Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво чакате – писмо или e-mail?

Автор: Явор Алексиев / 08.02.2013
Оцени тази статия:

Пазарът на пощенски услуги се променя, а националните оператори от цял свят изпитват все по-големи затруднения да приспособят бизнес модела си към новата реалност. Причината е, че въпреки успешната либерализация на сектора, регулацията на универсалната пощенска услуга (УПУ) до голяма степен остана в XX век. Най-просто казано в наши дни от пощенските оператори се очаква да гарантират готовност за събиране и доставка на писма, които никога не биват изпращани.

По този начин, в условията на засилваща се конкуренция и спадащо търсене на традиционни пощенски услуги, много държавни пощенски оператори функционират като уж самостоятелни предприятия с нормативно вменени социални функции и задължения. Резултатът са нарастващи загуби от предоставянето на услуги, които бързо губят вниманието на потребителите. С оглед на всичко това не е изненадващо, че от началото на 2013 г. много от предоставящите УПУ оператори по света се вдигнаха на своеобразен щурм срещу липсата на адекватна реакция от страна на регулаторите.

След три години, прекарани на ръба на финансовата пропаст, Американската пощенска служба (USPS) буквално отправи ултиматум към законодателите. На 6 февруари 2013 г. директорът на USPS Патрик Донахоу заяви, че компанията ще спре да доставя писмовни пратки в събота, независимо дали Конгресът е съгласен или не. Посланието на Донахоу в едно изречение изглежда така: „Трябва да направим това; в противен случай ще унищожим компанията. Не взимаме пари от данъци. Не искаме пари от данъци.” С това решение беше сложен краят на една 150-годишна американска традиция на доставка на писма, каталози и брошури в събота.

Заради бавната реакция на Конгреса USPS достигнаха предела от 15 млрд. долара заем от държавата, който им се полага, а в един момент през изминалата 2012 г. компанията разполагаше с достатъчно налични средства, за да покрие едва 4 дни от дейността си. Интересно е, че според проведените социологически проучвания 80% от американците подкрепят идеята на Донахау.

По сходен начин националният пощенски оператор на Нова Зеландия (който по подобие на „Български пощи” е изцяло държавен) сам направи предложение дните за задължително събиране и доставяне на пощата да бъдат съкратени от шест на три. Отново социологическите проучвания показват, че преобладаващата част от новозеландското население подкрепя идеята, като 50% са напълно съгласни, 32% считат, че следва да се преустанови само доставката в събота (т.е. дните да се намалят от шест на пет), а едва 18% са против каквато и да е промяна. Отново в началото на февруари стана ясно, че 70 от всички 373 Crown Post Offices във Великобритания ще бъдат затворени и изнесени като гишета в други офис сгради.

Как стоят нещата у нас?

Въпреки че дейността му е съпътствана от сходни проблеми, поне на този етап националният ни пощенски оператор не е особено гласовит по отношение анахроничната уредба на УПУ. Основната причина е, че според закона от 2011 г. насам „Български пощи” има право на субсидия от държавния бюджет, която да покрие т. нар. „несправедлива финансова тежест от предоставянето” на услугата. През тази година се очаква и първата компенсация за „несправедливата финансова тежест”, която по оценка на КРС следва да бъде 22,8 млн. лв[1].

С оглед на наскоро публикувания междинен отчет за дейността на предприятието през 2012 г., можем да очакваме тази сума да набъбне догодина. „Български пощи” ЕАД отбелязва спадащи приходи за четвърта поредна година. Нетната загуба за 2012 г. е 11,5 млн. лв., което е с 2,3 млн. лв. повече от загубата, отчетена през 2011 г., въпреки съкращаването на над 1000 души от персонала на компанията. Освен че подобно на други национални оператори „Български пощи” са принудени да предоставят една по дефиниция губеща услуга, компанията е допълнително затруднена от споменатата вече липса на гъвкавост, съпътстваща дейността на подобни предприятия:

  • Политически назначения - Съветът на директорите на „Български пощи” ЕАД се избира от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
  • Административен контрол - През 2010 г. „Български пощи” внесe в Комисията за регулиране на съобщенията три предложения за закриване на 45 пощенски станции в страната, които обаче бяха отхвърлени с мотива, че операторът не е предоставил достатъчно адекватна алтернативна форма за обслужване на клиентите.
  • Силна синдикализация на служителите – Необходимост от заплащане на висок брой обезщетения при освобождаването на персонал; затруднения при преквалификацията, промяната на работното време и задълженията на служителите.

Бизнес моделът на пощите и законите[2], които ги регулират, не предоставят възможност за навременна и достатъчно адекватна реакция на промените в сектора. Резултатът от това е нарастващ дисбаланс между постъпленията и разходите. Дори ако приемем, че след възстановяването на „несправедливата тежест” компанията ще изглежда по-добре на хартия, наличието на подобна помощ далеч не предполага стремеж към реформи. Резултатът е, че в крайна сметка предприятието увисва на врата на българския данъкоплатец и се финансира чрез обществени поръчки[3] и споменатата вече държавна помощ.

В обхвата на УПУ влизат голям брой традиционни пощенски услуги, чието търсене пада непрекъснато. Последните са до голяма степен изместени от по-евтини (или направо безплатни) електронни алтернативи. Задължението за поддържане на необходимия за предоставянето на всички услуги капацитет обаче остава. По всичко личи че дебатът за промяна на характера и обхвата на универсалната услуга тепърва предстои. Редица чуждестранни оператори се видяха принудени от обстоятелствата да форсират промени и реформи в регулацията на сектора в страните си. Така пред ръководството на „Български пощи” се очертава избор: да разчита на нарастваща държавна подкрепа за предоставянето на УПУ или да се опита да поведе процес на реформи на национално (а защо не и на европейско) ниво, който в крайна сметка да доведе до една по-гъвкава и съвременна дефиниция на универсалната пощенска услуга.

 

 


[1] В отчета на БП е отбелязано, че съществува риск от неполучаване на дължимата компенсация, поради „реализирано забавяне/неизпълнение на някои административни процедури”. Според същия документ, в държавния бюджет за 2013 г. има предвидени едва 2 млн. лв. за целта.

[2] Наскоро във Върховния административен съд беше атакувана и една от традиционните услуги, предоставяни от „Български пощи”. Става дума за залегналият в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж своеобразен монопол на предприятието върху раздаването на пенсии в страната.

[3] През 2012 г. „Български пощи” са спечелили 51 броя обществени поръчки, като са кандидатствали за общо 119 такива. Прогнозната стойност на поръчките е 54,8 млн. лв., което включва 4-годишната ОП на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) за разпространение на винетни стикери.