Статии ISSN 1313 - 0544

Каква е личната полза на народните представители от „новия” проектозакон за лобизма?

Автор: Красен Станчев / 02.07.2008
Оцени тази статия:

Обстановката

През тази седмица започва нова офанзива за приемането на такъв закон.[1] Проектът е изваден от нафталина на предишни обсъждания. Промени по същество няма, освен имената на вносителите. Проектът за закон е все така безсмислен и вреден, както и през 2002 и 1999 г.

Изменена е обстановката: преди правителството чакаше доклад на ЕС за присъединяването на България към съюза, сега - за членството й в ЕС и грабенето на средства на данъкоплатци от други страни. Комисията на ЕС иска да бъде заблудена. Народните представители и правителството искат, както и в миналото, да помогнат на комисията да се самозаблуди.

Защо безсмислен и вреден законопроект, отложен поради тези му качества, се появява отново в дневния ред? За да отговоря на този въпрос, ще се опитам да въведа читателя в не съвсем сложното мислене на народни представители и висши държавни администратори за личната им полза от такъв закон.

Обстановката ги принуждава да правят нещо против т. нар. корупция. Ако се приеме закон, дори сега разследваните за корупция ще могат да кажат: „нямаше правила, действахме в името на общото благо и не знаехме, че сме повлияни". Преди подобни вредни закони се предлагаха и приемаха само в отделни страни - например законът за лобирането на Полша. Сега опити в тази насока прави и Европейският парламент. Удобно е да се позовеш на „европейски практики".

 

Действителните намерения - ограничаване на демокрацията

Основната идея на проектозакона е да защити народните избраници от техните избиратели. Това теоретически може да стане само като се ограничи демокрацията. В проектозакона за лобирането това става като

  • се обявява за лобизъм изказването на аргументирани мнения по повод законодателството и политиката,
  • се създават пречки пред изявата на такива мнения,
  • определят се онези, които могат да изказват желани мнения,
  • се създаде процедура, която нахлупва тайнственост върху деянията на избраниците и която ги предпазва от наказание, ако бъдат разкрити в злоупотреба с обществено положение.

И настоящи, и бъдещи избраници биха били облагодетелствани от тези ограничения за сметка на избирателите. Маниерът, с който законопроектът въвежда тези процедури е комунистическо-правна класика: разрешено е само онова, което е изрично позволено. Той въвежда общи за всички забрана и пречки, а сетне се уговаря изричните изключения и разрешения.

 

„Говорете ми абстрактно, моля!"

„Лобистка дейност" е „контакт" със законодателната, изпълнителната и местните власти (и хората, които работят в тях) с цел допустимо от законите „въздействие при приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен и административен акт, както и за отхвърляне на проекти за такива" (чл. 3 от проектозакона).

Ако обаче всяко мнение се обяви за лобиране, това би напомняло на забраната на неправилни мнения от комунистическото минало (например чл. 273 от комунистическия наказателен кодекс). Затова съставителите на закона казват в чл. 5, ал. 2, че не е лобиране писането на молби и жалби, споделянето на мнение и информация от „общ характер" (т.е. която „не съдържа конкретни предложения") и участието в нарочно създадени работни групи. С други думи тези хора искат когато се говори с тях, да не им се казва какво трябва да правят. Например те биха приели да се хленчи абстрактно срещу данъците и правителствените разходи, но не и да им се казва какво точно трябва да изменят и подобрят.

 

Регистрация за лошите

Онези, които имат предложения и затова говорят конкретно са „лоши". За тях следва да се създадат пречки. Те са „лобисти". Те са разпределени (от чл. 4 от законопроекта) в четири категории: търговци, т.е. всички консултанти; организации с нестопанска цел - т.е. всички мозъчни тръстове; адвокати (т.е. онези, които тълкуват законите по занятие); лобистите по занятие.

Тези групи ще трябва да се регистрират да си обявят доходите, да разделят в тях онова, което е частно финансиране от публичното (всъщност държавното) такова и да обявяват с кого са се срещали и защо.

И от тези разпоредби се уговарят изрични изключения. Всъщност изключенията са посочване на онези, чиито мнения са един вид „добри", желателни.

 

Безопасните добри

В кръга на добрите попадат онези, чиято дейност не се смята за лобиране: синдикати и работодатели, адвокати (когато участват в съдебен процес), чиновници и организации на чиновници, неправителствени организации, работещи в обществена полза, политически партии и тяхна номенклатура, медии и представители на международни организации, чуждестранни политически партии и правителства.

Най-показателната категория са „юридическите лица с нестопанска цел - по повод изпълнението на проекти и инициативи, включващи предложения за усъвършенстване на законодателството, които се финансират от държавния бюджет, с безвъзмездна финансова помощ на ЕС или от други програми и конкурси, обявени от публични институции" (чл. 5, ал. 1, т. 4).  За тях е характерно, че: а) имат привилегии и финансиране със средства на данъкоплатците, б) най-вероятно не биха се изказали против ЕС или правителството (за да не загубят финансиране), в) регистърът на тези организации изглежда не актуализиран от 2004 г. Исторически организациите, финансирани от ЕС или правителството на България никога не са участвали в съществени реформи и никога не са оспорвали политиката на ЕС или на правителството. Колкото и очевидно несъстоятелни да са те.

Същото важи и за организациите на чиновниците. Мненията на представителите на чуждестранни организации винаги могат да се сметнат за такива от общ характер, а мнението на синдикати и работодатели се преодолява лесно, защото е по определение едностранчиво. Индивидуалните мнения и предложения за реформи, финансирани от собствени средства не са забранени. Пред тях са поставени изисквания и те попиват негативните алюзии на ширещото се разбиране за лобиране.

 

Неравенство пред законите и ползата за народните представители

Към онези, които се прилага определението за лобисти, се подхожда с презумпцията за виновност. Към народните избраници и техните назначенци - с презумпцията за невинност. Техните доходи и срещи, на практика цялото деловодство на законодателната и изпълнителните власти, не е подложено на изисквания за публичност.

Ако се прегледат докладите на Програма достъп до информация за прилагането на закона за достъп до обществена информация, ще се види, че основният мотив за отказ на достъп е защитата на интереси на търговци. Това ще рече, че властите в България работят за частен интерес. Иначе договорите за обществени поръчки не биха били фактическа тайна (в частта им незащитена специално от търговците - например поради патентни и други права).

Две от най-обемни политически решения от последните години - тези за АЕЦ Белене и магистрала „Тракия", взети поотделно, са скромни суми в сравнение с онова, което невинните лобирани избраници и назначенци преразпределят на година - над 20 милиарда лева годишно. Причината за лобирането са именно тези обеми, а не мобилизирането на малки групи за заграбването на малки части от тях. Замисълът на проектозакона е да придаде легитимност на съществуващата безотговорност.


 


[1] Такъв проект е внесен от депутата Бойко Великов (НДСВ) и други, вероятно в скоро време ще се проведе ритуално обсъждане.