Какво е центърът на София – хранителна пустиня или хранително блато?

Какво е центърът на София – хранителна пустиня[1] или хранително блато[2]?

През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Първите единадесет истории можете за видите тук. Сега продължаваме с нови истории, които са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.

 Недомислена наредба ограничава продажбата на плодове, зеленчуци и цветя на открито

В края на декември миналата година ООН обяви 2021-а за международна година на плодовете и зеленчуците. Целта е да има повече информация за ползите от консумацията им за здравето и храненето, да се повишат усилията за устойчиво увеличаване на производството. Предлаганата видимост на плодовете и зеленчуците, както и признаването от международните органи на ролята, която те играят за здравето, са уникална възможност за сектора, се казва в решението на организацията.

Едва ли мнозина в България знаят за това. Особено ако се разходят из центъра на София. Тук няма дори и най-малък признак за “видимост”, малко са щандовете на открито.

Столичните хали, прекрасна историческа сграда, която привлича вниманието на чужденците, са пусти. Много от щандовете са затворени. Няма нито един, който да предлага плодове и зеленчуци. Само някъде в градинката пред НДК има фермерски биопазар, сега възроден и с намерение да е там два пъти в месеца. Но на около дузината сергии и тенти плодовете и зеленчуците също са кът.

Столичните Централни хали. В големите градове на Европа халите обикновено са и атракция, и място за представяне на местни продукти. В София са почти безлюдни.

След дълго търсене на място, един от фермерските пазари опитва ново начало в градинката пред НДК.

Оказва се, че центърът на София е хибрид от хранителна пустиня и хранително блато. В него има магазини, които предлагат определен набор от пресни продукти, но те се излагат единствено в затворени помещения.

Причината е една наредба на Столичния общински съвет. Нарича се Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи за рекламната дейност на територията на Столичната община. Съкратено – НПОРИМДЕРДТСО. С нея реално се забранява и поставянето на щандове на открито пред магазините в първа и втора зона на София, тоест в целия център на града. Глобите са сериозни – тръгват от 1000 лв. и стигат до няколко хиляди лева. Разрешени са само маси и тенти към тях на кафенета и ресторанти.

За монументално-декоративните елементи при ремонтите в центъра непрекъснато се спори и се оспорват, но че наредбата е в монументално противоречие с целите на здравословното хранене, е видимо.

Неслучайно срещу нея има съпротива, организирана е подписка, върви обществено обсъждане за отмяната й. В него, наред със сдружения на дребните търговци, се включиха и големите търговски вериги, членове на Сдружението за модерна търговия (СМТ). Макар да изглежда, че реално наредбата не ги засяга, това е продължение на тяхна обща политика.

Каузата – да се търгува свободно

“Това е кауза за нас. Първо – да може да се търгува свободно, защото това е ценност, зад която винаги сме заставали. Второ – да се стимулира потреблението на плодове и зеленчуци от населението е нещо, което също смятаме за изключително важно. Да се подобри храненето на хората, ако щете. Ако ние по някакъв начин демотивираме потреблението на плодове и зеленчуци, то в някакъв момент, по всяка вероятност, ще рефлектира негативно и върху големите магазини. Но в крайна сметка въпросът е принципен”, казва изпълнителният директор на СМТ Николай Вълканов.

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия

“Естественото място на плодовете и зеленчуците е отвън, на въздух. Тук става дума и за здравето на софиянци. Лесно може да се установи какви са продажбите, ако са изнесени плодовете и зеленчуците, и какви са вътре, където имаш и циркулация на въздуха, климатици, които обдухват и изсушават. Плодовете и зеленчуците са специфичен продукт. Като влезе вътре, трябва да се пакетира. Българинът не обича да купува пакетирани плодове и зеленчуци. Той иска да си ги избере. Продажбите моментално падат. А иначе реално оборотът на магазина е същият” допълва Митко Самоковски, управител и съсобственик на ПроМаркет.

