Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво и колко внасяме от САЩ и кой печели

Автор: Зорница Славова / 06.02.2015
Оцени тази статия:

В контекста на преговорите по Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции, неотдавна разгледахме износа на България за САЩ, като развенчахме няколко разпространени мита около неговата конкурентоспособност и потенциалните ефекти от премахването на тарифните бариери пред него (виж тук). За да е по пълна картината, обаче, е време да обърнем внимание и на вноса на България от САЩ.

През 2013 г. България е внесла американски стоки на стойност над 262 млн. щатски долара, което представлява близо 1% от общия внос. Въпреки че по време на кризата стойността на вноса от САЩ се свива с 8%, през 2013 г. периода 2012-2013 г. той се възстановява и нараства с 18% спрямо стойността си през 2012 година. Обемът на износа на България за презокеанската страна продължава да е по-голям и през 2013 г. е над един път и половина повече от вноса, но САЩ затвърждава позицията си и е 23-тият по големина вносител в България и 7-мият сред т.нар. трети страни, т.е. тези, които не са членки на ЕС.

Данните за вноса на продукти от САЩ през 2013 г. показват, че той е концентриран в няколко основни групи продукти. 14 от общо 99-те групи продукти по Комбинираната номенклатура формират над 80% от вноса, а първите три – над 50%.

Най-висок дял от вноса от САЩ заема групата на „електрическо и електронно оборудване” на стойност 58,2 млн. долара през 2013 г., следвана от „машини, атомни реактори, бойлери и др.” (53,6 млн. долара) и „минерални горива и масла” (29,5 млн. долара). При две от групите се забелязва ръст за периода 2009-2013 г., а при всички групи продукти се наблюдава ръст през 2013 година. До третото тримесечие на 2014 г. България е внесла продукти на стойност над 300 млн. долара, което е повече от вноса през цялата 2013 г., така че очакванията са, че и през 2014 г. вносът   е запазил възходящия си тренд.

Дори по време на световната криза някои групи продукти продължават да бележат забележителен ръст. Така например, вносът на дрехи „втора ръка”, ензими, сглобяеми конструкции и непреработен тютюн нарастват с около и над една трета за периода 2009-2013 година.

Митата върху вносните стоки са една от сериозните пречки пред свободната търговия, достъпа до пазара и възможността за избор на потребителите измежду повече продукти с различни характеристики и различни цени. Високите мита от една страна са бариера пред търгуващите страни, а от друга – фактор за оскъпяване и ограничаване на потребителите и предприятията (когато приемащата страна внася производствени ресурси, а не готови продукти). Данните за външната търговия показват, че от общо 100 групи продукти, които България внася от САЩ, само 8 са с нулево мито. В същото време митата върху други групи продукти (млечни продукти, яйца, мед, месо, захар) са от порядъка на 40-50%.

При продуктите с най-голям обем на вноса митата варират от 0% (полупроводници, нефтен кокс, фъстъци) до 10% за автомобилните превозни средства. При повечето от останалите стоки с най-голям дял от вноса митата са сравнително високи, а при някои дори надхвърлят 5% - непреработен тютюн (8,7%), хранителни продукти (8,7%), поливинилхлорид (6,5%), употребявани облекла (5,3%).

Планираното премахване (или силно редуциране) на митата чрез Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции ще засегне над 40% от вноса на основните продукти, които се внасят директно от САЩ.

Основната група печеливши от премахването/намаляването на митата на вносните стоки са именно потребителите.

От една страна, всяко ограничаване на търговията концентрира ползи във фирмите от защитените индустрии за сметка на всички потребители. Протекционизмът по своята същност е политика на субсидиране от страна на държавата на определени пазарни участници, негативите от което поемат потребителите. От друга страна, засилването на конкуренцията на вътрешните пазари пречи на създаването на монополи, понижава цените и разширява избора на потребителите. Според Робърт Гилпин[1] световната търговия максимизира избора на потребителите, намалява цените и в същото време подпомага ефективното използване на оскъдните ресурси. В същото време отворените икономики спомагат за увеличаването на благоденствието на гражданите си и чрез разпространението на технологии и ноу-хау, което позволява развиващите се страни да настигат напредналите.

