Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво ново от бюджетната прогноза на правителството?

Автор: Михаил Андреев / 21.04.2011
Оцени тази статия:

На своето заседание от 13 април 2011 МС одобри няколко стратегически документа, които ще служат за основа на бъдещата икономическа и по-специално фискална политика на правителството през следващите няколко години. Своеобразният пакет включва двата документа, които всяка държава членка на ЕС ежегодно подготвя – Национална програма за реформи и Конвергентна програма (последният се изисква само от страните извън еврозоната, докато останалите подготвят т.нар. стабилизационна програма). Другите два документа – средносрочна бюджетна прогноза и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг са част от бюджетната процедура. Важно е да се отбележи, че бюджетната процедура през настоящата година претърпя някои изменения по отношение на сроковете, което позволи постигането на повече консистентност на планираните икономически и фискални параметри заложени в отделните документи.

Общото послание гласи, че правителството се ангажира със спазването на разумна фискална политика в подкрепа на икономическия растеж, какъвто принцип следваше и предишният кабинет. Разликата е в това, че на настоящите управляващи се налага да коригират бюджетен дефицит до нива под изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Ето какви са някои от основните цели и мерки заложени в бюджетния план за периода 2012-2012.

Консолидация на бюджетната позиция – дефицитът по консолидираната фискална програма, изчислен по националната методология, следва да намалява през целия хоризонт на планиране, като достигне 0.5% от БВП през 2014. Най-голямото фискално усилие се планира за 2012, когато показателят трябва да се подобри с около 1 п.п. до дефицит от 1.5% от БВП. През всяка от следващите две години дефицитът ще се свива с 0.5 п.п. Същите цели са заложени в Конвергентната програма на правителството (2011-2014), където параметрите по изискване се представят на начислена основа, в съответствие с методологията на Европейската система от сметки (ЕСА 95). Интересен е фактът, че до сега България никога не е постигала един и същ бюджетен баланс изчислен и по двете методологии – национална (касова) и европейска (начислена), каквото сочат данните на МФ представени в изданието „Фискален обзор".

Не се предвиждат промени в данъчната политика, които да са насочени към повишаване на разполагаемия доход. Точно обратното ще се постигне с предвиденото хармонизиране на данъчното законодателство с изискванията на ЕС. Графикът предвижда двукратно повишаване на акциза върху газьола и керосина достигайки минималните за ЕС нива през 2013. От 2013 за първи път ще се въведе акциз върху природния газ използван като моторно гориво, а година по-късно и за отопление. Предложението за облагането на природния газ е мотивирано с догонване на нивата за ЕС. Това обаче не се потвърждава от директива 2003/96/EО, която дава право на страни с ниско потребление на природен газ, каквато е България, да прилагат нулева ставка на акциз върху природния газ за края на октомври 2013. Нещо повече, Европейската комисия наскоро представи предложение за имение на тази директива, регламентираща облагането на енергийните стоки. Предвижда се въвеждане на двукомпонентно облагане свързано с емисии на въглерод и облагане на потреблението. За всички страни от ЦИЕ в т.ч. и България е се дава възможност на преходен период до 2021 да прилагат първия компонент. Следва да видим как правителството ще транспонира и тези нови изисквания.

Като цяло косвените данъци ще запазят статута си на основен източник на приходи – 13.9% от БВП за 2012 (39% от общите приходи по КФП). Прогнозира се слабо понижение на това съотношение през следващите две години до 13.4% от БВП през 2014. Очевидно правителството залага на консервативна прогноза за приходите от ДДС и акцизи, независимо от очакването за ръст на икономиката в средносрочен план.

Не се предвижда повишаването на заплатите в публичния сектор през следващата година. Дали това ще се случи по този начин е друг въпрос. Досегашната практика – стачки-повишаване на заплатите действа безотказно, за съжаление без никакви условия за реформи. Индексация ще се прави през 2013 и 2014, съответно с 5 и 7% .

Правителството потвърждава намерението си да не понижава размера на социалните и здравно осигурителни вноски до края на мандата си, независимо от предизборните си обещания. Минималният и максимален размер на осигурителния доход също ще останат непроменени. Отново, намерение, което подлежи на голямо съмнение.

Запазването на разходите на ниво до 40% от БВП е един от ангажиментите заложен в бюджетния план. Публичните инвестиции ще са тези, с най-голям ръст. Измерени като дал от БВП те ще нарастват от 4.7% за 2011 на 6% и 6.3% през 2012 и 2013. Намалението им до 5% през 2014 е продиктувано от цялата условност на прогнозата за 2014, когато влиза в сила новата седемгодишна финансова перспектива на ЕС. По-подобен начин са планирани и средствата за субсидии, което отразява очакванията на правителство за значително нарастване в усвояването на средствата от ЕС. Като цяло зависимостта на бюджета от този на ЕС ще става все по-голяма, което налага още по-големи усилия при управлението на тези средства.

Финансирането на бюджетния дефицит през 2011 ще се прави приоритетно чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар, което ще изисква сериозен интерес от страна на инвеститорите. Предвидената възможност за емисия на дълг на международните пазари до 1 млрд. евро се отлага за 2012.