Един от магазините на ПроМаркет в „забранената зона“. Плодовете и зеленчуците са разположени преди входа на магазина, но на ръба на тротоара.

Някои от магазините на веригата попадат в “забранената зона”. От години работят с общината как да излагат плодовете и зеленчуците пред магазините. Наредбата изисква да има типов проект, одобрен от главния архитект. И това е направено, казва Самоковски и показва разработения от голямо архитектурно студио за ритейл проектиране вариант. В последния момент плодовете и зеленчуците отпаднали от първа и втора зона. На мен лично не ми е известна забрана в Европа за такова нещо. Да не говорим за средиземноморските страни, добавя той. Дава пример и с реконструкциите на пазарите, където предлагането също е намалено.

В неделния ден пред един от тези магазини има немалко хора, вероятно повече, отколкото в халите. Секторът с плодове и зеленчуци е изнесен преди вратите му, открит е, но навътре, част от общата площ, без да засяга и сантиметър от тротоара.

“Проблемът е по-скоро за гражданите, отколкото за бизнеса. По наши проучвания не по-малко от 1 милион килограма плодове и зеленчуци се губят месечно в София. Става дума за така наречените импулсни покупки. Зоната на входа и зоната на касите са онези места, където те най-често се случват. Когато се ограничи излагането на тези стоки, като ограничиш пазарите, примерно десерта плод се превръща в десерта вафла, кроасан. Оборотът на магазина си остава постоянен, но спадат продажбите на плодове и зеленчуци за сметка на нещо друго” обяснява Митко Самоковски.

“Няколко неща са важни от икономическа гледна точка. Едното е, че се ограничават по изкуствен начин продажбите на плодове и зеленчуци, защото наистина това е импулсна покупка и всички изследвания и в Европа, и в САЩ за продажбата на тези стоки сочат едно. Като видите череша, вие тогава си я купувате, иначе може и да не се сетите, че е сезона на черешите. А те са толкова красиви, червени, блестящи, че като ги види, на детето примерно веднага му се дояжда и вие му купувате. Когато те не са изложени на видимо място, автоматично потреблението спада. А това е проблем за здравето на хората, на софиянци” добавя Николай Вълканов.

Според него държавната политика от няколко години е да се подкрепя със субсидии производството на плодове и зеленчуци. Но по каква логика тогава столичната община ограничава продажбата им? Това реално не е проблем на която и да е от големите вериги. Но е проблем на малкия, на дребния фамилен бизнес в София. На теория той трябва да се стимулира. Най-малкото, защото дава живот на града. Плащат се данъци, плаща се тротоарно право, общо благосъстоянието на гражданите нараства. В същото време в София се ограничава, при това неаргументирано.

Изчистената визия срещу здравия разум

“Ако говорим за аргументи от страна на общината и на архитектите, голяма част от тях са чисто визуални. Има някаква концепция за визията на града и за централната му част. Тя включва примерно избора на определени цветове, в които да се решават инфраструктурата, публичните части. Но тази цялостна визия всъщност е за създаване на една много стерилна градска среда. Какъв е този град, в чийто център не можеш да видиш едно цвете на открито. Не можеш да видиш един портокал, или една череша. Гостите на града искат да видят и това. Как може да си представите, че ще отидете примерно в Атина, или в Мадрид, и няма да можете да си купите един плод или цвете”, казва Николай Вълканов.

“В тези решения няма реално смисъл. Може би има хора, които живеят в идеалния център и искат да си го направят като полузатворен комплекс. Да не им се шуми, да им е тихо. И обясняват как им се пречи да минават по тротоара. Но нали планът за изнасяне на плодовете и зеленчуците се съгласува с общината, какви отстояния трябва да има. Колкото пречат тези маси, или на ресторантите, колкото пречеха будките за вестници, толкова пречат и щандовете с плодове и зеленчуци. Ами, ако е толкова трагично, тогава трябва да забраним всичко” вълнува се Митко Самоковски.

