Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво ни подсказват икономическите центрове в България

Автор: Явор Алексиев / 19.01.2018
Оцени тази статия:

След дългогодишен систематичен анализ на българските области, ИПИ предприе следващата стъпка и пренесе усилията си на общинско ниво. Изследването „Икономическите центрове в България” повдига редица въпроси, чиито отговор трябва да бъде намерен във възможно най-кратки срокове, за да може понятието „регионална политика” да бъде изпълнено с повече функционален смисъл.

Какво са икономическите центрове?

Като „икономически центрове” анализът на ИПИ определя водещите в икономическо отношение общини (ядра) в страната и техните прилежащи периферии. Значимостта на тези центрове за развитието на икономиката на страната е безспорно. Въпреки че заемат едва 36% от територията, те съсредоточават близо 75% от работещите лица и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и над 80% от чуждестранните инвестиции и общата произведена продукция.

Графика 1: Значимост на икономическите центрове за националната икономика

 

 

 

 

 

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Важно е да отбележим, че тази карта по никакъв начин не изчерпва икономически „живите” райони на страната. При малко по-либерални критерии на подбор центровете щяха да бъдат повече, но фокусът щеше за се размие без да е налице достатъчно убедителна от изследователска гледна точка обосновка за това. Обособените от нас като „икономически ядра” общини отговарят на поне два от следните три критерия:

  • нареждат се сред тези, в които произведената продукция е най-висока (всички без Сопот);
  • нареждат се сред най-привлекателните за работници от съседни общини, разгледано през призмата на ежедневната трудова миграция (на този критерий не отговарят само 5 от включените ядра, между които вторичните - Перник и Девня);
  • отличават се с висока гъстота на наетите спрямо територията на общината (тук изключенията са 7, но пък всички те покриват останалите два критерия);

Някои добре представящи се в икономическо отношение общини, дори по-малки такива (като курортните Банско и Несебър), са изключени от обхвата на изследването, тъй като не отговарят на повече от един от посочените критерии.

Заключения от анализа

Заключенията, които можем да направим, са много, но само шепа от тях могат да послужат като отправна точка за правене на политики:

  •  Очевидно е, че текущото административно-териториално деление на страната е далеч от оптимално. Все по-малките общини стават все повече, като броят на тези, които не отговарят на прага за брой население, расте. Ограниченият човешки и финансов ресурс обрича редица местни власти да бъдат просто наблюдатели на процесите, протичащи на тяхна територия. България има нужда от по-малко на брой териториално-административни единици, които да отразяват по-добре реалните социални и икономически процеси в страната.
  •  Проблемът с липсата на достатъчно собствени средства е огромен, което през последните години доведе до състезание към по-високи местни данъци. Въпреки това дори ясно осъзнати на местно ниво проблеми често не могат да бъдат разрешени заради липсата на собствени ресурси. Приходите на местните власти у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към БВП.
  •  Най-добрият начин за преодоляването на пропастта между данъчното облагане и политическото представителство на местно ниво е прехвърлянето на постъпленията от данък общ доход обратно към общините на принципа „парите следват личната карта”. Прехвърлянето само на 2 процентни пункта от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. Тази реформа ще създаде възможности както за покриване на стари задължения, така и за нови капиталови разходи, като в същото време ще провокира местните власти да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.
  •  Няма как анализ, базиращ се на данните за ежедневната трудова миграция, да не изведе развитието на инфраструктурата като водещ приоритет. Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма как да очакваме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км. от дома си. Въпреки относителния напредък през последното десетилетие, още много има да се желае както по линия на цялостното инфраструктурно развитие на Северна България, така и по отношение на свързаността с южната част на страната, като тук визираме в частност тунелът под Шипка и АМ „Черно море”.

Ключов остава въпросът за наличието на политическа воля и още по-важно - осъзнат обществен интерес. Реформата в административно-териториалното деление трябва да надмогне политическите интереси, а финансовата децентрализация да се случи за сметка, а не в допълнение на съществуващата данъчна тежест към централната власт.

Реален напредък ще постигнем само когато протичащите процеси на местно ниво станат определящ фактор за финансовото  благополучие на българските региони и техните граждани. Тогава и от местната демокрация ще има смисъл, а тя върви ръка за ръка с нещо отдавна изгубено у нас – местната идентичност.