Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво правят младите хора в Европа - учат, работят или нищо?

Автор: Николай Славков* / 19.08.2016
Оцени тази статия:

През изминалата седмица, в навечерието на Международния ден на младежта, Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, представи своите редовни данни за младежите в Общността.

Във възрастовия интервал 15-29 години попадат 90 милиона души или 17% от населението на ЕС. Не буди изненада фактът, че характерно за въпросния интервал е в първите години от него - 15-19, да преобладават младежите, които единствено се обучават, а в последните години от него - 25-29 - работещите младежи. По средата на интервала, където се намират младежите между 20 и 24-годишна възраст, е характерно работата и образованието да са разпределени сравнително по равно.

Друга характерна черта за интервала е, че с увеличаване на възрастта се увеличава и делът на младите хора, които нито са в трудова заетост, нито са в образование или обучение - т.нар. NEETs[1]. Процентът скача почти три пъти, от 6,3% при най-младите до 17,3% при младежите в интервала 20-24 години, а в най-горния възрастов интервал - 25-29, нараства до почти 20%. 

Разпределение на младежите в ЕС по образование и заетост, %

Източник: Евростат

Изследването на Евростат се фокусира върху средната възрастова група 20-24 г., съставена от почти 5 милиона младежи от ЕС през 2015 г. При нея най-висок дял от нищо неправещите младежи има в Италия и Гърция, съответно 31,1% и 26,1%, или повече от всеки четвърти в тези страни. Повече от всеки пети пък е в тази ситуация в Хърватия, Румъния, България, Испания и Кипър. Обратното, с най-нисък процент са Холандия (7,2%) и Люксембург (8,8%), следвани от Германия, Дания и Швеция (и трите с по 9,3%), Малта и Австрия (с по 9,8%) и Чехия (10,8%).

Интересно е и динамиката на данните и как те се променят спрямо 2006 г. Въпреки че делът на младите хора между 20 и 24 години, които нито работят, нито учат или се обучават, остава стабилен  между 2006  и 2015 г., важни промени настъпват в страните членки, като в 10 от тях се наблюдава намаление, а в останалите 18 - увеличение.

Прави впечатление, че сред 18-е страни с най-голямо влошаване на показателя NEETs са страните, които пострадаха най-силно от кризата в Европа. Той се е увеличил с най-много в Италия ( 9,5 процентни пункта), Гърция (9,3 пр.п.), Испания (9 пр.п.), Кипър (8,5пр.п.) и Ирландия (7,8 пр.п.). Със сравнително по-малко, или с между 4 и 5 процентни пункта, е ръстът в Хърватия, Румъния, Португалия, Великобритания, Дания и Финландия. 

С най-добри показатели, т.е. страните, в които намалява делът на NEETs, при това с най-бърз темп, са Германия и България. Но докато за Германия може да се каже, че спадът от 5,9 пр. п. им е помогнал да са сред страните с най-нисък брой на нищо неправещите младежи, то за България техният спад от 5,5 пр.п. просто е "отлепил" страната от дъното, което е заемала през 2006 г. Тогава България оглавява класацията с почти 30% младежи, които не са нито работещи, нито учащи или обучаващи се, което е било близо двойно над тогавашното средно за Общността.

Структура на образованието и заетостта сред младите хора на възраст 20-24 г. в ЕС и България, %

 

2006

2015

Само образование

Образование и заетост

Само заетост

NEETs

Само образование

Образование и заетост

Само заетост

NEETs

ЕС

29,7

15,4

38,1

16,3

33,0

16,9

32,6

17,3

България

26,0

6,4

38,3

29,3

42,1

6,9

27,0

24,0

 

Тази позитивна тенденция за България се дължи най-вече на нарастването с повече от 60% на младежите, които са единствено в образование, през 2015 г. спрямо 2006 г., при нарастване за ЕС от  малко над 11%. Паралелно с това тези, които само работят, спада сериозно. Т.е. данните показват ясно предпочитание за образование пред заетост и, може би, следване на народната мъдрост „Учи, за да не работиш”. Предвид широко критикуваната от работодателите липса на практически знания и умения сред завършващите младежи, минималното нарастване на дела на тези, които едновременно учат и работят (от 6,4% на 6,9%), е повече от разочароващо.

Данните на Евростат по региони за страната са единствено за възрастовите интервали 15-24 и 18-24. Разглеждайки данните от динамиката за тези интервали може да се заключи, че единствено в Северозападния район на страната няма почти никаква разлика през годините и там дела на NEETs спрямо всички младежи е почти двойно по-висок от средното за страната. И при двата разглеждани възрастови интервала процентът е най-висок в Северозападния район, а промяната през годините там е минимална. Тези данни са показателни за тежкото състояние на пазара на труда в най-изостаналия български регион.

*авторът е стажант в ИПИ

 


[1] Младите хора в Европа, които не са в трудова заетост, образование или обучение (NEETs)