Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво означава преходната 2014 г. за ОСП?

Автор: Николай Вълканов / 01.11.2013
Оцени тази статия:

На 23 октомври т.г. беше постигнато политическо споразумение относно преходните разпоредби по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2014 г. Промените от новия програмен период в схемата за директните плащания и програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще влязат в сила от 1 януари 2015 г. Все още не разполагаме с официален документ, но от информацията на Съвета могат да бъдат нахвърлени основните щрихи.

По отношение на директните плащания на площ ще важат старите правила за кандидатстване през 2014 г., а новите разпоредби като „зелените” плащания ще влязат в сила от 1 януари 2015 г. Съществува хипотеза „позеленяването” на субсидиите да бъде отложено дори за 2016 г., за да може да влязат в действие новите правила по ПРСР и да се избегне двойното подпомагане на едни и същи дейности.

От следващата година правителството ще може да се възползва от по-голямата гъвкавост между отделните стълбове на ОСП, предвидена в новия програмен период. Страната ни ще може да прехвърли по свое усмотрение до 15% от средствата по І стълб (директни плащания на площ) във ІІ стълб (ПРСР), или до 25% от ПРСР към ДП.

Допълнителното плащане за първите хектари изглежда ще може да се прилага от 2014 г., но тепърва предстои министерство на земеделието да реши дали ще се възползва от тази възможност и в каква степен (какъв ще бъде размерът на първите хектари, подлежащи на допълнително подпомагане).

Плащанията, обвързани с производството, могат да бъдат увеличени до 6,5% от националния таван при 3,5% в момента.

По отношение на ПРСР нови финансови ангажименти могатда бъдат поемани и през 2014 г., като в този обхват попадат мерките, свързани с плащанията за необлагодетелстваните райони, Натура 2000, агро-екологичните мерки, плащанията за хуманно отношение към животните, както и за горите. Към тези мерки ще бъде добавена и мярката за подпомагане на млади фермери, но що се отнася до инвестиционните мерки, обаче, яснота липсва.

Настоящата дефиниция за необлагодетелстван район ще продължи да действа и през следващата година.

Всички нови елементи, които могат да се използват през преходната 2014 г., са доброволни. Все пак, ако България иска да се възползва от възможността за повече гъвкавост между двата стълба, тя ще трябва да го заяви през 2014 г. Становището на ИПИ е, че ПРСР е по-добър инструмент за подпомагане на селското стопанство, ако трябва да се избира между него и директните плащания, заради проектния принцип и конкурентното начало. С оглед на това би било по-ползотворно, ако 15% от средствата за субсидии бъдат прехвърлени към развитие на селските райони.

Що се отнася до допълнителните плащания за първите хектари, решението за тях може да се взема година за година.

На 20 ноември трябва да стане финалното гласуване, с което да бъдат приети преходните разпоредби.

В допълнение, прилагаме графика с размера на директните плащания на хектар в периода 2014-2020 г. по държави:

 

Източник: http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/11/st12/st12734.en11.pdf 

Бележка: Изчисленията са базирани на допустимите за подпомагане площи към 2009 г. Хърватия не е включена, защото липсват данни за допустимите площи.

При разглеждането на графиката трябва да се има предвид, че сумите не са таваните за плащане към 2020 г., а осреднените за периода 2014-2020 г. Също така сумата от 218 евро на хектар за България не трябва да се тълкува като средна субсидия на хектар заради промяната в начина на разпределяне на директните плащания на базови, зелени, за млади фермери, за първи хектари, за обвързана подкрепа и т.н.