ще наследи една ситуация на стабилност и умерен икономически растеж. България все още е една от най-бедните страни според доходите на човек от населението, но ситуацията е коренно различна от тази през 1997 г. например и по-добра от 2001 г. Следователно първата цел на бъдещото правителство ще бъде поне да запази настоящите темпове на развитие. Според последните налични данни за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2005 г. реалният растеж е 6%, което означава, че икономиката все пак е набрала известна инерция. Въпросът е как да бъде запазена тази инерция и може ли това постижение дори да бъде подобрено.

Все още не е ясно кои ще са членовете на новото правителство, но в него със сигурност ще участва поне една от т. нар. центристки партии, които управляваха досега. Тоест бихме могли да очакваме до голяма степен продължение на досегашната политика като, разбира се, ще има известни изменения в зависимост от коалицията, която ще бъде съставена. Най-вероятният изход от ситуацията е едно ляво-центристко правителство (Коалиция за България, Национално движение “Симеон Втори” и Движение за права и свободи) и в опита ми за анализ ще се водя именно от това предположение.

Ако допуснем, че бъдещата стопанска политика ще бъде някаква компилация от предложенията в предизборните програми на отделните леви и центристки партии можем да очакваме най-общо запазване на нивото на преразпределението на БВП през бюджета на сегашното му равнище или известно нарастване на това отношение. Трябва да имаме предвид, че поради изискванията на Европейския съюз всяка година се повишават акцизите, а следователно и базата за облагане с ДДС – тоест косвените данъци нарастват. Ако новото мнозинство действително покаже желание да запази нивото на преразпределение в порядъка на 40-42% от БВП, то трябва да намали преките данъци. Тук обаче, е възможно да възникне противоречие тъй като лявото виждане е, че данъците за богатите трябва да се увеличат, докато програмата на НДСВ предвижда понижение на облагането и оплоскостяване на скалата). Противоречия биха могли да се породят и за корпоративното облагане – тук е възможно да се приеме дългоочакваната нулева ставка по реинвестираната печалба, но тя трябва да бъде възможност за всички фирми, а не във вида предложен от Коалиция за България преди изборите като преференция само за някои. Що се отнася до ДДС - тук диференцираните ставки не трябва да бъдат приемани, тъй като ще усложнят значително администрирането на данъка и разходите по неговото събиране, ще създадат стимули за данъчни измами, а ефектът върху потребителите ще е минимален по отношение на понижение на цените на стоките и услугите.

Най-изкривяващият и съответно най-висок данък момента (42.7% от брутното възнаграждение), каквито на практика се явяват осигуровките, вероятно няма да бъде понижен, тъй като на практика единствено в програмата на НДСВ се предвижда минимална промяна. Коалиция за България предвижда увеличение на максималния осигурителен праг, което казано по друг начин означава повишаване на осигурителната тежест.

Цялостната данъчна политика естествено е трудно да бъде предвидена, но според посочените конкретни данъчни намерения не може да се очаква позитивна промяна, а дори напротив – крайният резултат ще бъде повишаване на данъчното-осигурителното бреме и следователно на бюджетните приходи като процент от БВП.

Разходната политика на правителството вероятно също ще бъде насочена към разширяване на ролята му в икономиката. Коалиция за България вероятно ще има водеща роля в управлението, което ни подсказва, че те ще искат да изпълнят обещанията си за по-големи разходи. НДСВ и ДПС не показаха, че имат желание да ограничат правителствените разходи, тъй като на практика ги повишиха по време на мандата си. Тоест погледнато общо това означава, че е възможно възникване дори на дефицити в бюджета.

Следващата основна точка в стопанската програма на правителството е осигуряването на стабилни пари в страната. Тук в програмите на всички вероятни коалиционни партньори се предвижда запазване на валутния борд, което за момента звучи успокояващо.

Третото, на което трябва да се отдели внимание, са квази-данъчните разходи. Това са данъкът време, разходите за работа с правителството и тези за съобразяване със законодателството. Това, за съжаление не е толкова ясно за партиите. НДСВ направи опит да ограничи тези разходи, но не успя да се справи в голяма степен с тази задача. Затова тук са необходими наистина много усилия, тъй като според някои изследвания тези разходи са около ? от данъците. Вероятно тази политика ще бъде продължена и от новото правителство и няма да има значителна позитивна промяна.

Следващото предизвикателство е влизането в Европейския съюз. То налага някои спешни промени в законодателството в други области, което обаче, може да отклони вниманието от реформите в стопанския сектор. Влизането в ЕС наистина е важно за страната и вероятното му отлагане е реална възможност, която не трябва да се подценява. Крайният вариант е дори провал на присъединяването, което на практика не е предвидено от нито една партия. Това би могло да доведе до политическа криза. изходите от нея биха могли да са както положителни, така и отрицателни.

Друг проблем пред бъдещото правителство е, че съседните страни създават все по-благоприятна среда за бизнес. Това се случи в Румъния чрез намаление на данъчната тежест и въвеждането на 16% плосък данък, която освен това е и по-голяма като население от България и предлага повече възможности. Ако България не последва този позитивен пример, което за съжаление е твърде вероятно да се случи, ще бъде изправена пред непреодолима конкуренция и ще изостане.

Като обобщение на посочените аргументи можем да кажем, че България е изправена пред възможността не само да не запази сегашните темпове на стопански растеж, но и значително да го забави. Моментната ситуация на оживление в икономиката се дължи отчасти и на благоприятното въздействие на външни фактори, които не дават основа за висок и устойчив растеж. Това, което би осигурило значително подобряване на благосъстоянието, е политиката на разширяване на икономическата свобода чрез намаляване на ролята на държавата, понижаване на разходите за правене на бизнес и за съобразяване със законодателството, стабилните пари. така че ако правителството, независимо както е то, наистина желае да подобри живота на българските граждани, то трябва да положи максимални усилия в тази насока. В противен случай не можем да очакваме никаква съществена положителна промяна.

 

 

 

-------------------------------

* Статията е публикувана във вестник Дневник в рубриката Видимото и невидимото на 28 юни 2005 г.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).