Какво става с брашното и хляба?

През изминалата седмица се завъртяха различни репортажи, търсещи отговор на въпроса дали и евентуално кога поевтиняването на пшеницата ще се отрази върху цената на хляба. Като че ли надделя мнението, че този път хлябът няма да поевтинява. Полетяха обвинения в различни посоки за картелни споразумения и манипулиране на цените – картина, която се повтаря периодично, когато се наблюдават резки движения на цените в някоя посока.

Вече е ставало въпрос (виж тук), че преработвателният бранш следва с известно забавяне спада в цената на основната суровина, брашното, което в предходни години често пъти се е дължало на повишаването на други производствени разходи като енергоносители и работни заплати. През 2013 г. обаче цените на горивата не претърпяха шокови повишения, няма и натиск на пазара на труда за повишаване на работните заплати заради високата безработица. С други думи имаме основания да очакваме поевтиняване на хляба с оглед спада от близо 40% при цените на пшеницата. Кога евентуално би трябвало да се случи, с какъв процент и дали наистина всички фактори за поевтиняване са налице?

Цената на брашното вече започна низходящото си движение и през първата седмица на септември достигна 880 лв/тон в страната спрямо пика си от 990 лв. през декември 2012 г., по данни на комисията по стокови борси и тържища. При стабилизиране на цените на пшеницата, каквото вече се наблюдава, цената на брашното вероятно ще се понижи с допълнителни 3-4% и също ще се стабилизира. И така, какво би следвало да се случи с цената на хляба?

Брашното формира близо 49% от себестойността на хляба, така че при равни други условия може да се очаква приблизително 7% поевтиняване на хляба спрямо декември 2012 г. Кога ще случи обаче?

Данните за периода 2000-2012 г. показват два аналогични случая на спадове през 2004 г. и 2008 г., при които ефектът от поевтиняването на суровините се проявява при крайната цена на хляба през октомври.

Тук е мястото да се направи едно важно уточнение. Хлябът е чувствителна стока – ключова за нискодоходните групи като пенсионери и социално слаби и съответно атрактивна за политиците, които неведнъж са оказвали натиск върху производителите в години на покачване на цените на суровините. Последният опит от това естество беше през есента на миналата година, когато бившият министър на земеделието Мирослав Найденов поде инициатива за „замразяване” на цените на група хранителни стоки, сред които и хляба, и дори заплаши хранително-вкусовата промишленост с проверки на ДАНС.

Така или иначе хлябът е една от стоките, чиято цена абсорбира резки движения в цената на основната суровина (виж графиката). Това най-просто казано означава, че при шоков ръст на пшеницата хлябът също поскъпва, но по-слабо, а при рязък спад – поевтинява, но по-бавно и в по-малка степен. Съотношението между крайната цена на хляба и цената на пшеницата (за кг.) се движи между 2,8:1 и 7,1:1 (средно 4,3:1) през периода 2000-2012 г. По-плавното движение на цените на хляба в отговор на колебанията в цените на пшеницата се крие най-вече в дела на суровината в разходите за производство, който е под 50%. Въпросът обаче е дали цената на хляба е била подтискана изкуствено през последната близо една година и ще трябва ли евентуалните загуби да бъдат компенсирани при днешните евтини суровини?

Източник: МЗХ, собствени изчисления