С него и с Николай Вълканов разговаряме на маса на открито, неоградена, на тротоара пред кафене в модерна жилищна сграда. Наблизо има огромна тента, в която се продават биопродукти, но основно пакетирани. Отсреща е цветарски магазин, както и магазин на голяма верига, но те са затворени зад витрините си. Толкова.

Той дава пример и с пандемията, когато продажбите на плодове и зеленчуци в магазините им се увеличили в пъти. В същото време се сблъскват с нефункционални, несмислени, недообмислени решения.

Че е недообмислено и несмислено, не би трябвало дори да подлежи на обсъждане. Представете си едно дете от многото училища в центъра, което иска да си купи плод. Та нали трябва да притича през оживените улици, да влезе вътре в магазин, да се нареди на опашка… Няма как да стане. Остава вафлата от училищната лафка.

Има и друго, и това може да се види в много от градовете в Европа, особено на юг, както географски е и България. Там традицията на малките семейни магазини, на традиционните улични пазари, на щандовете с плодове и зеленчуци никога не е прекъсвана. В нея има нещо повече от избора на даден продукт – познаваш продавачите, вярваш им, установил си своеобразен социален контакт. Това е може би разликата между все по-налагащата се “изчистена визия” на центъра на столицата ни и здравия разум.

Опасността от ожесточаване на забраните

Тръгвайки за срещата с Николай Вълканов и Митко Самоковски, в един от по-крайните софийски квартали срещам група от 7-8 чужденци. Съдейки по солидната им екипировка и посоката им към най-близката спирка, са тръгнали на планински преход. Най-малкото момиченце в групата носи огромен пъпеш. На раницата на една от жените е прикрепена голяма кутия с череши. Съдейки по посоката, от която идват, току-що са минали през откритите щандове на един от кварталните магазини, където спокойно можеш да си избереш плодовете и зеленчуците.

“Не съм запознат в други градове в България да има такива ограничения. Но това ни е другото опасение, че, създавайки прецедент в центъра на София, той може да се разрасне в други части на столицата, а после в други градове. И тогава проблемът ще стане наистина национален” твърди Николай Вълканов.

„Администрацията съсипва дребните търговци с излишни изисквания. Всяко едно регулиране, рестрикции, администриране, в крайна сметка се отразява и на цените. Няма друга математика. На нас нищо по никакъв начин не ни пречи, много бихме се радвали, ако има дребна търговия в центъра на София, добавя той. И само споменава, че по логиката на градските управници скоро и масите по тротоарите може да бъдат забранени. И стерилността да стане пълна. Както вече се случи на площад “Славейков” и “Графа”, скоро и на “Шишман”.

От Сдружението за модерна търговия подготвят конкретни предложения към икономическата комисия в Столичния общински съвет за промяна в текста на наредбата. Търсят и  срещи с главния архитект, по възможност, за да се опитат да се убедят взаимно, че има решение на този казус без по никакъв начин да се уврежда идеята за визия на София.

Ако няма разбиране, ще се направи сериозен анализ на въздействието на наредбата, който да стане публичен и да се започне кампания в подкрепа на тази кауза.

“Когато видиш потенциално с колко може да се съкрати потреблението, с колко потенциално се ощетява малкия бизнес, ще има много конкретни предложения. Ние трябва да си стимулираме и потреблението, и производството, за да имаме здрава нация, здраво селско стопанство, да имаме потребление, да имаме износ”, казва Николай Вълканов.

[1] Терминът „хранителна пустиня“ (food desert) обозначава градски райони, в които достъпът до пресни продукти е ограничен. В повечето случаи причината е в доходите на домакинствата, когато те са преобладаващо с ниски доходи и пресните и здравословни храни на са по джоба им, съответно не се търсят. Втората причина за появяването на хранителни пустини са регулациите, които по различни причини забраняват, оскъпяват или обезсмислят предлагането на пресни продукти, което лишава живущите от достъп и се налага да пътуват, за да пазаруват.

[2] Терминът „хранително блато“ (food swap) обозначава район с висока плътност на заведения, продаващи висококалорична бърза и нездравословна храна.