Допълнително, трябва да се вземе предвид ефектът от намаляването на митата при вноса на американски стоки в ЕС, защото американски производители участват в т. нар. вериги на предлагането, при което ресурси и компоненти от САЩ се внасят от европейски производители, а след това готовата продукция се продава и в България. Освобождаването на стоките от трети страни от мита ще увеличи потока от разнообразни продукти, което ще доведе до по-голям избор за потребителите и по-ниски цени (от една страна заради нулевото мито, а от друга заради по-голямата конкуренция). С глобализацията на икономиката, голяма част от стоките вече не се произвеждат изцяло в една държава, което прави свободната търговия един от най-важните фактори за икономически растеж, създаване на работни места и благоденствие за гражданите. През последните години две трети от вноса в ЕС са суровини, междинни стоки и компоненти, необходими на производителите в ЕС. Европейската комисия[2] подчертава, че ограничаването на движението на стоки или повишаването на разходите за вноса би довело до увеличаване на разходите и намаляване на конкурентоспособността както в Съюза, така и в чужбина. Нещо повече, данните на ЕС за страните от ЕС показват, че увеличение на отвореността на икономиката с 1% води до повишение на производителността на труда с 0,6% през следващата година.

В крайна сметка свободната търговия и премахването на изкуствените бариери пред вноса и износа (мита и/или нетарифни ограничения) водят до огромни ползи както за икономиките като цяло, така и за потребителите на всяка свободнотъргуема стока.

 

 

 

Стойност на вноса (хил. долари), 2013

Годишен ръст,

2009-2013, %

Дял в общия внос на България от САЩ, 2013, %

Общ износ

262 277 

-8 

100,0%

Електрическо, електронно оборудване

58 198

5

22,2%

Машини, атомни реактори, бойлери и др.

53 624

-10

20,4%

Минерални горива, масла, дестилирани продукти

29 534

4

11,3%

Оптическа, фото, техническа, медицинска апаратура

22 852

-9

8,7%

Тютюн и преработени тютюневи продукти

7 996

32

3,0%

Пластмаси и пластмасови изделия

6 952

6

2,7%

Самолети, сателити и части за тях

6 479

-6

2,5%

Мебели, осветителни тела и др.

5 541

32

2,1%

Модифицирано нишесте, скорбяла, ензими

5 464

35

2,1%

Автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипеди и техните части

5 412

-42

2,1%

Разни видове хранителни продукти

4 699

8

1,8%

Плодове, цитрусови и пъпешови кори

3 708

10

1,4%

Други конфекционирани текстилни артикули, асортименти и парцали

3 044

44

1,2%

Маслодайни семена, зърно, семена, плодове

2 979

-29

1,1%

Източник: Trade Map

 

 

Стойност на вноса (хил. долари)

Мито (%)

Електрическо, електронно оборудване

58 198

1,9

 -  Полупроводникови елементи

18 790

0

 - Апарати за приемане, преобразуване, предаване или регенериране на глас, образ или на други данни

6 728

0

Машини, атомни реактори, бойлери и др.

53 624

1,3

 - Входни или изходни единици, можещи да съдържат в един и същи корпус запаметяващи единици

3 835

0

Минерални горива, масла, дестилирани продукти

29 534

0,4

 - Некалциниран нефтен кокс

29 477

0

Оптическа, фото, техническа, медицинска апаратура

22 852

1,3

 - Инструменти и апарати за физични или химични анализи

3 010

0,4

Тютюн и преработени тютюневи продукти

7 996

29,2

 - Непреработени тютюни, частично или изцяло очистени от твърдите жилки

7 990

8,7

Пластмаси и пластмасови изделия

6 952

6,2

 - Поли(винилхлорид), в първични форми, несмесен с други вещества

4 116

6,5

Самолети, сателити и части за тях

6 479

1,5

 - Части за самолети

5 694

1,6

Мебели, осветителни тела и др.

5 541

1,5

 - Сглобяеми конструкции

3 794

2,7

Модифицирано нишесте, скорбяла, ензими

5 464

7,2

 - Ензими

5 054

3,2

Автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипеди и техните части

5 412

8,6

 - Автомобилни превозни средства

3 335

10

Разни видове хранителни продукти

4 699

9,5

 - Хранителни продукти

3 482

8,7

Плодове, цитрусови и пъпешови кори

3 708

10

 - Бадеми

3 373

1,8

Други конфекционирани текстилни артикули, асортименти и парцали

3 044

10,5

 - Употребявани облекла и други употребявани изделия от текстил

2 312

5,3

Маслодайни семена, зърно, семена, плодове

2 979

0,4

 - Фъстъци непечени

2 476

0

Източник: Trade Map

 


[1] Гилпин, Робърт, „Глобалната политикономия”, 2003

[2] ЕК, „Политиките на Европейския съюз: Търговия”, 2014