Какво печели данъкоплатецът от алтернативния бюджет на ИПИ и какво губи от реалния?*

Преди дни Институтът за пазарна икономика (ИПИ) за 11-та поредна година представи алтернативен бюджет на този, изготвян от правителството. Целта ни е да покажем, че е възможно бюджетът да подкрепя икономическия растеж, инвестициите и заетостта, вместо единствено да преразпределя парите на данъкоплатците и да преследва краткосрочни политически цели.

Алтернативният бюджет не се страхува да предлага смели реформи и показва как те биха могли да се случат в рамките на бюджетните ограничения. Не на последно място, алтернативният бюджет, за разлика от дефицитния бюджет на правителството, е балансиран и дори залага минимален излишък. Предимствата за гражданите и бизнеса от алтернативния бюджет са безспорни:

1/ На първо място, липсата на дефицит означава и липса на нов дълг, с който да се финансира този дефицит. Консолидираният бюджет на правителството залага дефицит от 1,472 млрд. лева или 1,8% от БВП, докато алтернативният на ИПИ завършва на излишък от 27 млн. лева. Всъщност правителственият бюджет за 6-та поредна година залага дефицит, което вече показва пристрастяване към дефицитното харчене и трупането на дълг. Ако се изпълни бюджетът на правителството, към края на 2014 година дългът ще нарасне 22,1% от БВП.  

Тук е мястото да се отбележи, че за малка и развиваща се страна като България, която от февруари се тресе от политическа криза, дълг от 22% изобщо не е нисък. И докато големи, развити страни могат да си позволят дълг от над 100% от БВП и да го рефинансират без проблем, страни като България могат лесно да бъдат изправени пред ситуация, в която пазарът снема доверието си от тях и цената, на която могат да се финансират, става непосилна. В тази връзка е особено показателен лошият пример на Румъния, която през март 2009 г. фактически фалира и прибягна до спешен спасителен заем от МВФ, СБ, ЕС и други международни финансови институции. Към края на 2009 г. държавният дълг на Румъния беше само 16% от БВП. Толкова за „ниския” ни  дълг и рисковете от неговото покачване.

Предвид факта, че фискалният резерв вече е сведен до минимум, а заложените приходи от приватизация са едва 151 млн. лева, над 1,3 млрд. лева от дефицита ще трябва да се финансират с нов дълг. Това означава, че рано или късно някой ще трябва да плати този дълг, и то с лихвите – а това са само и единствено данъкоплатците, били те сегашни или бъдещи.

2/ Алтернативният бюджет предлага премахване на неефективни данъци като данъка върху наследството и данъка върху доходите от лихви. Тези данъци носят ниски приходи в бюджета, които не оправдават разходите за тяхното прилагане. Предлагаме и понижаването на данъка върху едноличните търговци до 10% от сегашните 15% с цел постигането на равнопоставеност на данъчните субекти. Заедно с това, ако се премахне данъкът върху дивидентите, ще се даде глътка въздух на фирмите в трудната икономическа ситуация, в която се намираме от 2009 г. насам.

Тук трябва да се отбележи, че в България от 2008 г. насам не е намаляван или премахван нито един данък, като в същото време дори бяха въведени нови данъци като данъка върху застрахователните премии и данъка върху доходите от лихви. Крайно време е да се помисли как да се помогне на местния бизнес да оцелее в тази изключително тежка ситуация, а не как да се товари с допълнителни плащания, включително и по линия на постоянно растящите минимална заплата и минимални осигурителни прагове.

В същото време алтернативният бюджет предлага ограничаване на редица данъчни преференции, които само изкривяват данъчната среда и поставят някои данъчни субекти в по-изгодна позиция спрямо други. Такива преференции са облекченията за земеделци, ваучерите за храна, преференциалният ДДС за туризма. Не на последно място, предвид европейския ни ангажимент за покачване на акциза върху цигарите до 2018 г., предлагаме покачването да започне още от 2014 г. и да се движи по ясен график в следващите години. В противен случай, ако увеличението на акциза се отложи за последния момент, рискуваме шоково поскъпване на цигарите, бум на нелегалната търговия и загуба на приходи в бюджета, както това се случи през 2010 г.

Общият ефект от предложните данъчни промени в Алтернативния бюджет на ИПИ е положителен, тоест води до повече приходи в рамките на 100 млн. лв.

3/ В същото време алтернативният бюджет се стреми към оптимизация на бюджетните разходи, като залага 10% свиване на текущите разходи на администрацията, т.е. на разходите за заплати и текуща издръжка в публичния сектор. Единствено разходите за образование остават непроменени спрямо варианта на правителството за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства, където раздутият щат не е тайна за никого, и съкращаване на някои структури. Общият ефект от предложените съкращения е над 1 млрд. лв. по-малко разходи и една по-малка и ефективна администрация. Спестяването на този сериозен разход позволява избягването на дефицита и съответно – новия дълг, заложени в правителствения  проект.

4/ Алтернативния бюджет не отменя пенсионната реформа от 2013 г. и предвижда продължаване на повишаването на пенсионната възраст, което ще спести разходи за 46 млн. лева през 2014 г. Освен това предлага и възобновяване на постепенното прехвърляне на част от пенсионната вноска от държавната разходо-покривна система  към частни фондове така, както беше замислено с реформата от 1999 г. Засилване на ролята на личните пенсионни сметки ще даде стимули на работещите да се осигуряват на реално получаваните от тях доходи, тъй като във всеки един момент те ще могат да проверят колко точно са техните спестявания за пенсия. Освен това личните пенсионни сметки ще направят системата финансово устойчива в дългосрочен план, тъй като държавата ще плаща пенсиите само на тези, които по една или друга причина не са успели да се осигуряват за старост.  

5/ Реформа в здравната система също отдавна е наложителна, но правителственият бюджет не предвижда нейния старт през 2014 г. За разлика от него, алтернативният бюджет не се страхува да предложи началото на демонополизация на здравната каса и прехвърляне на част от здравната вноска към частен фонд. Това би дало началото на една смела реформа в здравната система с цел постигане на конкуренция между здравните фондове, по-силни стимули за плащане на здравни осигуровки, по-добро качество на здравните грижи и в крайна сметка – финансова устойчивост на системата. 

6/ Не на последно място, алтернативният бюджет предлага започването на процес на децентрализация на местните власти с преотстъпване на 1/5 от данъка върху доходите на физическите лица на местната администрация. По този начин местните власти ще имат директен финансов стимул да привличат инвестиции и да работят за създаването на заетост в своите територии. Преотстъпеният ресурс ще е равен на около 500 млн. лева, които ще могат да се използват от местните администрации за инвестиции в инфраструктура, благоустройство и социални грижи. 

Ако трябва да обобщим, алтернативния бюджет на ИПИ показва, че е възможно да се постигне балансиран бюджет и да не се взема нов дълг през 2014 г. Възможно е и да се премахнат някои нискоефективни данъци, като в същото време се даде глътка въздух на българските предприемачи и особено на малките и средни предприятия посредством намаляване на данъка върху едноличните търговци и данъка върху дивидентите. Възможно е да се започнат смели реформи за децентрализация на регионите и демонополизация на здравната каса, както и да се продължат пенсионните реформи от 1999 и 2013 г. Всичко това може лесно да се случи, ако се оптимизират разходите за издръжка на администрация и се ограничат някои от съществуващите данъчни преференции. Не звучи много трудно, нали?

*Статията е публикувана за първи път с известни съкращения във в. Труд на 12.11.2013 г.