Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Какво би направил Милтън Фридман срещу финансовата криза?”

27.07.2012
Оцени тази статия:

„Пазар, свобода и реформа”

 

„Пазар, свобода и реформа” е озаглавена антологията за Милтън Фридман, издадена съвсем наскоро от Жерар Бьокенкамп. В нея прочутият икономист и либералният мислител е представен кратко и прецизно, което я прави атрактивна и за „начинаещи”. По този повод сайтът „Freiheit.org” проведе интервю с Бьокенкамп.

 

Freiheit.org: За всички, които все още не са чували името Милтън Фридман. Кой е  той?

Жерар Бьокенкамп: Навярно Фридман, успоредно с Джон Мейнард Кейнс, е най-влиятелният икономист на 20-ти век. През 1976 г. Фридман получи Нобеловата награда за икономически науки. Основната му тема беше паричната политика. Той застъпваше становището, че инфлацията винаги се дължи на това, че в обръщение се пускат прекалено много пари. Поради това той препоръчваше на централните банки да се концентрират стриктно върху стабилността на паричната стойност и да контролират обема на пуснатите в обръщение пари (паричната маса).

Поради високите инфлационни проценти през седемдесетте години на 20-ти век препоръките му намираха все по-голям прием. Така например Бундесбанк още през 1974 г. премина към директно управление на паричната маса. Освен това той се застъпваше за утвърждаването на свободната пазарна икономика и беше съветник на министър-председателката Маргарет Тачър и на президента на САЩ Роналд Рейгън.

 

Freiheit.org: Какви мерки би препоръчал Фридман за преодоляването на финансовата криза в ЕС?

Жерар Бьокенкамп: Да се даде отговор, естествено, би било спекулация. Самият Фридман се отнасяше скептично към еврото. Той не вярваше в успеха на новата валута и предложи  своевременно да се помисли как в случай на криза дадена страна би могла да се откаже от еврото.

За разлика от други либерални икономисти като Фридрих Аугуст фон Хайек или Лудвиг фон Мизес впрочем, Фридман беше на мнение, че в кризисни времена паричната политика би могла да се либерализира. Но за него решаващо беше паричната политика да остане предвидима. По негова препоръка централните банки би трябвало да обявяват предварително за години напред своите цели относно паричната маса и след това да не се влияят от политиката. Така паричната политика би останала предвидима за пазарите и биха се предотвратявали панически реакции. По всяка вероятност той би подкрепил прилагането на национални дългови спирачки, а освен това би изискал и по-нататъшно либерализиране на трудовите пазари.

 

Freiheit.org: Ако теориите на Кейнс са претърпели провал, защо тогава в дискусията по финансовата криза те непрекъснато се лансират като решение?

Жерар Бьокенкамп: Мисля, че това се дължи на два фактора: на къса памет и на краткосрочно мислене в политиката. През осемдесетте и отчасти през деветдесетте години споменът за кризата от седемдесетте години все още беше налице сред меродавните политици.

Конюнктурните програми, каквито бяха фабрикувани например от Хелмут Шмит, тогава не постигнаха нищо. Те допринесоха значително за стартирането на задлъжнялостта на държавите, но въпреки това след половин десетилетие конюнктурна политика – началото на осемдесетте години – безработицата достигна рекордно ниво. Този опит днес не съществува. Но това, което още съществува, е обстоятелството, че като политик с краткосрочна политика на задлъжнялост можеш да се профилираш като „подбудител”. И днес Хелмут Шмит все още печели от този мит.

 

Freiheit.org: На едно място в книгата е цитиран Хелмут Шмит „По-добре 5 % инфлация, отколкото 5 % безработица”; как би опонирал Фридман на това изказване?

Жерар Бьокенкамп: Фридман би казал, че отдавна не съществува такава алтернатива. Чрез инфлация нивото на заетостта може да се подобри за кратко време, защото чрез инфлацията реалните възнаграждения спадат,  а с тях и производствените разходи, така, както го е предсказал Кейнс. Но след това профсъюзите започват да включват очакваното поскъпване в исканията си за повишаване на работните заплати. Който очаква пет процента инфлация, той ще постави искания за работни заплати, които превишават петте процента.

За постигането на същия ефект както досега, инфлацията отново трябва да бъде по-висока от постигнатите споразумения за работни заплати и така нещата ще продължат, докато инфлацията стане толкова висока, че паричната политика да натисне спирачката, за да не предизвика хиперинфлация. Тогава ще се стигне до положението инфлацията да изостане след искането за повишаване на работните заплати и реалните заплати изведнъж да нараснат драстично. Резултатът е масова безработица.

 

Freiheit.org: Неоспоримо е, че Фридман е бил виден икономист, но Вие непрекъснато го описвате и като либерален мислител. Кое го прави такъв?

Жерар Бьокенкамп: Фридман сам се е обявил за привърженик на либерализма и е бил за това, държавата да се концентрира върху основните си задачи. Като публицист и политически съветник той е давал практически политически отговори на актуални проблеми, съвместими с принципите на свободното общество.

Тук спада неговата пледоария за училищните ваучери, за премахването на митническите ограничения, за отмяна на принудителното лицензиране, за либерална политика за наркотиците и за въвеждане на отрицателен данък върху доходите, който да замени социалната помощ. Впрочем, последното под формата на либерален безусловен основен доход е намерило прием в програмната политика на либералите в Германия.

 Поради това Фридман спада не само към най-влиятелните икономисти, но със своите книги, филми и публични изяви и към най-успешните посланици на либерални идеи, на каквито е свидетел 20-ти век.

 

За издателя

Жерар Бьокенкамп е историк и работи като референт за принципи и изследвания към Либералния институт на Фондация „Фридрих Науман за свободата” в Потсдам. Той е защитил докторска титла по история на социалната, икономическата и финансовата политика във Федерална република Германия в периода 1969-1998 година и е публикувал множество статии на тема либерализъм, история на икономиката и  актуални събития.